Резюме на ДПХ

Аденом на простатата(лат. adenoma prostatae), в съвременната терминологиядоброкачествена хиперплазия на простатата(ДПХ) е доброкачествена неоплазма, която се развива от жлезистия епител на простатата. В този случай в простатата се образува малък възел (или възли), който нараства и постепенно притиска уретрата. В резултат на това компресиране възниква нарушение на уринирането. ДПХ има доброкачествен растеж, т.е. не метастазира. Това фундаментално разграничава ДПХ от рака на простатата, основен ориентир за възникване на злокачествено израждане на простатната жлеза е показателят на простатно-симптомния антиген.

1. Епидемиология

Според статистиката половината от мъжете над 50 години отиват на лекар за ДХП. В редки случаи аденомът на простатата се развива при по-млади мъже. С напредването на възрастта на мъжа рискът от заболяването се увеличава значително. Смята се, че с времето се развива при 85% от мъжете. При 15-20% от мъжете в напреднала и старческа възраст вместо ДХП се наблюдава увеличение на жлезата в различна степен или нейната атрофия. ДПХ е най-често срещаното урологично заболяване.

2. Етиология

Причините за заболяването все още не са напълно изяснени. Смята се, че аденомът на простатата е една от проявите на мъжката менопауза. Рисковите фактори включват само възрастта и нивата на андрогени в кръвта. С възрастта физиологичният баланс между андрогените и естрогените в тялото на мъжа се нарушава, което води до нарушаване на контрола върху растежа и функцията на простатните клетки. Няма значима връзка между появата на ДХП и сексуалната активност, сексуалната ориентация,употреба на тютюн и алкохол, възпалителни и венерически заболявания на половите органи.

3. Патогенеза

Най-често аденомът на простатата се развива в централната част на жлезата, като обхваща и нейните странични дялове, растежът му е свързан с аденоматозен растеж на парауретралните жлези, което води до изместване на собствената тъкан на жлезата навън и образуването на аденомна капсула. Аденомът расте както в посока на пикочния мехур, така и в посока на ректума, като вътрешният отвор на пикочния мехур се измества нагоре, а задната част на уретрата се удължава. Според вида на растежа се различават:субвезикална форма(туморът расте към ректума),интравезикална форма(туморът расте към пикочния мехур),ретротригоналнаформа, при която туморът е разположен под триъгълника на пикочния мехур. Често има мултифокален растеж на тумора.

Клиничните прояви зависят от местоположението на тумора, неговия размер и скорост на растеж, степента на нарушение на контрактилната функция на пикочния мехур. Има 3 стадия на заболяването1 стадий-Компенсиран- проявява се със забавяне на началото на уринирането - бавна струя на урината, често уриниране и често уриниране, особено през нощта. Жлезата е увеличена, плътно еластична консистенция, границите й са ясно очертани, средната бразда е добре осезаема, палпацията на жлезата е безболезнена. Пикочният мехур се изпразва напълно - няма остатъчна урина. Първият етап продължава 1-3 години.Стадий 2-Субкомпенсиран- с развитието на компресия на уретрата, пикочният мехур вече не е в състояние да функционира адекватно и напълно да изхвърля урината - появява се остатъчна урина, непълно изпразване на пикочния мехур, стенитепикочният мехур е значително удебелен; пациентите уринират на малки порции и след това урината започва да се освобождава неволно поради препълване на пикочния мехур (парадоксална ишурия); понякога урината е мътна или примесена с кръв, наблюдава се остра задръжка на урина, добавят се симптоми на хронична бъбречна недостатъчност.Стадий 3-Декомпенсиран- поради голямо количество остатъчна урина, пикочният мехур е силно разтегнат, урината се отделя капка по капка, мътна е или примесена с кръв. Нарушено изтичане на урина от бъбреците, което води до нарушена бъбречна функция (бъбречна недостатъчност); Честите симптоми включват слабост, загуба на тегло, сухота в устата, миризма на урина в издишания въздух, лош апетит, анемия и запек.

5. Диагностика

Той се основава на типичните оплаквания на мъжа (за тяхното стандартизиране се използва Международната скала за оценка на простатните симптоми - I-PSS), клиничен преглед на пациента и такива изследователски методи като:Дигитално (палпаторно) ректално изследване на простататаМетодът дава представа за размера и консистенцията на простатната жлеза, болката, наличието на жлеб между лобовете на простатата (обикновено трябва да бъде).Лабораторни изследванияВключват пълен анализ на урината, биохимичен кръвен тест, определяне на нивото на PSA (простатен специфичен антиген) в кръвта.Инструментални методи на изследванеУлтразвуково изследванеПозволява ви да дадете представа за размера на всеки лоб на простатната жлеза, състоянието на нейния паренхим (наличие на възли, камъни), наличието на остатъчна урина. Модификация на ултразвука на простатата е трансректален ултразвук (ТРУС).УрофлоуметрияОбективно оценява скоростта на уриниране.Рентгенови методи на изследванеМетодите на прегледната рентгенография (без контраст) и екскреторната урография (с използване на контраст) позволяват да се определи наличието на усложнения в хода на аденома на простатата: камъни в бъбреците и пикочния мехур, дилатация на пиелокалцеалната система на бъбреците и дивертикули.

Има голям брой лечения за аденом на простатата. Те са универсални и много ефективни. Тези методи могат да бъдат разделени на три групи:

  1. Медикаментозно лечение
  2. Хирургични лечения
  3. Неоперативни методи

При първите симптоми на аденом на простатата се прилага медикаментозно лечение, билколечение, хомеопатия. Лечението е насочено към подобряване на кръвообращението в тазовите органи, инхибиране на растежа на аденома на простатата и елиминиране на инфекции на пикочните пътища. На пациента се препоръчва подвижен начин на живот, намаляване на приема на течности преди лягане. Алкохолът, пушенето, пикантните храни са забранени. За нормализиране на хормоналния баланс се предписват андрогени (метилтестостерон). Успоредно с това се предписва лечение на усложнения - пиелонефрит, простатит и цистит. При остра задръжка на урина (развива се на фона на пиене на алкохол, хипотермия), пациентът спешно се хоспитализира за катетеризация на пикочния мехур.

6.1. Медицинско лечение

Те са разделени на два вида:

  • Лекарствата от първия тип намаляват тонуса на гладката мускулатура на шийката на пикочния мехур и простатната жлеза. Поради това натискът върху уретрата се отслабва и изтичането на урина през уретрата се улеснява.

Тип 1 - алфа-блокери с кратко и дълго действие (теразозин, доксазозин и тамсулозин)

  • Лекарства от тип II блокират превръщането на тестостерона в неговата активна форма.дихидротестостеронът намалява обема на простатната жлеза, което също облекчава натиска върху канала.

Тип 2 - 5-алфа редуктазни блокери (финастерид)

6.2. Фитотерапия

Билколечението е популярно, за лечение се използват билкови лекарства от: плодовете на американската палма джудже (Sabal palm) - (Prosta Sabal), пълзяща палма (Permixon, Prostamol - Uno, Prostoplant), кора от африканска слива (Trianol, Tadenan), екстракт от цветен прашец (Cernilton), екстракт от цвят на опунция (растение от семейство Кактусови), екстракт от корен на коприва (Prostavern - Urtika, Ur). тирон и др.), масла от тиквени семки (Peponen, Tykveol и др.). Използват се и рецепти от традиционната медицина: воден извлек от кората на семената на дивия кестен, настойка от билката дребноцветна огненица, леска (отвара от листа, екстракт от черупки на ядки); лук (пресен лук, инфузия на лук); обикновено ленено семе (инфузия на трева), бял имел (тинктура от листа и млади филизи); обикновена трепетлика (отвара от пъпки и кора, инфузия на кора, пъпки, листа); медицински аспержи (отвара от коренища с корени, инфузия на билки и плодове), голям репей (отвара от корени); мед и др. Трябва да се има предвид, че фитотерапията не дава бърз ефект, а само забавя патологичния процес.

6.3. Оперативни методи на лечение

6.4. Неоперативни методи

Неоперативните методи на лечение включват: Балонна дилатация на простатната жлеза (разширяване на стеснения участък чрез надуване на балона, поставен в уретрата); Инсталиране на простатни стентове в областта на стеснението; Простатна термотерапия или метод на микровълнова коагулация; Фокусиран ултразвук с висока интензивност; Трансуретрална иглена аблация; Криодеструкция.

Ако не се предприеме лечение, тогава продължителното задържане на урина допринася за появата на уролитиаза с образуването на камъни в пикочния мехур и прикрепването на инфекция, най-сериозното усложнение на което е пиелонефритът, който изостря бъбречната недостатъчност. При навременно и адекватно лечение прогнозата на заболяването е много благоприятна.

8. Профилактика

Насочен към навременно лечение на простатит и редовно наблюдение от лекар.