Шахматен кон - Набоков Владимир Владимирович
Кръглогривият, тежък, подплатен с плат, шахматният кон в ложата заспа, но колко отдавна, колко отдавна в прочутата бира имаше жив човешки тътен? Тътен на художници, брадати момчета, и викове на поети, и стон на цигулари. Лампата светеше и подът под нея беше покрит с много равни квадрати.
Той седеше с приятелите си в любимия си ъгъл, по навик, леко приклекнал на масата, и приятелите му си спомняха минали турнири, говорейки за неговите прекрасни умения. Кадифено тупване в главата ми: това са издълбани фигури, които се разхождат наоколо.
Старият маестро пиеше бира, слушаше приятелите си, дъвчеше пура, кимаше с прошарената си глава, а яката беше обсипана с чест пърхот, черупките на шахматните мисли.
И приятелите си спомниха как, заплашвайки непристойности, Кизерицки във Виена, той даде на кралицата. Имаше тютюневи облаци, висящи над масите навсякъде, а покритият с плочки под беше в тъмни и светли квадрати. Приятелите си припомниха какъв смел гамбит беше изобретил някога.
Старият маестро пиеше бира, слушаше приятелите си, дъвчеше пура и си мислеше с мрачна усмивка: „Някой, и кой – не мога да разбера, пренарежда в мозъка, като тежки мебели, фигури, и една пешка от вчера се насочва към мен като черна кукла.“
Старият маестро седеше приведен, хвърляйки пепелта върху жилетката си на пике, и атакуваше, надут в мехурчета, неудържима шахматна глупост. Приятели пиха за здравето на маестрото, припомниха си как с тази пура в уста той сляпо контролираше огромен оркестър от невидими фигури на невидими дъски.
Изведнъж черният крал, след като подсили подадената си пешка, се приближи.
Тогава той стана, изблъска приятелите си , едновременно смеещи се и плахи. Лампата светеше, а подът под нея беше в квадрат в черно и бяло.
На старото му, объркано лице,добре, дървеният блясък лежеше. Наведе се, изду шия, притисна изпънати лакти до ребрата си и започна да прескача големи квадрати, през един, ту наляво, ту надясно — и това не беше празна забава, и не му се смееше дълго.
И тогава, в тишината на чистата стая, където черният крал го отведе, подът беше необяснимо разделен на шестдесет и четири квадрата . И така, и така - до сетния час - в луди комбинации, нощ и ден, скочи маестрото, побелелият старец, като бял кон.
Български и американски писател, поет, преводач, литературен критик и ентомолог