SP-03 Определяне на клас на опасност на токсични отпадъци от производство и потребление
1.2. Правилата установяват хигиенни изисквания и критерии за определяне на класа на опасност на отпадъците от производството и потреблението според тяхната степен на токсичност и се въвеждат с цел установяване и предотвратяване на вредното въздействие на токсичните отпадъци (наричани по-нататък отпадъците) върху околната среда и човешкото здраве.
1.3. Правилата не важат за радиоактивни, биологични, медицински, взривоопасни и запалими отпадъци.
1.4. Изискванията на правилата са задължителни за всички юридически лица и индивидуални предприемачи, които се занимават с управление на отпадъци от производство и потребление.
II. Общи положения
2.1. Според степента на въздействие върху околната среда и човешкото здраве отпадъците се разделят на четири класа на опасност:
- 1 клас - изключително опасни;
- 2 клас - силно опасни;
- 3 клас - средно опасен;
- 4 клас - малко опасен.
2.2. Определянето на класа на опасност на отпадъците се извършва от надлежно акредитирани организации в съответствие с тези правила.
2.4. Класът на опасност на отпадъците може да се определи чрез изчисление и/или експериментален метод.
2.5. Изчислителният метод се използва, ако е известен качественият и количественият състав на отпадъците и литературата съдържа необходимата информация за определяне на показателите за опасност на компонентите на отпадъците. В противен случай определянето на класа на опасност се извършва експериментално.
2.7. Ако класът на опасност на отпадъците, получен чрез изчислителния метод, не удовлетворява неговия производител (или собственик), тогава класът на опасност се определя експериментално.
2.9. Определянето на класа на опасност на отпадъците се извършва за всяка партида отпадъци, изнесени от предприятиетокоито са образувани. При съхраняване на отпадъци в депа (резервоари) на предприятието вземането на проби за определяне на класа на опасност се извършва веднъж на всеки 3 години, при условие че технологичният процес и използваните суровини са непроменени. При преминаване към други суровини или при промяна на технологията, получените отпадъци задължително подлежат на определяне на клас на опасност.
2.10. Класът на опасност на отпадъците, установен от производителя (собственика), се съгласува с институцията, осъществяваща държавен санитарен и епидемиологичен контрол на съответната територия.
2.11. Разрешаването на спорове относно принадлежността на даден отпадък към клас на опасност се извършва от Федералния изпълнителен орган, който упражнява държавен санитарен и епидемиологичен надзор.
III. Изисквания за подбор, транспортиране и съхранение на проби от отпадъци от производство и потребление
3.1. Пробовземането на отпадъците се извършва за определяне на техния качествен, количествен състав и клас на опасност.
3.2. Вземането на проби, транспортирането и съхранението на пробите от отпадъци се извършват, като се вземат предвид физичните и химичните свойства на компонентите на отпадъците (агрегатно състояние, еднородност, дисперсия, летливост, химическа активност и др.), За да се изключи изкривяване на резултатите от анализа.
3.3. Вземането на проби се извършва на опитни площадки, от резервоари за съхранение или от източник на генериране на отпадъци. На всеки 20 ха от резервоара се полага най-малко 1 пробна площадка.
3.4. Точковите проби се вземат на места за вземане на проби от един или повече слоеве или хоризонти, като се използва методът на обвивката, диагонално или по друг начин, така че във всеки случай пробата да представлява типична част от отпадъците. Обединената проба се приготвя чрез смесванеточкови проби (поне 5 проби), взети на едно място (от един контейнер). Масата на комбинираната проба трябва да бъде най-малко 1 kg.
3.5. Пробите от отпадъци се опаковат херметически в контейнери, изработени от материал, който е химически инертен за компонентите си (стъкло, тефлон, полиетилен, метал) и се доставят в лабораторията за химичен анализ.
3.6. Вземането на проби от отпадъци се документира под формата на акт. В акта се записват: датата на вземане на пробата, името на производителя на отпадъците, наименованието на отпадъците, броят на пробните площадки (резервоари), масата на сборната проба, трите имена. и длъжност на лицето, извършило пробовземането, трите имена и позицията на лицето, в чието присъствие е взета пробата.
3.7. Към всяка проба се изготвя придружаваща талон за описание на отпадъците, заедно с който пробата се поставя във външна найлонова торбичка, за да се гарантира целостта и безопасността на транспортирането. Описанието на пробата от отпадъци посочва технологичния процес или производството, където се образуват отпадъците, основните химични съединения, които съставляват отпадъците, експлозивността, запалимостта, специфичните свойства и наименованието на отпадъците в съответствие с федералния класификатор.
3.8. Транспортирането на твърди насипни минерални отпадъци във въздушно-суха форма (с изключение на тези, съдържащи живак) трябва да се извършва във всеки неметален контейнер не по-късно от един месец след тяхното събиране. Транспортирането на проби от пастообразни отпадъци и твърди насипни живачни и органични отпадъци се извършва веднага след вземането на пробите в запечатани стъклени, полиетиленови или тефлонови контейнери с подходящ обем. Транспортирането на полутечните отпадъци се извършва не по-късно от една седмица след вземането на пробата в стъклени или полиетиленови контейнери.
3.9. Пробите от отпадъци се съхраняват вдобре проветриво място, защитено от пряка слънчева светлина, далеч от открит огън и нагревателни уреди и повърхности.
IV. Изчислителен метод за определяне на класа на опасност на токсични отпадъци от производство и потребление
4.1. Отнасянето на отпадъците към класа на опасност чрез изчислителния метод се извършва въз основа на стойността на общия индекс на опасностK, изчислен от сумата от показателите за опасност на веществата, които съставляват отпадъците (Ki). Резултатите от изчисленото определяне на класа на опасност на отпадъците са представени под формата на таблица (Приложение 1).
4.3. Индексът на опасност на отпадъчния компонентKiсе изчислява като отношението на концентрацията на отпадъчния компонентCi(mg/kg) и коефициента на степен на опасност на компонентаWi.
къдетоXiе средният параметър за опасност на отпадъчния компонент.
4.4. Алгоритъм за определяне на средния параметър за опасност на отпадъчния компонентXi.
4.4.1. Въз основа на качествения състав на отпадъците се извършва информационно търсене за токсикологични, санитарно-хигиенни и физико-химични показатели за опасността на всеки един от компонентите им.
Индикаторите за опасност са избрани от списъка на Приложение 2, а стойностите им са взети от нормативни документи и литературни източници, като са дадени пълни библиографски данни на използвания източник на информация.
4.4.2. Според стойността на индикатора за опасност на последния се присъжда оценка от 1 до 4 (съгласно таблицата в Приложение 2). При изчислението се използват първите дванадесет показателя. При липса на информация за тях в справочната литература се използват данни за други показатели.
Ако има няколко стойности на този индикатор за опасност в информационните източници (например DL50 за различни видове животни), се избира стойност,съответстваща на максималната опасност, т.е. най-малката стойност на DL50 и т.н. При липса на MPC е разрешено използването на обувки, OPC и други стандарти за проектиране.
4.4.3. При изчисляване на стойносттаXiсе взема предвид информационният индикаторI, който зависи от броя на използваните индикатори за опасностnи има следните стойности (в точки):I= 4 сn- 12 - 11;I= 3 сn- 10 - 9;I= 2 сn- 8 - 7;I= 1 заn≤ 6.
4.4.4. Средният параметър на опасност на отпадъчния компонентXiсе изчислява чрез разделяне на сумата от точки за всички индикатори, включително информация, на общия брой индикатори.
4.4.6. Ако отпадъците съдържат вещества, продукти с доказана канцерогенност за хората, на този компонент на отпадъците се приписва стойностWi= 1, други индикатори за опасност не се вземат предвид, т.е.Ki=Ci/1 =Ci.
4.4.8. Класирането на отпадъците по клас на опасност по отношение наKсе извършва в съответствие с Приложение 3.
4.4.9. Пример за изчисляване на класа на опасност на отпадъците е даден в Приложение 4.
V. Експериментален метод за определяне класа на опасност на токсични отпадъци от производство и потребление
5.1. Експерименталната оценка на степента на опасност от отпадъци се основава на основните разпоредби на методологията за хигиенно регулиране на химическото замърсяване на околната среда (почва, вода, въздух и др.), А също така включва методи, одобрени за целите на държавния санитарен и епидемиологичен надзор.
5.2. Експерименталният метод дава възможност да се определи класът на опасност на отпадъците като цяло, като се вземе предвид комбинираното, комплексно въздействие на неговите компоненти и продуктите от тяхното преобразуване върху човешкото здраве и околната среда.
5.3. Задължителна стъпка при оценката на опасността на отпадъците е изследването за установяване на химичния им състав
5.4. Експерименталната оценка на опасността от отпадъците се извършва на етапи по намалена или разширена схема.
5.4.1. Схемата за съкратена оценка на опасността от отпадъци включва:
предварителна оценка на водната миграционна опасност;
предварителна оценка на опасността от въздушна миграция (за отпадъци, съдържащи летливи компоненти);
оценка на въздействието на отпадъците върху биологичната активност на почвата чрез експресни методи (брой Azotobacter, редокс потенциал на почвата, активност на азотфиксация);
оценка на токсичността на отпадъците чрез методи за биотестиране върху хидробионти и във фитотест;
оценка на острата токсичност на отпадъчния екстракт, когато се прилага орално при мишки;
оценка на субакутната токсичност на екстракта от отпадъци, когато се прилага перорално при плъхове в месечен експеримент.
5.4.2. Съкратената схема е задължителна при всички експериментални изследвания. Резултатите, получени по редуцирана схема, позволяват да се оцени токсичността на отпадъците в сравнително кратък период от време, да се идентифицират ограничаващите начини за тяхното въздействие върху околната среда и хората и да се определи посоката на по-нататъшни изследвания.
5.4.3. Разширена схема за изследване на отпадъците се извършва в зависимост от резултатите от предварителната оценка и включва създаване на дългосрочни моделни експерименти:
да се оцени миграцията на отпадъчни съставки по почвения профил;
относно оценката на риска от въздушна миграция;
да се оцени влиянието на отпадъците върху почвената микробиоценоза и биологичната активност на почвата.
да се оцени нивото на транслокация на отпадъчни съставки в селскостопански растения (вегетационни експерименти);
оценка на въздействието на отпадъчните компоненти върху топлокръвнитеорганизъм при хроничен санитарно-токсикологичен опит.
5.4.4. Оценката на опасността от отпадъци по разширената схема е задължителна:
с предназначението на отпадъците в селското стопанство;
в производството на потребителски стоки;
във всички случаи, когато са възможни контактни, инхалационни, орални или комплексни ефекти на компонентите на отпадъците върху човешкото здраве.
5.5. Алгоритъм за експериментално определяне на класа на опасност на отпадъците по редуцирана схема
5.5.2. За предварителна оценка на опасността от водна миграция на отпадъците се използва приблизителен индикатор за водна миграция, който характеризира възможното отрицателно въздействие на отпадъците върху условията на живот и човешкото здраве в резултат на миграцията на техните компоненти в подземните и повърхностните води.
Класът на опасност на отпадъците по отношение на стойността на WVMP се определя съгласно Приложение 7.
При получаване на различни класове на опасност на един и същ отпадък по посочените показатели, приоритет се дава на резултатите, получени от ПУОВБ, който отразява не само неговата реална, но и потенциална опасност.
5.5.3. Извършва се предварителна оценка на опасността от въздушна миграция на отпадъците при наличие на летливи вещества в тях чрез изчислителния метод. Алгоритъмът за изчисление е даден в Приложение 6.
Ако се установи чрез изчисление, че концентрацията или налягането на наситени пари на вещества, създадени в повърхностния слой на въздуха при температура 50 °C, е по-голяма от тяхната MPCMR в атмосферния въздух, тогава са необходими разширени изследвания.
5.5.4. Оценката на опасността от отпадъци по отношение на въздействието върху биологичната активност на почвата включва тестване с култура Azotobacter chroococcum, основните групи почвени микроорганизми (микроскопични почвени гъбички, сапрофитни бактерии)и актиномицети) и определяне на ORP. Ефектът на отпадъците се взема предвид чрез инхибиране на растежа на тестовите култури и промяна на ORP с повече от 100 mV.
Класирането на отпадъците по клас на опасност по тези показатели се извършва в съответствие с Приложение 7.
При получаване на различни класове на опасност от едни и същи отпадъци по микробиологични показатели се предпочитат данните, получени от основните групи микроорганизми (почвени гъби, сапрофитни бактерии, актиномицети).
5.5.5. Екотоксикологичните изследвания върху водни организми (биотестове) характеризират нивото на токсикологична опасност на отпадъците. Биотестирането използва методи, одобрени за целите на държавния санитарен и епидемиологичен контрол.
При експерименти с хидробионти е необходимо да се използват най-малко 2 тестови обекта от различни систематични групи (дафнии и ресничести, цериодафнии, бактерии и др.). Класът на опасност на отпадъците се определя от надеждния ефект на екстракта от отпадъчни води върху водните организми, като се вземе предвид разреждането, при което се наблюдава този ефект.
Критериите за оценка на риска от отпадъци по отношение на въздействие върху водните организми са представени в Приложение 7.
5.5.6. Оценката на опасността от отпадъци чрез фитотоксично действие се извършва чрез експресен метод за покълване на семена. Като индикатори за токсичност се използват семена от селскостопански растения. Най-подходящите опитни растения са овесът и ечемикът.
Фитотоксичният ефект се счита за доказан, ако фитотоксичният ефект е записан в експеримента - статистически значим (pNo.
Наименование на компонентите на отпадъците и тяхната концентрацияС(mg/kg)