Старобългарско старинно многогласие или струнно пеене (ред по ред)
Изследователите се съмняват в съществуването му, въпреки че има препратки към него в материалите от началото, а записи се намират в колекции от втората половина на 17 век. Ето какво пише Ф. Одоевски: „Няма хармонично свързване между тях (гласовете): тук партиите са ясно съвсем разделени; никое човешко ухо не може да понесе броя на секундите, които са тук на всяка крачка.
Днес се смята, че пеенето с малка буква е било много почитано през 16-17 век, че съчетава принципите напаралелнодвижение на гласове иподгласове.Основното църковно песнопение - в средата на полифонията - се наричаше начинът, той „като че ли е обвит или преплетен с подгласове отгоре и отдолу, в резултат на което се получава един вид“ турникет ”от гласове, вплетени в една преплетена нишка, се образуваха. Именно оттук произтича близкото подреждане на гласовете и изобилието от втори хармонии и изглежда като някаква размита следа от одухотворена материя.
Песнопения могат да се изпълняват на два гласа, „три реда“ (път, горен и долен) и понякога отгоре се добавя четвърта мелодия „демество“.
Ръкописите съдържат думите: „дъно“, „улавяне на кон“, „полускок“, „полускок път и дъно“ и „полускок път и кон“.
Въвеждането на полифониятас влиянието на европейската музикае свързано с църковната реформа на патриарх Никон, той се интересува от католическа музика и е привърженик на новия стил. Стройното пеене, при което гласовете не са разделени по тембър или регистрови характеристики, отстъпва място напартеснотопеене (по части). Старата българска традиция е съхранена от староверците и вероятно в някои манастири.
Из историята на знаменото пеене. Традициите на това българско църковнопевческо изкуство, както знаете, идват заедно с християнството. Нарекохме гоангелски илиангелски.
Големите светци и богослови говорят за значението му по следния начин: „... духът, успокоявайки гласа на всеки, прави една мелодия от много гласове" (Йоан Златоуст), „Бог не заповядва частна молитва за всички, но заповядва на всички да се молят за всички, с обща молитва и единодушно" (Киприан). Основното е „духът на древното благочестие, който присъства напълно и неотменно в древната певческа традиция на нашата Църква.” По някаква причина тя имаше за цел да предизвика у човека особено състояние на ума и концентрация върху текста на молитвата.
Защо монофония?Асоциирала се с усещане занематериалност и време, полифонията -материалност и пространство, затова била забранена, както всичко, което предизвиквало телесни реакции (песен, танц, марш) или имало асоциативност, изобразителност. Следователно не са използвани инструменти, текстовете са изпяти в проза, думите не се повтарят, няма кулминации, мелодиите са плавни (третото вече е „скокове“) и непрекъснати (без спирания между редовете).
Според съвременните научни концепцииЦърковното песнопение е единна цялост, има фрактален характер(принципа на „матрьошката” или самоподобие на различни мащабни нива),т.е. сякаш се състои от много вложени структури. Те имат откритост и откритост, пропускливи са един към друг. Има йерархия от структури: песнопения → песнопения → обрядът на вечернята, утренята или литургията → дневен цикъл → цикъл от седем и т.н. Постоянното присъствие на общо цяло във всеки елемент и раздел е основно свойство на системата ЗнаменниОсмоглас (виж по-долу).
Обяснение. Фрактал (фрактус - смачкан). Фракталът е структура, състояща се от части, коитоса в известен смисъл подобни на цялото" (Манделброт "Фракталната геометрия на природата"). Фракталната геометрия като наука започва да се развива от края на 70-те години на ХХ век.
Венецът от сонети е цикъл от 14 сонета, където всеки сонет се състои от 14 реда, последните редове са първите в следващите сонети, 15-ият сонет се формира от тези редове, изразявайки идеята на цикъла. Друг пример е история в една история (приказки от „Хиляда и една нощ“). Графичното изображение е както следва:
Фракталният принцип в "Безкрайни стихове" от Р. Сефа:
Който винаги хленчи и скучае—
Той не забелязва,
Който не забелязва нищо—
Той не учи нищо,
Който не учи нищо,
Той винаги хленчи и скучае.
Ако ви омръзне, първо я прочетете.
Системата на осмоза. Българската църковна музика се основава навсекидневна гама и система на осмоза.
Ежедневна скала (с името на конкордите)
„Съгласие” е името на трихордите, те са четири, „Убиход” е колекция от мелодии, използвани в църковната певческа практика.
Системата на осмозата(8 гласа) е заимствана от гръцката църква, неин създател е Йоан Дамаскин. В българската традиция гласът е примерна мелодия, система от песнопения. Гласове - 8 (4 основни и 4 производни към тях или автентични и плагални), съобразени с църковния календар. Всеки глас се изпълнява от неделя до събота през цялата седмица. С помощта на системата за осмоза се пеят: стихира, кондак, ирмос, прокимна, алилуя.
Гласът има музикално-изразителни особености (характеристиката е дадена в книги, посветени на българското църковно пеене), съдържа отделни песнопения, ликове и подвизи ичесто срещан и с други гласове.
„Единствена система на осмоза сякаш прозира през индивидуалните характеристики на гласа. Подобен ефект е възможен и в условията на техникатапеене илисентон (лат. centon - пелерина). В знаменото песнопение идеята за осмозата очевидно е получила най-пълното и съвършено въплъщение.
Някои текстове се пеят със собствен глас, например: „Благословен е съпругът” в 8-ми, „Тиха светлина” се пееше във всичките 8 тона, Великото славословие, „Найчестно”, „Херувимско песнопение” в 6-ти (от Йоан Дамаскин).
Принципите на комбиниране на музикален материал са сходство (еднакво, но не същото) и синтез (еднакво, но различно).
3 вида мелодии:псалмодия(1 сричка на 1 звук, тонът на рецитация се наричаше „четене“), невматичен тип(2-3 звука на 1 сричка)и мелизматичен(празнични песнопения на мелодии с участието на лица и съчетание).Използването им се определяше от вида на службата.
Редуването на песнопения създаде особен ефект. „Ритмичният пулсация на мелодизма на скандирането на Znamenny беше конкретно осезаемо изпълнение на ритъма на свещения ортодоксален календар и човек, който редовно посещава храма, неизбежно попаднал под влиянието на този ритъм и тази пулсация, която ни позволява да говорим на Zamnenny, като начин на Orthodox Време за живот. "
Литургичното пеене също включвашемелодии, които не са свързани със системата на осмозата: „Благослови, душе моя, Господа”, „Благословен е мъжът”, „Хвалете името Господне”, Херувимски химн, „Милосърдие на света” и др. Те често имат непевческа структура.
Символиката на църковното песнопениее звуковият образ на небесния свят. Осмогласните мелодии са „образкръгови движения на ангели, съзерцаващи Божията слава”, безгласните мелодии са свързани с праволинейно движение: „образътна ангелското слизане към по-ниски степени…, както иобразът на възхода на човешката душакъм простото и обединяващо съзерцание”.
Херувимският химн, „Милосърдието на света“ и последващите химни от тази част от литургията се оказват „мелодичен център, нещо като фиксирана ос, около която се въртят осмотичните структури, представящи световната циркулация около литургичния център или евхаристийната жертва.“
„Връзката между знаци-банери и песнопения е дълбоко символична. Дори самата везна има троична символика.” Банерът е изображение с няколко нива на значение.