Страната, в която намерих съдбата си
Награда фенфикшън "Страната, в която намерих съдбата си"
Е, слава Богу, домашните любимци са прикрепени, сега трябва да почистим и да опаковаме куфарите.
*** До вечерта къщата беше искрящо чиста, куфарите бяха опаковани, Шери и Алма бяха изпратени в Ейрин. А Лана висеше зад лаптопа си, изучавайки мястото на изгнанието си.
Ах, толкова много обичам самолетите. Полетът мина страхотно. Починах си и сега пълен с енергия съм готов да се захвана за работа! Летище Инчеон ме посрещна добродушно. В тълпата търсих табела с моето име, държеше я млад мъж с добър вид, както каза майка ми, той ми е помощник и дясна ръка тук. Щом тръгнах към него, чух крясъците на тълпата, дори се изненадах. Наоколо имаше ученички с плакати, които успях да различа само Super Junior, а останалото беше написано на корейски, който все още не знам, въпреки че приятелките ми се опитаха да ме накарат да го науча. Изведнъж бях бутнат настрани от някакъв човек, както разбрах - това беше един от охранителите на летището, и аз полетях на пода, ругаейки причината за моето запознанство с пода. Изведнъж някой спира пред мен и протяга ръка. Първо видях краката, после очите ми започнаха да се издигат по-високо. Ръцете бяха добре поддържани и красиви. Поглеждам нагоре и виждам човек, увит в шал, с големи слънчеви очила на очите и разрошена черна коса. - Извинете, наранен ли сте? — пита той на развален английски. -Н-не, - незнайно защо отговарям с треперещ глас. - Благодаря ви за помощта - приемам протегнатата ръка и накрая се озовавам в изправено положение. Непознатият само поклати глава и продължи. Отидох при Ким Дже Хьон, моя асистент. Той стоеше с отворена уста и изпъкнали очи. Как разбрахпо-късно това беше известната група Super Junior, за която Дина ми бръмчи в ушите.
*** Това беше първата им среща, колелото на съдбата от низ от животи се завъртя, преплитайки ги един с друг. Кой можеше да знае, че ще се срещнат отново повече от веднъж ...