--> ТРЕНИРОВЪЧЕН КЛУБ РЕШЕНИЕ време за полет -->

Историята на метода. основни характеристики

Първите идеи за психодрама започват да се появяват в младия Морено много по-рано. Като студент, в годините 1908-1911 г. той импровизира, играейки с деца, разхождайки се из парковете на Виена. Още по-рано той организира различни ролеви игри в детски компании. Самият Морено нарича първата си психодраматична сесия играта на Бог, която играе с деца на възраст четири години и половина.

Фокусирайки се върху тези примери, можем да считаме психодрамата за връстник на ХХ век, чиято история е пряко свързана с нейното възникване, развитие и световно разпространение[1].

Терминът "класическа психодрама" се отнася до оригиналния метод, разработен от Морено. Най-специфичната му характеристика е, че се отнася еднакво както към теорията на Морено, така и към терапевтичната процедура като неразделни аспекти на една система. Този подход се нарича класически, защото се основава на историческия факт, че теорията и нейното приложение са се развивали ръка за ръка. Моделът на психодрамата на Морено се различава от по-късните модели, разработени през последните 15-20 години, които се наричат ​​неокласически подход към психодрамата[3].

Най-простите дефиниции на психодрамата, като „науката, която изследва „истината“ чрез драматичния метод“ или „теорията, философията и методологията на Морено“ са неадекватни. В същото време твърдението, че психодрамата не може да бъде ясно дефинирана, тъй като се основава на доверие в субективното преживяване, е неприемливо. Проблемът с дефинирането на психодрамата възниква с появата на терминологията на Морено. Оригиналните определения на Морено често са непоследователни и противоречиви, особено що се отнася до целите на психодрамата.

Той притежава такива различни определения: · теология срелигиозни постулати, форма на драматично изкуство с естетически идеали, политическа система със социални ценности, наука с изследователски претенции, психотерапевтичен метод с цел изцеление и философия на живота.

Келерман определя психодрамата като специфичен психотерапевтичен метод, подход за решаване на психологически проблеми. Психодрамата е метод на психотерапия и психокорекция, при който клиентите продължават и завършват своите действия чрез театрализация, ролеви игри, драматично себеизразяване [5].

Най-оптималното е определението, дадено от Осипова А.А.

По този начин психодрамата е метод на групова работа, който представлява ролева игра, по време на която се използва драматична импровизация като начин за изучаване на вътрешния свят на членовете на групата и се създават условия за спонтанно изразяване на чувства, свързани с най-важните проблеми за клиента [6].

[1] Целият свят е театър: психодрамата и 20-ти век.// [Електронен ресурс] URL: http://kursovih.ru/opisanie.php?rabota=url_rupsh099#top (достъп 20.06.10) [2] Лейтс Г. Психодрама: теория и практика. Класическа психодрама Я.Л. Морено.// Издател: Когито-център, 2007.-с.2 [3] Дейвид А. Кипър. Основи на психодрамата: концепция и принципи.//[Електронен ресурс] URL: http://www.ifkik.ru/read.php - Electr. дан.- Чуждестранна психология №3,1994. [4] Kellerman P.F. Психодрама в близък план: Анализ на терапевтичните механизми.//прев. от английски. И.А. Лаврентиева.// М.: Независима фирма "Клас", 1998-S.7 [5] Kellerman P.F. Психодрама в близък план: Анализ на терапевтичните механизми.//прев. от английски. И.А. Лаврентиева.// М.: Независима фирма "Клас", 1998-С.10-11 [6] Осипова А.А. Обща психокорекция. Учебник.//М.: СФЕРА,2002.-с.243

Автор на статията е Светлана Владимировна Патрушева моб.тел. 8913-887-0052