Трудно се живееше в манастир
„В манастира се живееше трудно.
до Президента на България
Негово Светейшество Кирил,
патриарх на Москва и цяла Русия;
До Главния прокурор на Република България;
Комисар по правата
дете при президента на Руската федерация
Перова Валентина Евгениевна,
Владимирска област, Суздалска област,
селище Боголюбово, ул. Ленина, д. 51 в,
Москва, ул. Профсоюзная, 27, сграда 4.
Уважаеми Дмитрий Анатолиевич!
През лятото работихме на полето, а полето е голямо, 4 хектара (това е детско поле). Не бяхме много, 20 момичета. Работеха от 6 до 8 вечерта. А почивката беше кратка, един час и 30 минути. Или 2 часа. Бяхме много уморени, те постоянно ни подтикваха, а през нощта ставаха в 12 часа и се молехме заедно час и половина, а тези, които заспиваха прави, бяха изгонени в коридора да се молят цяла нощ. Аз и друго момиче, Вероника Сарина, се уморихме от всичко и решихме да избягаме от манастира.
Беше през 2007 г. сутринта, в 7 часа сутринта. Това момиче и аз, докато никой не го видя, се изкачихме през оградата зад храма и избягахме в град Владимир при Ксения (тази Ксения също беше в този манастир, а баба й работеше като адвокат, така че решихме да избягаме при нея). Там не останахме дълго, само до 12 дни, защото в този момент баба ми я нямаше вкъщи и дойдоха за нас от манастира с кола, извиха ни ръцете на гърба и ни вкараха в колата. Нашата учителка Малкевич Анастасия Сергеевна (м. Рафаила), шофьорът на манастира и майката на Вероника дойдоха да ни вземат. Когато ни доведоха в манастира, започнаха да ни наричат, да ни се карат много силно и да ни се подиграват. И в същия ден ни оставиха в уединение (т. е. три дни да не ядем и да не спим, а да се молим. Тези уединения бяха чести в манастира. Възрастните се уединяваха всеки месец,и деца от 12 години всеки пост).
И през 2008 г. смениха нашия учител - Малкевич Анастасия Сергеевна (м. Рафаила) беше назначена за помощник на декана (те отговарят за реда в манастира), а Ефремова Наталия Ивановна беше назначена за наш учител (тя дойде в манастира през 2007 г. и има юридическо образование). В началото тя се отнасяше добре с нас. Тогава нашият бивш учител започна да я учи как да се отнася с нас, изброи всички предишни наказания и какво да наказва. Наталия Ефремова прекали, молихме се повече с нея, наказания имаше почти всеки ден. После си поръча от шивашкия цех дебели черни нощници и я караше да спи само с тях, а ако ги изпереш и не изсъхнат за един ден, я караше да спи във влажни. Тя принуждавала монахините да носят такива нощници под долната част на връхните си дрехи, а тези, които не ги носили, били много строго наказвани с колан. Нашият учител поиска от властите на манастира древен устав (правила, по които живеят монасите) от 1803 г. и ни принуди да живеем според този устав, а има строги правила. Когато сутринта нашият детски хор изпя служба, а след това два акатиста наведнъж, едно момиче, Света Кузнецова, и аз седнахме по време на акатиста, когато те не пееха, това не хареса на регента и затова тя искаше да разкаже на учителя за нас. Помолихме я за прошка, но тя все пак каза.
Наталия Ефремова не ни наказа, тя отиде и каза на властите за нас и те решиха да ни отрежат косата за това. Не знаехме нищо за това. Вечерта учителят вика мен и Света Кузнецова и ме води в главната сграда на епископа (където приемат епископа), влизаме, вратите веднага се затварят след нас и деканът Валентина Сумина (м. Людмила) се обляга на тях. В тази стая бяха архимандрит Петър, игуменката на манастира, монахиняГеорги, касиерката монахиня Арсения (леля на бившата гувернантка) и нашата бивша гувернантка м. Рафаила. Игуменката мълчаливо изважда ножици от джоба си и ги дава на архимандрит Петър (Кучер Петър Петрович). Първо се обажда на Света, подстригва я, а след това и мен. Бях много разстроен, защото нямаше кой да се застъпи за нас. След това по-голямата ми сестра беше преместена да живее в основната сграда, за да не й се оплаквам и да не общувам с нея.
След това учителката ми се ядоса още повече. Тя започна да пише всякакви клюки за мен. Фактът, че крада пари в храма, отивам до магазина, купувам козметика и я раздавам на момичетата. Тя отиде при властите за това и те измислиха всякакви наказания за мен. Въпреки че всички много добре знаеха, че не съм откраднал никакви пари и дори възрастните нямаха право да излизат извън манастира. Тя измисли и факта, че се целувам с момчетата в манастира (дори нямат право да ги гледат, наказват ги за това с колан). Властите също вярваха в това. Аз и още едно момиче, Ксения Головченко, бяхме наказани много жестоко. Бяхме настанени в различни стаи без удобства и практически без мебели за 12 дни без храна (на малко галета и вода). Тези стаи бяха студени и общувахме през прозореца, т.к. прозорците бяха от едната страна. По това време вървяхме 3 км, за да вземем изпити в училището в Новоселск. Учителите не ни посещаваха по това време. Заради всичко това избягах втори път с Кристина Федорова (момиче от нашата група). Не искам да се връщам там и не искам да виждам тези хора, освен сестрите ми. Искам да ходя на училище и да получа образование. Искам да живея нормален живот. Моля да защитите правата и интересите ми, не желая да бъда регистриран в манастира.