Учени, допринесли за лечението и изследването на сърдечно-съдовата система
„Учени, допринесли за лечението и изследването на сърдечно-съдовата система“
От много древни времена хората се опитват да опознаят тялото си, интересуват се от функциите на различни органи и работата на сърцето.
През 1628 г. е публикувана книга на изключителен английски учен.
През 17-ти век италианският физиологМ. Малпигиза първи път вижда под микроскоп кръвообращението в капилярите и ги нарича космени съдове.
През 18 век е установена стойността на кръвното налягане.
До 60-те години на 19 век френски учениJ. Поазейи немски ученК. Лудвигизучава механиката на движението на кръвта като движение на течност в система от тръби, а френският ученE. Mareyem- динамиката на дейността на сърцето.
Дейността на сърцето е задълбочено изследвана от българския физиологИ.П. Павлов. Дейността на сърцето споредПавловрегулира 4 центробежни нерва: забавящ, ускоряващ, усилващ и отслабващ. Всички тъкани на сърцето, особено мускулите, са изобилно снабдени с чувствителни елементи. Нервните влакна, открити от българския ученИФцион, свързват сърцето чрез блуждаещия и симпатиковия нерв с централната нервна система.Павловразкри, че постоянно променящите се условия на околната среда изискват постоянно регулиране на дейността на сърцето като централен орган на кръвообращението. Тази регулация се извършва рефлексивно в отговор на дразнене. Дразнещите фактори чрез нервните влакна регулират мускулната дейност на сърцето, като ускоряват или забавят сърдечния ритъм.
Това обяснява изразите, свързани с дейността на сърцето "бие от радост" и "замръзва от страх".
През 1865 г. българският ученВ.Сутигинза първи път извършвалабораторни изследвания за консервиране на кръв и съживяване на обезкървени кучета чрез трансфузия на несъсирваща се кръв със седемдневно съхранение. Днес лекарите широко използват метода за съхраняване на кръв в консервирана форма и след това да я използват, ако е необходимо. Съхраняването на кръвта е тясно свързано с проблемите на кръвосъсирването.
За първи път правилно разбиране на същността на кръвосъсирването е дадено през 1892 г. от българския ученА. Шмид, който излага и експериментално обосновава ензимната (фибриногенна) теория за кръвосъсирването, която основно е запазила своето научно и практическо значение и до днес.
Краят на ХІХ и началото на ХХ век. Те бяха белязани от две важни открития за изследването на сърцето. През 1895гV.Rentgenоткри рентгеновите лъчи, които светят през всички тъкани и органи, което направи възможно да се види образът на сърдечния мускул. През 1903г Холандският физиологW.Einthovenсъздава специално устройство за запис на електрическите явления на сърцето - електрокардиограф, а записът върху фотолента се нарича електрокардиограма. Методът на кардиографията е много точен и ви позволява да определите най-малките нарушения на нормалната дейност на сърцето.
Литература: "Голяма съветска енциклопедия" т. 3.23, 38.