Вазодилататори за шум в ушите
Катовазодилататориза шум в ушите се използват следните: атропин, диуретин, салсолин, антипирин, фенацетин, амидопирин, кофеин, теобромин, амилнитрит, никотинова киселина и др. Тези лекарства се предписват в случаите на заболяването, когато има причина да се предполага, че шумът е причинен от спазъм на кръвоносните съдове, захранващи слуховия орган. При съмнение за патологично разширяване на кръвоносните съдове се предписват лекарства с вазоконстриктивен ефект (адреналин, арсен, ефедрин, калциеви препарати, пилокарпин и др.).
В допълнение към горнителекарства, в литературата има показания за употребата на адалин, аспирин, веронал, кислород, кортикотропин, пантокаин, перкаин, роникол, тироксин, фитин, езерин и редица други лекарства за терапевтични цели при шум в ушите.
И накрая,определена стойностсе дава на режимите на лечение на пациента, които се различават значително сред много изследователи както по отношение на дозировката на лекарството, така и по отношение на курса на лечение. Тези обстоятелства, по наше мнение, обясняват съществуването на множество разнообразни данни за медицинското лечение на шум в ушите в момента.
През последните години, поради големите успехи на съвременнатафармакология на нервната система, бяха синтезирани нови лекарства, които имат специфичен ефект върху нервните елементи, което позволява да се намесва в процесите, протичащи в различни системи.
Заключениетоза естеството на патологичния процесв акустичния анализатор и възможната патогенеза на шум в ушите, за да се предпише рационално лечение с лекарства, направихме след задълбочено събиране на обща и специална анамнеза, ендоскопия на УНГ органи и подробно изследване на слуховата функция на пациентите, като се вземат предвид даннитепрегледи на офталмолог, невропатолог и терапевт. Изследването на слуховата функция включваше методите на прагова и надпрагова тонална и говорна аудиоендоскопия на УНГ органи и подробно изследване на слуховата чувствителност (прагове на слуха и време за обратна адаптация), шумова аудиометрия според Langenbeck, електроакуметрично определяне на paracusis Willisii, измерване на тинитус чрез честотен спектър и интензитет чрез методи за определяне на праговете на припокриване , равен и баланс на силата на звука.
Въз основа на резултатите отизследвания, които определят формата на патологичния процес в органа на слуха, а в някои случаи и неговата тематика и генезис, ние проучихме ефекта на определени групи лекарства върху различни форми на ушна патология, които са придружени от постоянен шум в ушите и загуба на слуха в различна степен.
Трябвада посочи, че наблюдаваме най-значимия терапевтичен ефект при пациенти, чиято природа и генезис на заболяването могат да бъдат определени, тъй като това направи възможно по-рационално предписване на определени лекарства с целенасочен ефект. Така бутадион, пентоксил, метацил като лекарства с противовъзпалителни свойства имат по-голям ефект при тези форми на увреждане на органа на слуха, придружени от шум в ушите, където компонентът на възпалителната реакция е значително изразен.
В групата пациенти, при коитоналичието на шум в ухотоможе да бъде резултат от съдови нарушения под формата на недостатъчно кръвоснабдяване, което често води до трофични нарушения на акустичния анализатор, са използвани спазмолитици (папаверин, спазмолитин, еуфилин, дипрофен); лекарства, които отслабват химическото предаване на нервната възбуда (тропацин, белоид, новокаин, беласпон, хексониум, сферофизин, амизил,хлорпромазин, редергам, дифенхидрамин, диазолин), бяха предписани от нас в случаите, когато не беше възможно да се определи нивото и естеството на увреждането на акустичния анализатор. Употребата на тази група лекарства има за цел да предотврати потока на патологични импулси през слуховия тракт и да има десенсибилизиращ ефект.
При наличието наданни, показващи, че шумът в ушите зависи от повишената възбудимост на централната нервна система, ние използвахме група агенти, които имат способността да отслабват възбудимостта на мозъчната кора (дифенин, триметин, натриев бромид, серпасил). Група лекарства, които имат способността да премахват и отслабват конгестивното инертно инхибиране (дибазол, прозерин, фуразол, димезол), са предписани при наличие на данни, показващи персистиращ фокус на патологично инхибиране в нервната тъкан.
При наличие на някоиендокриннии метаболитни нарушения за повишаване на общата резистентност на организма използвахме метилтестостерон, преднизон, женшен, глутамин, витамини В1 и В12.Получените данни показват, че в групата на пациентите, страдащи от лезии на звукопроводния апарат, по-ефективно е използването на бутадиен, пентоксил, папаверин, аминазин и дифснин, а в групата на пациенти, при които компонентът на увреждане на нервните елементи преобладава акустичен анализ atora - belloid, dibazol, bellaspon, furazol, dimezol, serpazil и prozerin. Lamm и Klimpel, IM Maerovich използваха хипербарна оксигенация за лечение на патологията на вътрешното ухо.