Видове класификация
Има два вида класификация: спомагателна и естествена (научна).
Създава се спомагателна класификация с цел най-бързо търсене на всеки отделен артикул сред класифицираните артикули. Целта в тази класификация определя принципа на нейното изграждане. Спомагателна класификация се основава на някакъв външен несъществен признак, който обаче се оказва полезен в процеса на търсене.
Примери за спомагателна класификация биха били разпределението на курсистите в списък по азбучен ред или същото разпределение на библиотечни карти в азбучен каталог и т.н. Знаейки реда на буквите в азбуката, можем лесно и бързо да намерим нужното име в списъка или информация за книгата, която ни интересува в каталога.
Но знанието какво място в спомагателната класификационна система заема този или онзи обект не позволява да се твърди нищо за неговите свойства. Така например фактът, че студентът Архипов е посочен на първо място, а студентът Яковлев е последен, не казва абсолютно нищо за техните способности и черти на характера. Следователно спомагателната класификация не е научна.
За разлика от спомагателната естествена класификация е разпределението на обектите в класове въз основа на техните най-значими характеристики. Най-съществени са тези характеристики на обекта, които определят другите му характеристики. Например, най-съществената характеристика на човека е неговата работоспособност. Този знак предопределя наличието в човек на признаци като изправено ходене, способност за общуване (работата е свързана с екип), способност за мислене и др.
Класификацията е свързана сдефиниране на понятията. Тези знаци, в съответствие с които разпределението на обектите в класове, трябва да бъдат отличителни видообразуващи характеристики. Вече видяхме, че посочването на конкретна отличителна черта е основната задача на дефиницията, следователно познаването на класификацията на обектите прави възможно тяхното определяне. Колкото по-съществен атрибут е в основата на класификацията, толкова по-дълбоки определения могат да бъдат дадени на обектите, включени в класификационната система.
По този начин естествената класификация, за разлика от спомагателната, позволява да се определят свойствата на този обект чрез мястото, заето в него от един или друг обект, без да се прибягва до експериментална проверка. В някои случаи естествената класификация позволява да се открие модел в промяната на свойствата на обектите, които се класифицират, което прави възможно да се предвиди съществуването на обекти, които все още не са открити, и да се предскажат техните основни характеристики. Например, въз основа на периодичната таблица на елементите D.I. Менделеев предсказва съществуването на такива неизвестни по това време и по-късно открити елементи като галий, скандий и германий. По същия начин американският физик Гел-Ман, въз основа на своята класификация на елементарните частици, предсказва съществуването на някои непознати за него частици и определя техните свойства. По-късно тези частици са открити експериментално.
Въпреки че класификацията играе огромна роля в познанието, тази роля не може да се абсолютизира. Всяка класификация е относителна. Относителността на класификацията се дължи на два фактора: първо, относителността на нашите знания и второ, фактът, че в природата няма резки граници между отделните видове.
С развитието на науката класификацията се усъвършенства и допълва, тъй като човешкият ум разбира всичко.по-дълбоката същност на нещата. Вместо една класификация може да се създаде друга, по-адекватна (съответстваща) на реалността.
С течение на времето, признаването за естествено, класификацията може да се превърне в изкуствена, ако се окаже, че в основата й е положен незначителен, второстепенен признак. Такава класификация се отхвърля като неподходяща за науката и практиката. Историята на науката познава много такива примери.
Класификацията (периодизацията) на историята на човешкото общество, например преди марксизма, се извършва в съответствие с това кои кралски династии или отделни монарси са управлявали в определена епоха. И само класиците на марксизма създадоха истинска научна класификация (периодизация) на историята на човечеството, като взеха за основа най-съществената характеристика - метода на производство на материални блага - след което се оказа, че предмарксистката класификация на историята е изкуствена.
Изкуствена се оказва и класификацията на растенията, създадена от шведския натуралист Карл Линей. Тъй като за основа е взета незначителна характеристика (броят на тичинките и начинът на тяхното закрепване към цветята), в резултат на класификацията не са спазени елементарните правила за разделяне. Свързани групи растения (например зърнени култури) се оказаха в различни, изключително различни класове. Обратно, напълно различни растения (например дъб и един вид острица) попадат в един клас.
Относителният, приблизителен характер на класификацията се дължи и на факта, че в природата няма рязко разделящи линии, разделящи един клас обекти от друг. Има много преходни форми, които стоят на границата между различните класификационни групи, запазвайки характеристиките както на едната, така и на другата група. Ф. Енгелс пише за това: „Твърди и бързи линии (абсолютноостри разделителни линии) са несъвместими с теорията за развитието. Дори разделителната линия между гръбначните и безгръбначните вече не е абсолютна, нито между рибите и земноводните; и границата между птиците и влечугите изчезва все повече и повече всеки ден.
Класификацията винаги оперира с понятия като вид, род, клас, разпределяйки съответно класифицираните обекти. Според Ф. Енгелс тези понятия „благодарение на теорията за развитието са станали подвижни и по този начин относителни“. Всичко това придава на класификацията относителен, приблизителен характер. Но дори и в този относителен смисъл класификацията продължава да бъде сериозно средство за научно познание, тъй като преди да се изследва развитието и промяната, е необходимо да се знае какво се променя и развива. Тъй като всяка класификация се основава на един принцип, тъй като ни позволява да разглеждаме класифицираните обекти в тяхното единство, взаимовръзка и взаимодействие, това ни позволява да установим законите на тяхното развитие.