Включване на премиите в разходите Констатации от съдебни решения
Много компании имат традиция да изплащат тримесечни, полугодишни и годишни бонуси на служителите. В същото време принципът на бонусите за всяка компания е различен. Някъде те дават бонус на всички служители, някъде - особено отличили се или заемат определени позиции. Да, и тези бонуси също се издават във всеки счетоводен отдел по различни начини. И как това разнообразие ще се отрази на данъчните плащания?
Въвеждаща информация
Както можете да видите, Данъчният кодекс позволява да се вземат предвид в разходите не само бонуси въз основа на резултатите от работата за определен период от време (тримесечие, шест месеца, година), но и специални бонуси (за постижения, изпълнение на плана и др.). Просто казано, в тази част от възможностите са ограничени само от въображението на работодателя. Но по отношение на дизайна на наградите, всичко не е толкова розово.
Награда - в договора
Най-простият и безболезнен вариант за издаване на бонуси е да се включи задължението за изплащането им в трудов договор със служител. В такива случаи дори Министерството на финансите не счита за възможно да оспори законосъобразността на изплащането на парите и отчитането им като разходи при определяне на данъчната основа за данък върху доходите (писмо № 03-03-06/1/81 от 05.02.08 г.). Е, ако местните данъчни власти все още настояват да плащат такива премии от нетната печалба, тогава счетоводителят трябва да знае, че съдилищата в такива случаи ще бъдат на страната на организацията (постановление на Федералната антимонополна служба на Северозападния окръг от 24 април 2006 г. по дело № A13-9766 / 2005-23).
Съдилищата също признават разходи в случаите, когато условието за възможността за изплащане на бонуси в трудовия договор не е фиксирано директно, а чрез включване в него на позоваване на разпоредбата за бонуси, колективния договор и други подобни вътрешни актове на организацията (решения на Федералната антимонополна служба на Московския окръг от 17 февруари 2010 г. № KA-A40 / 368-10 по дело №.А40-47225 / 09-129-263, Федерална антимонополна служба на Западносибирския окръг от 20 юли 2005 г. № F04-4569 / 2005 (13110-A70-33), Федерална антимонополна служба на Северозападния окръг от 29 януари 2008 г. по дело № A05-12892 / 20 06). Последното решение, макар и взето преди две години, е особено ценно, защото минава през Върховния арбитражен съд, който изцяло подкрепя по-долната инстанция, отказвайки да преразгледа решението (определение на ВАС България от 03.06.08 г. № 6669/08).
Лидерските заповеди не са достатъчни
Но много често срещаната практика за изплащане на бонуси просто по нареждане на ръководителя, без изготвяне на допълнителни вътрешни документи и без вписване в трудовия договор, не намира подкрепа от съдилищата. По този начин Федералната антимонополна служба на Северозападния окръг отказа да признае правото на данъкоплатеца да включи в разходите бонуси, направени въз основа на заповед на ръководителя. Причината за това беше фактът, че издадените бонуси не бяха фиксирани нито в наредбата за бонусите, нито в трудовите договори. Това даде на съда основание да твърди, че бонусните плащания не са предвидени от системата за заплати, следователно те не се вземат предвид в разходите (решение от 16.07.08 г. по дело № A56-15358 / 2007 г.). Ситуацията се разви по подобен начин, когато същият съд разгледа друг подобен случай (постановление на Федералната антимонополна служба на Северозападния окръг от 19 юни 2006 г. по дело № A56-25980/2005).
Заслужава обаче да се отбележи, че има противоположни съдебни решения. Например Федералната антимонополна служба на Волго-Вятски окръг призна за законно включването в разходите на премия, изплащана въз основа на заповед на ръководителя и не е спомената в трудовите договори. В същото време съдът обоснова своята позиция, както следва: възможността за включване на бонуси в разходите за труд е пряко предвидена в параграф 2 на член 255 от Данъчния кодекс. В същото време в списъка на тези разходи,които не могат да бъдат взети предвид при определяне на данъчната основа (и тя е дадена в член 270 от Кодекса), бонусите не се споменават. Това означава, че те могат да бъдат взети предвид в разходите, дори ако се изплащат само въз основа на заповедта на главата (постановление от 17 март 06 г. по дело № A82-5136 / 2005-15). Така че все още има шанс да защитите разходите за изплащане на бонуси в такава ситуация.
Когато не можете да вземете предвид премията
Но ако изплащането на бонуси изобщо не се споменава в трудовите договори, тогава вероятността да се защити цената на бонусите е нула. По този начин съдилищата на почти всички окръзи единодушно посочват: липсата в трудовите договори на каквито и да било (директни или референтни) препратки към възможността за изплащане на бонуси означава, че всички такива плащания трябва да се извършват за сметка на средствата, оставащи след данъчно облагане (укази на Федералната антимонополна служба на Далекоизточния окръг от 25.01.06 г. № Ф03-А51 / 05-2 / 4903, Федералната антимонополна служба на Западен Си berian District от 17.04.06 г. № Ф04 -10064/2005 (20874-A27-37) по дело № A27-25794/05-6, Федерална антимонополна служба на Северозападния окръг от 16 юли 2008 г. по дело № A56-15358/2007).