WOAL НА ТЕЗИ, КОИТО СА СЛЕПИ В ОГЪНЯ
Сборник българска поезия
ГОРКО НА СЛЕПИТЕ В ОГЪНЯ. без дата
Горко на ослепените в огъня И затънали в ежедневни кавги - Никога да не ги забравят за извора звънлив, За извора звънлив на изток.
И когато син ден се спусне плахо по улиците шумни Как искам да се върна при тях И да ги повлека със себе си напред.
За да не дрънчат враговете с камбани, Не смей да им крещиш, Искам да бъда слънчева котва В тези нови трудни дни.
Всичката стара злоба да ръмжи - Стига им кървави капризи, Ще предам изтощеното си сърце Им, като запалена факла, ще го предам.
Всеки камък крещи силно, Това, което видя в съня си ранна сутрин, Като октомври, червен ездач Полетя на стоманен кон.
Ще има дни, беззалезно слънце Те ще ни напоят горещо вино, Не напразно миналото гони След коня, който се втурна в далечината!
В края на краищата, не без причина костеливи пръсти Протяга се над нас вчера, Всички се надяват, че ще падне мъртъв Червеният конник пред слънчевата порта!
Никога, никога не сливайте Деня и нощта в една песен, Революцията никога няма да умре, Без да завърши работата си.
Днес искам да ти кажа - Не е ли време изпод маската на страха Да се погледнем добре в очите Без измама и лъжа един към друг?
Не е ли време да спрем да хленчим На светлините от нашите врати, - Ние сме дошли от мъгливи мъгли За голяма и трудна работа.
Повярвайте ми, празничният час е близо, Слънцето грее нашите пътища Този живот ще бъде храм за нас, Трудът е весел и слънчев бог.
при стихотворението РАБОТА НА СЛЕПИТЕ В ОГЪНЯ. Все още няма аудио записи.