Известни командириLua грешка в Module:Wikidata на ред 170: опит за индексиране на поле 'wikibase' (нулева стойност).
XIII двоен легион(лат.Legio XIII Gemina Pia Fidelis) е римски легион, сформиран от Юлий Цезар през 57 г. пр.н.е. д. Съществува до началото на V век. Символът на легиона е лъв.
Съдържание
Има две теории за основаването на легиона.
Най-често срещаният гласи, че легионът е създаден от Цезар през 57 г. пр.н.е. д. за участие във войните в Галия. Когато е създаден, той не е получил име, а свой собствен псевдонимGemina(„Сдвоен“)получен по-късно, около 41 г. пр.н.е. д., когато Октавиан, призова под своето знаме ветераните от няколко легиона на Цезар.
Второто, по-малко вероятно, но подкрепено от Момзен, казва, че легионът е създаден от Октавиан през 6 г. пр.н.е. д. да участва във войната в Панония и веднага получава името Gemina, тъй като е получено чрез комбиниране с някой друг легион. Срещу тази теория фактът, че войниците от XIII легион, според Ливий, придружават Цезар при преминаването му на Рубикон през 49 г. пр.н.е. д.
Боен път
Първата битка, в която участва легионът, е битката при Сабис (съвременна река Самбре, Фландрия, Франция-Белгия), в която войските на Цезар се противопоставят на нервите, които са три пъти по-силни от тях, в началото на 57 г. пр.н.е. д. Битката завършва с блестяща победа за римляните.
Възможно е легионът да е участвал в обсадите на Герговия (дн. Клермон, Франция) и Алезия (дн. Alise-Saint-Reine, Франция).
По време на гражданската война легионът се бие на страната на Цезар в битките при Дирахия (съвременен Дуръс, Албания) и Фарсал (съвременен Фарсала, Гърция), а също така участва в африканската кампания на Цезар, сражавайки се при Тапс (днешен Рас Димас, Тунис).
През 45 пр.н.е. д. Цезар разпусна легиона, заселвайки ветераните в околностите на Спело (Италия).
Октавиан формира легиона отново през 41 пр.н.е. д., обединявайки в него ветераните от няколко легиона на Цезар и давайки му иметоGemina.
След победата при Акциум Октавиан изпраща легион в Галия, а по-късно, през 16 г. пр.н.е. д., го прехвърля в Бърн (дн. Кистане, Хърватия). През 15 пр.н.е. д. легионът е на лагер в Емона (съвременна Любляна, Словения) под командването на Тиберий. В същото време единици легионпосети Новиомаг (съвременен Неймеген, Холандия).
През 6-та година той участва в кампанията на Тиберий срещу маркоманите.
През 9 г., след трагедията в Тевтобургската гора, легионът е прехвърлен в Август Винделика (днешен Аугсбург, Германия), а след това през 16 г. във Виндониса (днешен Виндиш, Швейцария).
По времето на Клавдий легионът се намира в Поетовио (съвременен Птуй, Словения).
През 69 г. легионът подкрепя Ото и се бие на негова страна в битката при Бедриак, където той е победен от V легион. Вителий връща легиона на Дунав, но той се връща в Италия като част от армията на Веспасиан и този път е сред победителите в битката при Кремона.
През 70 г. той участва в потушаването на Батавското въстание като част от силите на Цериалис.
През 88 г., като част от силите на Тетия, той се противопоставя на даките.
През 92-93 г. участва във войната на Домициан срещу сарматите.
През 115-117 години части от легиона участват в партската кампания на Траян, а през 160-те години - в кампанията на Луций Вер.
Подразделението на легиона участва в потушаването на въстанието на Бар Кохба през 132-136 г.
По времето на Комод той е под командването на Клодий Албин и действа срещу сарматите.
Подразделението на легиона се бие на страната на Септимий Север срещу Песцений Нигер в битката при Исус [en] (Исус, съвременна Турция).
В началото на 3 век легионът е на лагер в Ретиария (дн. Арчар, България).
През 295-296 г. част от легиона участва в египетската кампания на Диоклециан. В края на войната Диоклециан оставя част от легиона, заедно със същите части от легионите Legio II Flavia Constantiana и Legio III Diocletiana, във Вавилон на Египет (съвременен Кайро) като гарнизон.
Кога и за какво получи легионътзаглавиеPia Fidelis("Верен и верен") - неизвестно. Такава титла обаче се среща в надписи от времето на Адриан.
В началото на V век той е в египетски Вавилон [1] . По-нататъшната съдба е неизвестна.