Защо Асад мълчи, Блог vladimir ulyanchenko, KONT
Популяризирайте статията си, за да бъде видяна от хиляди читатели на Comte.
Направете го по-видим в емисиите на потребителите или вземете ПРОМО позиция, така че хиляди хора да прочетат вашата статия.
- 3000 промоционални импресии 49 kr
- 5000 промоционални импресии 65 kr
- 30 000 промоционални импресии 299 kr
- Маркирайте фон 49 KR
Статистиката за промоционалните позиции се отразява в плащанията.
О, съжалявам, но нямате достатъчно континентални рубли, за да рекламирате записа.
Вземете континентални рубли, като каните приятелите си в Comte.
Минаха няколко дни, откакто български бомбардировач Су-24 беше свален от ракета въздух-въздух от турски F-16 над сирийска територия и се разби в Сирия на четири километра от турската граница. С различни оценки на този инцидент бяха направени много световни лидери и организации. Много различни мнения бяха изразени от президента на България и президента на Турция. Почти никой освен нашия президент не осъди действията на Турция, мотивирайки ги с правото да защитават въздушното си пространство. Въпреки че моментът на нарушаване на границата от нашите щурмови самолети не е недвусмислено доказан, но от правна гледна точка до известна степен действията на Турция не предизвикват остро отхвърляне. За политически цели обаче Турция или само Ердоган може да бъде изведена като „изкупителна жертва“ за всичко случило се. Турция е старият ни враг, но нейното разпадане не е в наш интерес. В същото време продължава разрастването на истерията и конфронтацията, което при такива темпове може да доведе до военни действия с Турция. И точно това не ни трябва.

Странна е ситуацията и от страна на Сирия. Нашият самолет беше в Сирия по искане на президента Асад. Всички действия на нашата авиация се координират сполитическо и военно ръководство на тази страна, според нашите медии. Но фактът, че турски военен самолет наруши границите на Сирия и изстрелването на ракета по български щурмови самолет, изпълняващ задачата на президента Асад, беше в сирийското въздушно пространство, не предизвика почти никаква реакция от самия президент Асад. Той не свика пресконференция, не излезе с изявление, не се обърна към ООН. Той дори не се обърна официално към България нито с молби, нито с съболезнования. Досега току-що се появиха сирийският външен министър и министърът на информацията, които повториха думите на президента Путин:
„Наистина ние сме съгласни с казаното от българския президент (Владимир) Путин, че това наистина е удар с нож в гърба на България. И през последните пет години ние говорим, че Турция помага, подкрепя терористите по идеологически причини, тоест всеки ден през тези пет години тя ни удря в гърба.
Самият президент Путин каза всичко за България, но къде е мнението на Сирия за конкретен свършен факт, къде има поне намек за определен демарш. Или Асад вече играе своята игра.
Ясно е, че реално Сирия вече не е субект, а обект на политиката, но не в същата степен. Това не е изгодно и за България.