Защо да отидете на невролог

Днес заболяванията на нервната система при децата са сред най-честите. Често е необходимо да се идентифицират някои отклонения на нервната система, дори при новородени деца.

На първо място, това се дължи на патология по време на бременност и раждане:

  • хипоксични, инфекциозни процеси, пренесени от плода в утробата,
  • фето-плацентарна недостатъчност (нарушен кръвен поток в системата майка-дете),
  • групови и резус кръвни конфликти,
  • стресови фактори,
  • лоши навици от страна на родителите,
  • генетично предразположение,
  • лоша екология,
  • травма при раждане и други по-рядко срещани причини.

С течение на времето нервната система на детето е в състояние самостоятелно да компенсира причинените й щети. Но това е възможно само при леко нарушение и големи индивидуални компенсаторни възможности. Само тесен специалист, детски невролог, може да определи степента на нарушена функция на нервната система, особено при деца от първата година от живота.

Детски невролог (невропатолог) е лекар, който диагностицира и лекува заболявания, причинени от лезии на централната и периферната нервна система, както и функционални (последици от горните лезии) разстройства при деца.

При малки деца, които, за разлика от възрастните, не могат да се оплачат какво и къде ги боли, е доста трудно дори за специалист да определи локализацията и степента на лезията. В товаспециалните методи на изследване идват на помощ на детския невролог:

Всички тези изследвания, строго съобразно медицински показания и стандарти, се извършват в нашата поликлиника от висококвалифицирани специалисти,с достатъчен опит в практическата работа, на модерно оборудване.

Ликбез: минимална мозъчна дисфункция

Бих искал да кажа няколко думи за такова често срещано заболяване катоминимална мозъчна дисфункция, което много често плаши родителите.Минималната мозъчна дисфункция или съкратено като MMD е недиференциран синдром на леки неврологични разстройства, главно под формата на двигателни, говорни, поведенчески разстройства, които най-често се диагностицират от невролози след 3 години от живота на детето. Водещата роля в появата на минимална церебрална дисфункция принадлежи на церебралната хипоксия в анте- и интранаталния период, особено при недоносени бебета. Инфекциозните, токсичните и травматичните церебрални нарушения също са важни, особено в ранна детска възраст, и педагогическата изоставеност.

При това заболяване има, искам да подчертая, функционални нарушения, т.е. най-често преминаващи с течение на времето на фона на провежданите терапевтични мерки. Тези нарушения излизат на преден план, на първо място, поведенческите разстройства и трудностите при учене в училище.

Диагностика на проблема

Най-разумно е диагностицирането само в ранна училищна възраст. При изследване често се откриват редица малки аномалии под формата на деформация на черепа, ушните миди, анормален растеж на зъбите, високо небце и др. В неврологичния статус има признаци на леко (минимално) увреждане на мозъка с остатъчен (разтягащ се от момента на раждането) характер. Например: страбизъм, асиметрия на назолабиалните гънки, мускулна дистония, нарушена координация на движенията, анизорефлексия, двигателна неловкост и др.

По правило такива деца са хиперактивни, не могат да се концентрират, да фиксират вниманието,лошо адаптиран към непозната среда, тревожен. Трудно се учат да пишат и смятат, нарушена е способността за абстрактно мислене, формиране на понятия, пространствено представяне. Много деца имат затруднения в контакта с връстници, лоша ориентация в екипа. На този фон могат да възникнат редица неврозоподобни разстройства: хиперактивност, тикове, енуреза, заекване.

Къде да започна лечението?

Лечението трябва да започне с разговор с родителите, като им се обясни необходимостта от единство на изискванията на детето от всички членове на семейството, учители или възпитатели, нормализиране на ежедневието. Благоприятни са игрите на открито, физиотерапевтичните упражнения, които развиват точността и пропорционалността на движенията. В зависимост от състоянието могат да се използват седативи, транквиланти, антидепресанти, препоръчително е да се предписват ноотропни лекарства, витамини и е показана консултация с психолог.