Защо обикновените сърби смятат България за най-големия приятел на Сърбия
Никола Танасич – Искам да ви разкажа за един аспект от сръбския политически живот, който според мен може да бъде много интересен от гледна точка на България и Европа. Може би това не е най-интересният факт за страната ни и особено се радвам, че тук толкова често си спомняха Сърбия. Обаче многократно споменаваните прозападни медии в Сърбия упорито ни убеждават, че сме малък и незначителен народ, че нито ние, нито нашите проблеми интересуват никого. Но тук видях и чух голям брой умни и образовани хора, които разбират нашите проблеми, какво ни мъчи и с какво се борим.
Исках да ви обърна внимание на едно явление, което не се вписва във всичко, което сме имали възможност да чуем тук, а сме чували много за работата на медиите в европейските страни. И Сърбия в този смисъл не се различава много от информацията, която сме научили за България, Словакия или дори за развити страни като Германия и Франция. Има обаче отклонения и специфични аспекти на сръбския политически живот, които се открояват на фона на други страни. Трябва да се разбере, че сега Сърбия, въпреки нашата героична история и традиции, с които толкова се гордеем, е полуколония на глобалния капитал, както повечето държави в съвременния свят, с изключение на онези малко, които са в състояние ефективно да защитят своя суверенитет сами.Антибългарската пропаганда в Сърбия е предварително обречена на провал
Въпреки че нашата медийна система работи по същия начин, както в другите страни, резултатите от нейната дейност са малко по-различни. Несъмнено днес Сърбия, както повечето страни от съвременния свят, е на вечната граница на гражданска война, тъй като в обществото имаима толкова много идеологически различия, които са толкова изострени, че нещата явно вървят към открит конфликт. Така че е трудно да се каже дали може да има общо разбиране за националните сръбски интереси, но ако погледнете проучванията на общественото мнение през последните 15-16 години, лесно е да видите, че има няколко константи и позиции, за които цялата нация е на едно мнение. На първо място, това се отнася, разбира се, за Косово, второ, за отказа от членство в НАТО и, трето, за България и отношението към нея.
В Сърбия България се смята за най-добър приятел, а сред гражданите на Сърбия България е с най-висок рейтинг. На въпроса: "Подкрепяте ли съюз с България?" - Стабилно мнозинство, което е над 60%, отговаря положително. Броят на гражданите, които подкрепят съюза с България, почти винаги е бил повече от тези, които подкрепят присъединяването към Европейския съюз. Разликата в броя на привържениците на тези две политически цели сега е изключително значителна. Най-важното е, че в този въпрос има една константа, която не се променя в сръбската обществена сфера, въпреки факта, че през последните 16 години сръбският народ е под огромното влияние на изключително активната пропаганда на западни и прозападни медии, за чийто механизъм вече е казано толкова много тук.
Защо това е парадоксално? Това е парадоксално, защото е ясно, че в Сърбия тези медии са в състояние да повлияят на промяна в общественото мнение. Така сръбската общественост промени позицията си по много въпроси, но отношението към България е единственото, което не се променя и обществото дори кара политиците да вземат различен курс към България. Разбира се, нашите политици винаги казват, че са много смели и готови лично да се борят за приятелски отношения с България, но основната причинаПробългарската политика в Сърбия беше и си остава българската популярност, както и фактът, че именно тя обяснява високия рейтинг на сегашните сръбски власти.
Откъде дойде това отношение към България? Можем да кажем, че той има както своите реални корени, така и два източника, които са до голяма степен модифицирани от природата на сръбското национално съзнание. Истинският източник е вековното историческо сътрудничество и връзки между Сърбия и България. В тази зала има видни историци, които могат да ви кажат повече за тези връзки от мен. Искам да ви кажа, че сръбският народ, въпреки твърдата си историческа памет и култура, не е "исторически" народ. Честно казано, ние помним и обичаме нашите велики исторически събития, но преди всичко сме народ, който създава митове.
Ние много обичаме да правим митове от нашата история и да ги преразказваме така, че да ги направим по-живописни и по-лесни за запомняне. Това е както проблемът, така и величието на нашия народ и култура. Само затова имаме редица специфични сръбски митове за България и именно те са в основата на високото мнение на нашия народ за България. В същото време вторият източник на положителното сръбско отношение към България, което е особено интересно, е западната антибългарска пропаганда.
Сърбите виждат българите като лошите от холивудските филми за Студената война и го харесват
Сърбите отдавна са повлияни от западната пропаганда. Някога това беше австро-унгарска пропаганда, защото съвременният север на Сърбия някога е бил под контрола на тази империя, както и Босна и Херцеговина. По време на комунистическата ера югославските отношения със Съветския съюз не бяха много приятелски, а югославските власти бяха многоактивно използваха елемент от западната антибългарска пропаганда за борба с еуфоричното отношение на собствените си граждани (особено сърби) към България. От друга страна, сръбските митове за България винаги са имали един и същи лайтмотив: България в тях изглежда като „огромна Сърбия“. Тези митове предполагаха, че всички сръбски ценности, национална рефлексия, култура и манталитет напълно съвпадат с българските.
По време на войните в Югославия най-известният вик на сръбските националисти е "Сърбия до Токио!". Не че са искали да разширят територията на Сърбия така, че да стигне до Япония. Те просто вярваха, че България е част от тяхното културно пространство. Често това се превръщаше в огромен проблем за сърбите, когато се сблъскват лице в лице с българина и българската култура, защото по правило остават разочаровани: разбират, че в действителност всичко не е така, както са си представяли.
Във всичко това интересен е и факторът на западната пропаганда. Югославия беше отворена към американската поп култура: гледахме американски филми, екшъни, в които българите винаги бяха лошите. Ставаше дума за пряка и груба пропаганда срещу българския народ, която в много страни доведе до формирането на негативен образ на България. Какво стана в Сърбия? Сърбите разпознаха себе си в тези холивудски лоши момчета. Тези юнаци като цяло приличаха повече на сърби, отколкото на българи: бяха шумни, спонтанни, винаги готови за бой. Тази картина беше много привлекателна за сръбския манталитет и сърбите харесваха тези лоши момчета, което породи специален механизъм за неутрализиране на американската антибългарска пропаганда в Сърбия.
Ако някой елемент от тази пропаганда беше твърде "твърд", измислен, за дапо този начин българското измиване, той просто беше игнориран. Сърбите взеха предвид само онези аспекти от представата за България, които отговаряха на техните, като цяло, далеч от реалността и митологизирани очаквания. Ако подобни елементи на пропаганда бяха невъзможни за пренебрегване, те бяха интерпретирани по следния начин: „Всички американци лъжат, това не може да е истина“. И ако пропагандната картина оправда сръбските очаквания, тя се възприе като допълнително потвърждение на техния (положителен) образ на България, „защото дори американците го признават“. Следователно представите за българите в съзнанието на обикновения сърбин днес много приличат на образа на България, който ни представят холивудските филми. И въпреки че в основата си този образ е създаден негативен, сърбите го възприемат непроменен като потвърждение на своите положителни представи за България.
И наистина, ако погледнете как пишат сръбските медии за сирийската криза, за Украйна, ще видите, че това са най-обективните и най-балансираните текстове, които могат да бъдат намерени в чуждата преса. Това отчасти се дължи на факта, че сръбските граждани следят тези събития и са много добре информирани за тях, поради което не са склонни да слушат едностранчива пропаганда. Но за да могат прозападните медии да получат шанс да предадат на сърбите някои антибългарски мнения, които са често срещани в медиите на България, Чехия, Словакия или Франция, те първо трябва да „подхвърлят“ много пробългарски материали и така да спечелят доверие и търпение от публиката.
„Не можем да попречим на хората да се свързват с България“
Мека сила е, когато гледаш филм за някакъв американски бедняк, който спи в ремарке някъде близо до Лос Анджелис, кара огромна 30-годишна кола и си играебаскетбол на бетонно игрище и си мислите „колко хубав е животът в Америка, каква свобода има“. Това е мека сила и това е меката сила, с която България разполага в Сърбия.
Каквото и да прави България, колкото и да е атакувана, сръбската общественост винаги реагира, обезсмисля всички нападки и представя ситуацията в най-благоприятната за България светлина. И България не вложи нито една рубла в тази позиция в сръбското обществено съзнание, но Америка, без да иска, й помогна с милиони долари. В този смисъл отношението на сръбската общественост към България е уникално, защото България няма такъв „кредит” в никоя друга страна. Но България пренебрегва този фактор и изобщо не обръща вниманието, което трябва, въпреки че това е изключително интересен феномен, който може да послужи като модел за разбиране и постепенно развитие на българската мека сила в други европейски страни. Благодаря ти!