4. Английска версия на теорията за пределната полезност
Джевънс, подобно на други теоретици на пределната полезност, решавайки проблема с разходите, твърди, че идентифицира крайната основа на цената. Но решението на този реален проблем, както може да се види от неговата концепция за „удоволствия и болки“, той сведе до психологическа интерпретация на намаляващо физиологично насищане с индивидуална консумация на определено благо. Основният недостатък на разглежданата теория е същата подмяна на обективното понятие за труд със субективно негативни чувства при решаването на проблема за стойността. Както показва анализът на графичните конструкции на Джевънс, законът за намаляващата полезност не е приложим за изследване на потреблението на повечето материални блага.
В диаграмата на Jevons OX линията, използвана за измерване на количеството храна, е разделена на 10 части, съответстващи на 10 равни пропорции храна. На тези различни сегменти Джевънс рисува правоъгълници, чиято площ изобразява полезността на увеличаването на храната. „Когато се доближите до нулата“, обяснява той, „всяко увеличение носи голям правоъгълник. Това, Стълбата на намаляващия ct () стои на сегмент 3, IS-
е най-големият пълен правоъгълник. Полезността на 2-ро и 1-во увеличение на храната е необходима за живота и следователно безкрайно голяма.“ 14 В своята схема той идентифицира „продължителността на усещането“ с времето на консумация на дадено количество храна и го измерва с това време. Но Джевънс не можа да обясни как се измерва "интензивността на усещането". Това е разбираемо; защото в реалния живот няма мерни единици за приятни усещания. Правоъгълниците, които Джевънс изгражда, почти не приличат на реалността. Това е вярно за намаляващата стълба на полезността и за кривата, която той изведе. Той не успя, като започне от физиологията и субективната психология, да определи стойността на полезността, или (според неговитетерминология) количеството приятни усещания по време на консумация на храна.
Джевънс твърди, че общата полезност на консумираната храна е безкрайна, а полезността на последната порция, или пределната полезност, е нула 15. По този начин се разграничават полезност (+), безполезност (0) и анти-полезност (-). Материалните блага според Джевънс се делят на блага, неблага и антиблага. Предполага се, че продуктът е вещество, действие или услуга, която носи удоволствие и предотвратява страданието. Неблагото е обект, чието потребление не осигурява нито едното, нито другото. Антидобро е въпрос или действие, което трябва да се изхвърли, като пепел или канализация. Това е вътрешно противоречиво разделение. Но тази вулгарно-субективна интерпретация на величината на усещането, която се основава на чисто натуралистична интерпретация на потреблението на материални блага, доведе Джевънс до задънена улица. Трябваше да заявя, че е малко вероятно „хората някога да разполагат със средства за директно измерване на човешките чувства. Трудно е дори да си представим единица удоволствие или болка.” 16 Но след като направи такова откровено признание, Джевънс вижда изход в поставянето на обикновените пазарни цени на скалата на усещанията. И отново попада в омагьосан кръг. Оказа се, че величината на усещанията се определя от пазарната цена, а нивото на пазарната цена - от величината на усещанията. Така се разкри теоретичната непоследователност на концепцията на У. Джевънс.
Капиталистът доминира на пазара и е безразличен към потребителната стойност на своята стока, той търси само как да възстанови разходите и да реализира печалба. В капиталистическото производство връзката между полезността на стоката и разходите за труд се проявява като закономерност. Тази връзка се осъществява, както подчертава К. Маркс, чрез влиянието на закона за стойността. Той отбеляза, че законът за стойността вреалността се проявява не по отношение на отделни стоки или предмети, а по отношение на съвкупността от продукти на отделните обществени сфери на производство, изолирани поради разделението на труда. Следователно не само необходимото работно време се използва за всяка стока, но от общото обществено работно време се използва само необходимото пропорционално количество за различните групи. Маркс подчертава, че остава условието стоката да е потребителна стойност. „Но ако потребителната стойност на отделната стока зависи от това дали тя задоволява някаква потребност сама по себе си, пише той, потребителната стойност на определена маса от обществени продукти зависи от това дали тя е адекватна на количествено определената обществена потребност от даден продукт от всеки отделен вид и, следователно, от това дали пропорционално, дали в съответствие с тази обществена, количествено определена потребност, трудът се разпределя между различните сфери на производството. Тази количествена граница на тези части от общественото работно време, които могат да бъдат целесъобразно изразходвани в различни специални сфери на производството, е само по-развит израз на закона за стойността изобщо, въпреки че необходимото работно време тук придобива друг смисъл. Толкова много работно време е необходимо за задоволяване на социални нужди. Ограничението тук се проявява чрез потребителната стойност (курсивът е мой. – Авт.). Обществото, при дадени условия на производство, може да изразходва само определена част от общото си работно време за такъв и такъв продукт от определен вид.” 17 Но У. Джевънс се стреми да отрече трудовата теория за стойността. Той замени обективното понятие за труд със субективни негативни чувства в процеса натруд и обяви тези усещания за производствени разходи. Логическата непоследователност на неговата теория за пределната полезност, липсата на надеждна аргументация в нея, беше отбелязана дори от А. Маршал, поддръжник на теорията за пределната полезност. Всъщност това обяснява, че в края на XIXв. Версията на Джевънс на теорията за пределната полезност не беше успешна сред буржоазните икономисти. Джевънс придоби широка популярност едва във връзка с формирането на икономико-математическата школа (виж глава 9).