близки лица»
В петък Държавната дума прие на трето четене законопроект за декриминализиране на побоищата в семейството. Медиазона обяснява какво точно се е променило и какви са аргументите на привържениците и противниците на новата норма.
Сега възможното наказание за побой в семейството е задължителен труд до 360 часа, поправителен труд до една година, ограничаване на свободата или принудителен труд до две години, арест до шест месеца или лишаване от свобода до две години.
Преди частичната декриминализация на чл.116 от Наказателния кодекс той имаше два състава - първият (побои без квалифициращи признаци) беше прехвърлен в категорията на административните нарушения.
Какво ще се промени
Аргументи за
Основните аргументи на привържениците на декриминализирането на побоите са отхвърлянето на наказателното преследване за това леко престъпление и намаляването на намесата на държавата в семейния живот. Като контраст на отношенията между семейството и държавата в България често се цитира ситуацията, развила се в западните страни, където доминира „ювеналното правосъдие”, критикувано от българските консерватори.
„По-добре е да не биете децата. И не се позовавайте на никакви традиции. Децата са напълно зависими от възрастните. Има много други начини за обучение. Но е невъзможно да полудееш, това е вредно, разрушава семейството. Аз съм против изкривените стандарти за младежко правосъдие. Честно казано, смятах, че моята задача е изпълнена в това отношение. Безцеремонната намеса в семейството е недопустима“, каза държавният глава. Путин посочи, че повторното престъпление вече трябва да се квалифицира като престъпление.
След частичната декриминализация на побоищата през лятото на 2016 г., според председателя на Държавната дума Вячеслав Володин, „имаше ситуация, при която в случай на конфликт в семейството щеше да има престъпникотговорност. И когато същата ситуация възникне със съсед или например децата влязат в някакви сблъсъци с приятелите си, идва административна отговорност. Получава се така, че близките са поставени в неравностойно положение, оказва се натиск върху семейството.” Той настоя, че долната камара на парламента в позицията си разчита на данни от социологически проучвания.
Анна Кисличенко, член на Обществения съвет за защита на семейството към представителя на президента в Централния федерален окръг, настоява, че жертвите не винаги искат да бъдат защитени, като лишават любим човек от свободата му.
Привържениците на декриминализацията на домашното насилие настояват, че това няма да доведе до увеличаване на нивото на насилие, тъй като остават в сила административното наказание и заплахата от наказателно преследване при повторно нарушение.
Аргументи против
Побоите са насилие, което не е причинило сериозна телесна повреда, което означава, че последиците от него ще бъдат по-трудни за забелязване от другите: синини, ожулвания, натъртвания могат да изчезнат през уикенда. Ако човек все още не е подведен под отговорност за побой, тогава осъзнаването, че вече не е изправен пред наказателно, а административно наказание, най-вероятно няма да го спре от насилие.
„Чувството за безнаказаност води до повишена агресия. Побоят в семейството никога не е единичен епизод, това е поредица от епизоди, които отново и отново стават все по-твърди“, казва Андрей Синелников, заместник-директор на Националния център за превенция на насилието „Анна“.
Той припомня случая, когато съпругата на Олег Белов се обърна към полицията, но правоприлагащите органи не започнаха наказателно дело. След известно време Белов уби жена си и шестте си деца, той беше осъден на доживотен затвор. Синелников смята, че ако полицията се заеме с този случай своевременно, масаубийството нямаше да се случи.
„Повечето наши мъже – така вече се е развил манталитетът – все още си мислят: „Аз съм шефът“ и с юмрук по масата, и после с юмрук в окото. Подкрепяйки новия законопроект, обществото дава зелена светлина на подобни агресори: „Моля, бийте жените си, нищо няма да стане“, казва адвокат Мария Ярмуш.
Адвокатът също така предполага, че законът „е създаден, за да защити жените, които са бити у дома“, а не децата, тъй като „няма синини и ожулвания от шамар по дъното“.
„Правна инициатива“ стартира междурегионален проект за подпомагане на жени, жертви на домашно насилие ден преди приемането на законодателната инициатива на трето четене.
Анна Ривина, ръководител на проекта Violence.No, смята, че с този законопроект „побой, който води до последици както за физическото, така и за психическото здраве, поставяме наравно с неправилното паркиране или пушенето на място, където е забранено“.
Защо всички говорят за това
Според статистиката на МВР 38 235 души са пострадали от домашно насилие през 2013 г. Правозащитници настояват, че реалните цифри са много по-високи - освен мълчание, полицията често отказва да образува наказателни дела по обвинения в побой. Освен това статистически е по-вероятно наказателните дела да бъдат прекратени, отколкото да стигнат до присъда.
Споровете за необходимостта от декриминализиране на побоищата бяха не само сред общественици и в пресата, но и сред представители на властта.
Сенаторът Елена Мизулина, която традиционно се застъпва за „семейни ценности“ и против „ювеналното правосъдие“, на среща през лятото за частичната декриминализация на побоя (когато насилието срещу близки все още беше криминално престъпление – М.З.) призова законът да не бъде подкрепен с аргумента, че ще разруши семейството, припомняZnak.com. Тя беше опонирана от сенатор Валентина Петренко.
„Законът е важен, необходим и трябва да го приемем в името на семейството и в името на бъдещите поколения, за да бъдат хората различни – уважаващи, любящи, разбиращи, помагащи и не вдигащи ръка срещу слабите – стареца и детето“, казва Петренко.
С течение на времето обаче, поне в долната камара на парламента, те почти стигнаха до единство по този въпрос: ако 50 депутати от Държавната дума от VI свикване гласуваха против частичната декриминализация на побоищата, само трима парламентаристи от Държавната дума от VII свикване гласуваха против пълната декриминализация.