ЕВАНГЕЛСКИ ХРИСТИЯНИ
ТЕМА 2 ЕВАНГЕЛСКИ ХРИСТИЯНИ
Вярваме, че: 1. В единия истинен и свят Бог, разкрит в три Лица: Отец, Син и Свети Дух. „Идете, прочее, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух“ (Матей 28:19). 2. В Исус Христос, Божият Син, назначен от Бог Отец за спасението на човека преди създанието на света: „...като знаете, че не сте изкупени с тленно сребро или злато от суетен живот, предаден ви от бащите, но със скъпоценната кръв на Христос, като на неопетнен и чист Агнец, който беше предопределен още преди създанието на света, но който се яви в последните времена за вас“ (1 Петрово 1:18). -20). 3. В Светия Дух, третата Божия ипостас, единосъщна на Отца и Сина, разкриваща истината за Бог Отец и Неговия Син Исус Христос, даряваща Църквата със сила и духовни дарби, произвеждаща освещение и плодовете на духа, ръководейки цялата Църква и всеки отделен неин член: . Той ще Ме прослави, защото ще вземе от Моето и ще ви го извести” (Йоан 16:13, 14). 4. Вдъхновението на Библията: Каноничните книги на Стария и Новия завет. „Цялото писание е вдъхновено от Бога и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек съвършен, подготвен за всяко добро дело“ (2 Тим. 3:16, 17). 5. В нуждата да получим спасение, усъвършенствано от Господа, получено по благодат чрез вяра в изкупителната жертва на Исус Христос. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра и това не е от вас, това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой” (Еф. 2:8, 9). 6. В кръщението със Святия Дух със знака на говорене на други езици. Кръщението в Светия Дух се предхожда от ново раждане:„И всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, както Духът им даваше да говорят“ (Деяния 2:4). 7. В Църквата, създадена на земята от Исус Христос, която е сбор от хора, призовани от света, спасени и принадлежащи на Господа. Господ е неговият Глава. „И Той е глава на тялото на Църквата” (Кол. 1:18). „... Църквата на живия Бог, стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15) – като противовес на грешната система на света. 8. В Господните институции, дадени на Църквата: водно кръщение чрез пълно потапяне във вода и Господна вечеря, като спомен за страданията на Христос. „Идете, прочее, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух” (Матей 28:19); „Защото от самия Господ получих това, което и предадох на вас, че Господ Исус в нощта, в която беше предаден, взе хляб и като благодари, разчупи го и каза: Вземете, яжте; това е Моето тяло, което се разчупва за вас; правете това за Мое възпоменание. Също и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в моята кръв; това правете, щом пиете, за Мое спомен” (1 Кор. 11:23-25). 9. В святостта като норма на живот на всеки вярващ. „Като послушни деца, не се съобразявайте с предишните страсти, които са били във вашето невежество, но, следвайки примера на Светия, Който ви е призовал, бъдете сами святи във всичките си дела. Защото е писано: Бъдете свети, защото Аз съм свят” (1 Петрово 1:14-16). 10. Във възкресението на мъртвите, грабването на Църквата и второто идване на Исус Христос. „Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, тогава Бог също ще доведе тези, които умират в Исус, с Него. Защото това ви казваме чрез словото на Господа, че ние, които сме живи и оставаме до пришествието на Господа, няма да изпреварим мъртвите, защото сам Господ ще слезе от небето с вик, с глас на архангел и тръба Божия, и мъртвите в Христа ще възкръснат първи; тогава ние, оцелелите, заедно с тяхще бъдем грабнати в облаците, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги ще бъдем с Господа” (1 Солунци 4:14-17). 11. Към справедлив съд на големия бял престол, от който никой няма да избегне, освен онези, които са приели Исус Христос за свой личен Спасител и са живели в съответствие с Неговото Слово. „И видях голям бял престол и Този, който седеше на него, от чието лице земята и небето побягнаха и не се намери място за тях. И видях мъртвите, малки и големи, стоящи пред Бога, и книгите се отвориха, и друга книга се отвори, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според написаното в книгите, според делата си” (Откр. 20:11, 12). 12. В живота на бъдещия век в новото небе и новата земя: „Според Неговото обещание очакваме ново небе и нова земя, в които обитава правда” (2 Петр. 3:13).
Конфесионална характеристика на Църквата на евангелските християни
Ние уважаваме и ценим ученията на отците на Църквата (църковни водачи, живели след апостолите) само когато тези учения са в хармония с Писанието. Ние не вярваме, че така наречените мощи на светците имат някаква специална сила и не се отнасяме за тях, защото Библията не учи това. И случаят с възкресението на мъртвите, хвърлен върху костите на Елисей (4 Царе 13:21), не е нищо повече от потвърждение, че му е даден духът, който беше върху Илия, двойно (4 Царе 2:9). Броят на чудесата след това възкресение беше само два пъти по-голям от броя на чудесата, извършени от Илия. Служителите на евангелските християни не носят специални свещенически одежди, защото нито Исус, нито Неговите апостоли са ги носили, освен това в Новия Завет също няма инструкции за това. Ние не се засенчваме с кръстния знак, тъй като Писанието не учи това. За да се предпазим от дявола, Библията ни призовава да му се противопоставим чрез твърда вяра в Христос.Исус: „Покорете се на Бог; противете се на дявола, и той ще бяга от вас” (Яков 4:7), призовавайки за защита на кръвта на Исус Христос: “Те го победиха чрез кръвта на Агнето” (Откр. 12:11) В сградите на нашите църкви и домовете на вярващите няма икони, статуи и други предмети, които са станали обект на религиозно поклонение. Бог забранява правенето и използването на изображения за поклонение: „Не си прави идол или каквото и да е изображение на това, което е горе на небето, и това, което е долу на земята, и това, което е във водата под земята, не им се покланяй и не им служи“ (Изх. 20:4, 5). Следователно евангелските вярващи нямат изображения (икони или изображения на някоя от Божиите ипостаси) нито в църквата, нито у дома. Християните от евангелската вяра не кръщават бебета. Първо, Библията не дава нито един конкретен случай на кръщение на бебета, особено след като дори Исус беше кръстен на 30 години. Кръщението без покаяние и лична вяра е безсмислено и бебето не може да изпълни тези изисквания. Второ, Библията казва, че децата (до определена възраст) не познават доброто и злото: „... и твоите синове, които сега не познават нито доброто, нито злото ...” (Втор. 1:39). И в Римляни 5:13 се казва: грях не се вменява, когато няма закон”, т.е. знание за това кое е добро и кое зло. Ето защо Исус каза: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е Царството небесно“ (Матей 19:14). Ние не се молим на светиите и Дева Мария. Исус, в отговор на молбата на учениците да ги научи да се молят, обръща внимание на единствения, към когото трябва да се обърнем: „Молете се така: Отче наш, който си на небесата!” (Матей 6:9). В Писанието няма примери, когато някой би се молил на Мария или светци, а Библията също забранява обръщането на молитви към хора, които са починали, включително християни, които са в рая. Второзаконие 18:10-12 казва: „Той не трябва да бъдеВие. разпитвайки мъртвите.” Що се отнася до Дева Мария, ние вярваме, че тя е отличен пример за християнско послушание към Бог и остава девствена само до раждането на Исус. Това следва от Евангелието на Матей (1:25), което казва, че Йосиф, нейният съпруг, „не я позна, докато накрая тя роди своя първороден Син“; в допълнение, други пасажи от Библията говорят за братя и сестри на Исус (вижте Мат. 12:46, 13:55, 56; Марк 3:31; Йоан 2:12, 7:3). Ние не вярваме, че Мария не е имала нужда да бъде спасена, защото в Лука 1:47 тя нарича Бог свой Спасител: „...и духът ми се зарадва в Бога, моя Спасител“. Тя нямаше да има нужда от Спасител, ако беше без грях.