Гореща поговорка
Притчи и анекдоти
Живеем в чужбина.
Детето е на 16 години. Българският е отличен, без акцент. Но някои поговорки, поговорки и изрази понякога трябва да бъдат "дъвкани".
Буквално сутринта с Костя обсъдихме поговорката „По-добре синигер в ръцете, отколкото жерав в небето“
Трябваше да се обясни кой е синигерът (с крана всичко беше наред), но защо е "в ръцете" и какво да кажем за жерава в небето. Защо?За какво?? Логически, хуманистични, икономически, физически и алегорични сравнения и др.
Скорошен анекдот от anekdot.ru обясни всичко за 10 секунди.
"По-добре да имаш малки цици в ръцете си, отколкото големи в порно сайт"
Всичко стана ясно и разбираемо.
Китайски поговорки: Научете китайски чрез поговорки.
И така, какви са китайските поговорки? (谚语 yànyŭ на китайски)
Китайските поговорки са изказвания на известни китайски философи и писатели.
Конфуций е един от най-известните китайски философи, чиито изказвания са се превърнали в поговорки. Има стотици различни поговорки, които мотивират или вдъхновяват читателите.
Поговорките са чудесен начин да разширите речника си, докато учите китайски. Подбрахме за вас най-интересните и решихме да обясним значението им.
И не забравяйте, че едно пътуване от 1000 мили започва с първата стъпка. Лаос.
1. Китайски поговорки - Пригответе шейната през лятото
Китайска поговорка: 未雨绸缪
Превод: Тази фигура на речта означава: планирайте предварително или бъдете готови. Където 未雨 (wèiyǔ) означава преди дъжд.未 (wèi) обикновено се отнася за нещо в бъдещето. Това е нещо, което все още не се е случило, в случая дъжд.绸缪 (chóumóu) означава да завържеш нещослед това коприна. В този случай поговорката означава: ремонтирайте къщата, преди да завали. Нашият еквивалент е подготовката на шейната през лятото.
2. Китайски поговорки - Научи човек да лови риба
Китайска поговорка: 授人以鱼不如授人以渔
Пинин: Shòu rén yǐ yú bùrú shòu rén yǐ yú
Превод: Това е много известна поговорка. Това означава: в дългосрочен план е по-добре да научиш човек да прави нещо, отколкото да го правиш вместо него. Може да се преведе от китайски като: Да дадеш на човек риба не е същото като да научиш човек да лови риба. Или дайте на човек риба и той ще яде за един ден. Научи човек да лови риба и той ще яде цял живот.
3. Китайски поговорки - Докато падаме, се научаваме да ходим безопасно
Китайска поговорка: 吃一堑,长一智
Пинин: Chī yī qiàn, zhǎng yī zhì
Превод: Тази поговорка означава да се учиш от грешките си. Китайската дума 堑 (qiàn) означава канавка или яма. Тоест, яжте една яма/ров, отглеждайте едно знание. Може да се преведе като: учете се от грешките си.
4. Китайски поговорки - Не се страхувайте да растете бавно
Китайска поговорка: 不怕慢, 就怕停
Пинин: bù pà màn, jiù pà tíng
Превод: Тази поговорка означава, че единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е пълно спиране. Тя ни напомня, че бавният напредък все още е напредък. С други думи: движението е живот.
5. Китайски поговорки - Не пропускайте момента
Китайска поговорка: 机不可失，时不再来
Пинин: Jī bùkě shī, shí bù zailái
Превод: Тази поговорка ни напомня, че наистина трябва да се възползваме от възможностите, когато се представят. Където 机(jī) означава 机会 (jīhuì) възможност, 不可失 (bùkě shī) означава нещо, което не трябва да се пропуска.时不再来 - Времето (时 shí) няма да се върне.
6. Китайски поговорки - Побързай -подиграваш се на хората
Китайска поговорка: 一口吃不成胖子
Пинин: Yīkǒu chī bùchéng pàngzi
Превод: 一口 означава едно гърло, 吃 (chī) е, 不成 (bùchéng) е невъзможно, а 胖子 (pàngzi) означава дебело. С други думи: невъзможно е да се задоволи едно парче.
Може да се преведе като: Ще се подиграваш на хората.
7. Китайски поговорки - Учителите отварят врати. Въведохте sami
Китайска поговорка: 师父领进门，修行在个
Пинин: Shīfu lǐng jìnmén, xiūxíng zài gèrén
Превод: Учителят 师傅 Shīfu и 领进门 lǐng jìnmén отварят вратата.
Вие въвеждате себе си: тук 修行 (xiūxíng) означава да практикувате будизма, но в този случай се превежда като действие. Лично (zài gérén) означава индивид. С други думи: действието зависи от индивида.
8. Китайски поговорки - Въпроси
Китайска поговорка: 请教 电影 一个是是5小小的小子，以不请教 请教 一语的说子
Пинин: Qǐngjiào biérén yīcì shì 5 fēnzhōng de shǎzi, cóng bù qǐngjiào biérén shì yībèizi de shǎzi
Перевод: Tot, kto zadal vopros – е глупак за 5 минути; Който поиска, ще си остане глупак завинаги.
Това е известна китайска поговорка. Мотивира хората да не се срамуват и да задават въпроси и да придобиват нови знания. На китайски 请教 (qǐngjiào) означава да поискаш съвет от някого, 5 分城的傻子 (fēnzhōng de shǎzi) означава 5-минутен глупак, а 一辈子傻子 (yībèizi de shǎzi) означава глупак за цял живот.
Хокуку от чОткого пацана
Съвременни поговорки
Beregi чест смола.
98 полезни поговорки и интересни фрази на английски, които ще обогатят речника ви
Здравей, Peekaboo! Свържете се сEnglishDom.
Материал: за всички, които обичат поговорките ;)
„Седем пъти мери и иди да учиш английски“, „Колкото и да храниш вълка, той все учи английски“, „Век живей – един век учи английски“ и други мъдри поговорки;) Учим!
Какви други готини поговорки на английски знаете?
Хоби на дядо ми. Познайте поговорката.
Още една родноверска мечка
Наскоро @BootSect ми писа тук и се оказа, че в рамките на събитието Етнографска диктовка е предложено да се отговори на следния въпрос:
Има една българска поговорка "Първата палачинка е на буца". Но всъщност прозвуча като "първата палачинка до кома". Кои бяха „комите“, за които през пролетта бяха изпечени палачинки, за да се успокоят?
Правилен отговор: мечки.
Имаше тази глупост на Pikabu. Може би ще убия цялата интрига в зародиш, но веднага ще напиша, че това, разбира се, са глупости. Освен това, глупостите, разпространявани от същите родновъри, които говорят за мечката Бера.
Но това не означава, че няма за какво да говорим. Първо, нека се занимаваме с поговорката и нейното значение като цяло. Давам думата на фразеолога В.М. Мокиенко:
ПЪРВО ПРАЦКАНЕ [ВИНАГИ] КОМ.Първият опит обикновено е неуспешен (поради липса на опит, умения). Поговорката, изглежда, се основава на чисто реални ежедневни наблюдения. Докато тиганът все още не е достатъчно горещ, първата палачинка се оказва „намачкана“, а не торта, трудно се изважда от тигана, ако не е достатъчно топъл. Подобна фигуративна логика наистина повлия както на съвременния смисъл на поговорката, така и на сегашната й форма. Вярно, подобни идеи за провала на първия опитв поговорките на други народи те са изразени по различен начин - например украински.Първата чаша е кол(срв. рус.Първата чаша е кол, втората - сокол); полскиPierwsze koty za ploty;Pierwsze śliwky robaсzywkiи др. Чисто "материалистичното" обяснение на българската поговорка обаче е в конфликт с нейните древни, оригинални версии. В древните паремиологични колекции звучеше по различен начин от сега:Първата палачинка и тази буца(1736);Първа палачинка и бучка(1741). В тях смисълът му явно противоречи на сегашния. И не случайно. Във връзка с ритуалното значение на палачинките в Русия (те се ядеха на Масленица, на погребални обреди, на сватбени пиршества и т.н.),първата палачинкасе смяташе за специална и в никакъв случай не е „намачкана“, неуспешна. В провинция Рязан, например, при всяко обичайно печене на палачинки, изсипвайкипървата палачинкав тиган, те призовават всички роднини да се присъединят към ястието. На същото място преди погребението, печене на палачинки за помен,първата палачинкасе поставя в главите на починалия. При погребалните обреди починалите роднини бяха поканени да опитатпървата палачинка(или начупен хляб). В провинция Тамбов такава палачинка беше поставена на прозореца на капандурата за душите на родителите, в Калуга - в събота преди Масленица, тя беше оставена на светилището "за родителите", на други местапървата палачинкабеше пренесена на гробището и просто положена на гроба. В някои области на България на Масленица благочестивите жени ядат първатаМасленична седмицаза упокой на мъртвите. По този начин първата палачинка беше предназначена за мъртвите, това беше вид почит към предците, осигурявайки връзка с отвъдния живот. Ето защо към подготовката му трябваше да се подходи с особено внимание. И дори акопървата палачинка, така "отговорна" за култа към починалите предци, излезебучка, тогава човекът е бил в опасност. Следователно първоначалната версия на поговорката бешеПървата палачинка и дори тази буца. Забравата на стария обред доведе до „подрязване“ на смисъла и формата на поговорката към ежедневните идеи за печене на палачинки. Така от свещено, благоговейно приношение към мъртвите предци, първата палачинка се превърна в противоположна поговорка.
Тази информация е вярна. Наистина имаше промяна във формата на поговорката и наистина съществуваше такъв обред. Освен това те донесоха първата палачинка не само на мъртвите, но и например на овце - от мор (Славянски древности, том 1, стр. 194).
Но Rodnovers ни предлагат различна интерпретация, нали? Но се основава само на фантазии. Първо, не попаднах на информация, че палачинки са сервирани на мечки (храненето на диво животно близо до къщата ви не е добра идея). Въпреки че признавам, че в символична форма нещо подобно може да се практикува някъде. На второ място, тази поговорка не се появява с форматаkomamникъде, с изключение на местните религиозни сайтове и, както се вижда от цитата на Мокиенко, първите й записи са направени още през 18 век. Трето, и най-важното, никъде и никога думатакомне се среща в значението на "мечка".
В този случай Рибаков пише за такъв бял български празник като комик. Описание на празника от книгата на V.P. Шейн:
На този ден се приготвят специални ястия, а именно: за първо ястие се приготвя сушена ряпа в знак, че мечката се храни предимно с растителна храна, билки; за второто ястие се сервира желе от овесени ядки, защото мечката обича овес; третото ястие се състои от грахови бучки, поради което самият ден се нарича комедица. След вечеря всички - стари и млади - лягат, не спят, но всяка минутапо най-бавния начин те се търкалят от една страна на друга, като се опитват да се приспособят колкото е възможно повече към завоя на мечката.
Е, етимологията на думатакомедияе доста прозрачна и именно в този вид е отразена в Етимологичния речник на белобългарския език (том 4, стр. 216).
Древните гърци също са имали пролетен празник на мечката и той се е наричал "комедия" (от "komos" - мечка). От веселите песни, танци и закачки на този мечи карнавал дойде и по-късното ни име комедия. Следователно традицията на белобългарските комоедици трябва да се проследи най-малкото до далечно индоевропейско единство, когато едно и също име е означавало празник на ловна мечка. Нямаме обаче точна дата за настъпване на такъв празник.
И така мечката става не самобер, но ибуца. Подозирам, че скоро ще имаме блестящи открития на още две древни славянски имена на този звяр -ценитриз.
Е, тогава идват стъргоглавите създатели на "Етнографската диктовка", които не знаят как да филтрират информацията от интернет и я завличат в "образователно" състезание.
Такава е комедията от грешки и фалшификати. Коментарите са излишни. Надявам се, че се е получило достатъчно грамотно и не е много смачкано.