Хайнрих Херц - немски физик биография, семейство, открития
Наставникът Хайнрих Херц веднъж нарече ученика „любимец на боговете“. И това по принцип е разбираемо. В края на краищата почти всички области на съвременната физика са възникнали от трудовете на Херц. Той е един от основателите на електродинамиката. Но той не се занимаваше само с наука. Той композира поезия, беше отличен стругар ... Уви, лошото здраве му попречи през целия му живот. Биографията на Хайнрих Херц ще бъде разказана на читателя в статията.
В семейство на еврейски финансисти
Един от основателите на електродинамиката е роден в края на зимата на 1857 г. в Хамбург. Хайнрих Рудолф Херц израства и е възпитан в еврейско семейство. Всичките му предци са били предимно финансисти и банкери. С течение на времето са приели и лутеранството.
Прадядото на брилянтния физик по едно време успя да създаде една от най-известните банки, която все още функционира.
Бащата на Херц работи като адвокат и след известно време става сенатор. Мама е израснала в семейството на военен лекар.
Освен малкия Хайнрих той имал и братя. Имайте предвид, че всички те са работили във финансовия сектор, като главата на семейството.
Фин Търнър
При раждането си Хайнрих беше много слабо дете. И родителите му много се страхуваха за него, за живота му.
Хайнрих Рудолф Херц беше усърдно, послушно и любознателно момче. Имаше и феноменална памет. Той беше отличен ученик, а в класа го смятаха за ненадминат ученик по ум.
След часовете, в неделя, започва да посещава т.нар. училище за изкуства и занаяти. Учителите му го научиха на основите на рисуването и струговането. Един от наставниците призна по едно време, че Херц би направил отличен специалист в това отношение. Между другото, тези умения са повече отполезни за него, когато започна да проектира своите експериментални настройки. Между другото, първите му физически инструменти са направени, когато е още в училище.
Родителите на Хайнрих, разбира се, се надяваха, че той ще последва стъпките на баща си. Те правилно вярваха, че юриспруденцията дава добри доходи и винаги е на почит. А самият младеж се готвеше да стане адвокат.
съдбоносно решение
Когато получава абитура, започва да учи в Дрезден и Мюнхен. Той продължаваше да бъде силно привлечен от технологиите. Хайнрих решава да стане инженер. В тези учебни заведения той успя да участва в изграждането на един от немските мостове.
През този период немският физик е скептичен относно способностите му и отначало вярва, че правенето на наука не е негова част. Но тогава той осъзна, че инженерната кариера също не го привлича.
Когато започва специализацията, Херц осъзнава, че страстта към науката все още взема своето. Не искаше да става тесен специалист и имаше желание за научна работа. Родителите приеха това трудно решение на сина си и го подкрепиха. През пролетта на 1978 г. младият Херц заминава за столицата на Германия, където става студент във физическия факултет на университета.
Първа изповед
В университета негов наставник е най-великият физик от онази епоха Фердинанд Хелмхолц. Нямаше как да не обърне внимание на този разумен младеж. Той го покани да реши доста труден проблем в областта на електродинамиката. В същото време той не се съмняваше, че талантлив студент не само ще се интересува от този въпрос, но и ще го реши успешно.
В онези дни електродинамиката всъщност все още беше неразбираема за всички. Учените използваха много съмнителни теории в това отношение. И никой все още не е формирал ясна представа за физическата природа на магнитното иелектрически полета.
Хелмхолц даде на ученика си девет месеца да реши проблема. Херц винаги е предпочитал да прави наука в лаборатории и затова се е заел с решението на задачата.
Младият учен показа качествата на изследователския характер. Беше твърде трудолюбив, упорит. Освен това той притежаваше изкуството на експериментатора. Самият той започва да произвежда и отстранява грешки в устройства.
В резултат проблемът на Хелмхолц беше решен само за три месеца, а не за девет, както се смяташе досега. Наставникът не се заблуждаваше в способностите на Хайнрих. Неговият ученик имаше напълно необичаен талант.
Херц е награден с награда за работата си.
Докторска дисертация
След студентска ваканция, през лятото на 1879 г. Херц прави опити да проведе нова серия от експерименти. Всъщност те бяха продължение на предишните. По това време той започва да изучава индукцията във въртящи се тела. Той взе тази тема като дисертация за званието доктор на науките.
Хайнрих вярваше, че е в състояние да завърши работата си за няколко месеца, след което ще защити самия проект. Припомняме, че ученият все още беше студент в Берлинския университет.
Талантливият физик работи с ентусиазъм и завършва изследванията си. Въпреки това Херц успява да демонстрира отличното си владеене на експерименталната апаратура. Работата на струг в това отношение, разбира се, помогна.
С една дума, защитава дисертация повече от успешно и става доктор. Имайте предвид, че за онези времена това беше рядко явление. Особено за ученик.
Начало на дипломирана кариера
През 1880 г. Херц получава университетска степен. Отначало, като професионален специалист, той помагаше на своя наставник и беше асистент.
Две години по-късно Хелмхолцго препоръчва на физиците от Кил. В резултат на това Херц за три години става ръководител на катедрата по теоретична физика в този град.
Малко по-късно немският физик се премества в Калсруе, където става професор във Висшето техническо училище. Шест месеца по-късно той реши да се ожени. Съпругата му беше Елизабет Дол. Казват, че бракът е една от най-важните причини за края на периода на депресия, от която, както се оказва, е страдал. Отсега нататък нищо не го задържа и той се потопи с глава в науката.
Известни инструменти на Hertz
В Карлсруе професор Херц имаше на разположение физическа лаборатория с оборудване. Сега вече можеше да премине от гола теория към пълноценна практика. Именно тук той успява да проведе брилянтни експерименти, свързани с разпространението на електрическа сила, предложени от британския физик Максуел. Малцина разбираха, че настъпва нова ера в науката – ерата на електричеството и магнетизма.
В края на 80-те години на XIX век ученият успява да проведе своите експерименти. Те успяха да докажат факта за реалността на електромагнитните вълни.
В един от лабораторните шкафове той видя две индукционни бобини и със завидна активност започна да експериментира с тях.
Разбира се, за онези години оборудването, което използваше, изглеждаше твърде елементарно. Но резултатите, които получиха, бяха впечатляващи.
По време на експериментите той успява да създаде не само високочестотен генератор, но и приемник за тези вибрации (резонатор).
С една дума, той изобретил и проектирал добре познатия си излъчвател на електромагнитни вълни - вибраторът Hertz или радиопредавателят Hertz. Ученият не спря дотук. Създаден е и съответен радиоприемник Hertz.
Слава на учения
отСлед като завърши експериментите, той сподели резултатите в своя труд, озаглавен "За лъчите на електрическата сила". Този опус излиза в края на 1888 г.
Учените бяха принудени да се съгласят, че фактът за съществуването на електромагнитни вълни вече е неопровержим. Така 1888 г. е годината на откриването на електромагнитните вълни. И съответно Херц потвърди експериментално, че теорията на Максуел е абсолютно правилна.
Hertz беше истински триумф. През 1889 г. европейските страни започват да го награждават. В академиите на науките на различни държави той е избран за техен член-кореспондент. У дома той е награден с престижен орден.
Въплъщение на идеите на Херц
Но все пак най-доброто доказателство за надеждността на теорията на Максуел изобщо не бяха експериментите, а практиката и прилагането на научните идеи.
И така, почти десетилетие след експериментите на Херц, електромагнитните вълни започват да се прилагат на практика.
Въпреки че самият учен абсолютно не виждаше значението на откритите от него радиовълни. Той дори реши да напише писмо до членовете на Търговската камара на Дрезден. Той предложи да спрем да изследваме тези вълни. Той вярваше, че това занимание според него е абсолютно безполезно.
Но ако Херц не е виждал смисъл да използва вълни, то българският учен Александър Попов е оценил повече от откритието на немския професор. Той успя да го приложи за радиокомуникации. Като цяло той става основател на съвременната радиофизика. И първите думи, които бяха предадени през първата безжична връзка, бяха "Хайнрих Херц". Това се случва през пролетта на 1896 г., когато самият Херц вече не е на света.
Последните години от живота на великия учен
След триумфа на Херц беше предложено да се премести в Бон. Там той щеше да ръководи катедрата по физикауниверситет. Той прие предложението и започна да живее там.
Веднъж, докато експериментирал, той станал свидетел как в неговия опитен апарат се появили искри. Тези резултати бяха откритието на напълно нов феномен. Нарича се "фотоелектричен ефект".
Между другото, по-късно последовател на Херц, брилянтният Алберт Айнщайн успя теоретично да обоснове това явление. За това му е дадена Нобелова награда. Това се случи през далечната 1921 г.
Смъртта на Хайнрих Рудолф Херц
Трудът на учения не остана ненаказан за него. И през 1892 г., след дълга мигрена, му е поставена ужасна диагноза. Той е диагностициран с отравяне на кръвта. Ослепя, после го заболяха зъби, уши, нос. Лекарите се опитаха да спасят брилянтния експериментатор. Той премина през редица операции, но всички бяха напразни. В първия ден на 1894 г. го няма. Останалата незавършена работа е завършена и публикувана от ментора на Херц, Херман Хелмхолц.
наследници
Елизабет Херц, съпруга на гений, никога не се е омъжвала повторно.
Дъщерите на изобретателя, Матилда и Джоана, също не разпознаха удоволствията на семейния живот. Херц не остави наследници.
Когато Хитлер дойде на власт в страната, дъщерите и майката емигрират до бреговете на Мъгливия Албион.
Племенникът на Херц последва стъпките на известния си чичо. Учи и физика и дори става Нобелов лауреат. Той успя да създаде медицински сонограф. Всички съвременни ултразвукови апарати са произлезли от този апарат.
Живот след смъртта
За увековечаване на паметта на гениалния физик е въведена нова единица за честота. Казва се Херц.
През 1987 г. е учреден съответен медал. Всяка година се присъжда на студенти – теоретици и експериментатори.
На него са кръстени един от лунните кратери и телевизионна и радиокомуникационна кула в ГерманияХайнрих Херц...