Характеристика на сърдечните тонове - Studiopedia

СЪРДЕЧНИ ТОНОВЕ

Аускултация на сърцето и големите съдове

се провежда с цел идентифициране и анализ на звукови вибрации, произтичащи от работата на сърцето. Аускултацията ви позволява да получите информация за работата на сърцето, неговата структура и функция, както и за състоянието на главните съдове (аорта, белодробни съдове). Обхватът и надеждността на информацията зависи от:

  • спазване на основните правила за аускултация;
  • използване на доп техники (слушане в различни позиции, след дозирано физическо натоварване, на височината на максимално вдишване и издишване, след задържане на дъха и симулиране на дихателни движения);
  • задълбоченост и последователност на аускултацията;
  • наличието или отсъствието на патология на слуха при лекар;
  • способността на лекаря да се фокусира върху звуци;
  • способността на лекаря да анализира достоверна информация, коректност и последователност на анализа;
  • лекарски трудов стаж;
  • способността на лекаря да изолира страничните ефекти. шумът, произлизащ от сърцето при е грешен. техника на аускултация.

Приаускултация на сърцето се откриват звукови феномени, които се класифицират катосърдечни тонове,екстракардиални шумове (свързани с перикардна патология,интракардиални шумове (възникват както при здрави хора при определени условия, така и при патологии на сърцето, кръвоносните съдове, клапния апарат)

Отварянето на клапите не е придружено от отчетливи колебания, т.е. почти безшумно, а затварянето е придружено от сложна аускултаторна картина, която се разглежда като I и II тонове.

I тон възниква при затваряне на атриовентрикуларните клапи (митрална и трикуспидна). По-силен, по-дълготраен. Това е систолен тон, тъй като се чува в началото на систолата.

II тон се образува при затваряне на полулунните клапи на аортата и белодробната артерия.

I тон се наричасистоличен и според механизма на образуване се състои от4 компонента :

  1. основният компонент е клапен, представен от амплитудни колебания в резултат на движението на митралните и трикуспидалните клапи в края на диастола и началото на систола, като първоначалното трептене се наблюдава, когато клапите на митралната клапа са затворени, а крайното се наблюдава, когато клапите на трикуспидалната клапа са затворени, следователно се разграничават митралните и трикуспидалните компоненти;
  2. мускулен компонент – нискоамплитудни трептения се наслагват върху високоамплитудни трептения на основния компонент (вентрикуларно изометрично напрежение, появява се приблизително 0,02 сек преди клапния компонент и се наслагва върху него); и също така възникват в резултат наасинхронни контракции на вентрикулите по време на систола, т.е. в резултат на свиване на папиларните мускули и интервентрикуларната преграда, които осигуряват затръшването на куспидите на митралната и трикуспидалната клапа;
  3. съдов компонент - колебания с ниска амплитуда, възникващи в момента на отваряне на аортната и белодробната клапа в резултат на вибрации на стените на аортата и белодробната артерия под въздействието на кръвния поток, движещ се от вентрикулите към главните съдове в началото на камерната систола (период на изгнание). Тези трептения се появяват след клапанния компонент след около 0,02 секунди;
  4. предсърден компонент – трептения с ниска амплитуда в резултат на предсърдна систола. Този компонент предшества клапния компонент на I тон. Открива се само при наличие на механична предсърдна систола, изчезва с предсърдно мъждене, нодален и идиовентрикуларен ритъм,AV блокада (липса на вълна на предсърдно възбуждане).

II тон се наричадиастолен и възниква в резултат на затварянето на полулунните клапи на аортата и белодробната артерия. Те започват диастола и завършват систола. Състои се от2 компонента :

1.клапен компонент възниква в резултат на движението на платната на полулунните клапи на аортата и белодробната артерия в момента на тяхното затваряне;

2.Съдовият компонент е свързан с вибрациите на стените на аортата и белодробната артерия под въздействието на кръвния поток, насочен към вентрикулите.

При анализ на сърдечните тонове е необходимо да се определи техниятброй, да се установи кой тон епърви. При нормален пулс решението на този проблем е ясно: I тон се появява след по-дълга пауза, т.е. диастола, II тон - след след кратка пауза, т.е. систола. При тахикардия, особено при деца, когато систолата е равна на диастола, този метод не е информативен и се използва следната техника: аускултация в комбинация с палпация на пулса на каротидната артерия; тонът, който съвпада с пулсовата вълна, е I.

При юноши и млади хора с тънка гръдна стена и хиперкинетичен тип хемодинамика (повишена скорост и сила, по време на физическо и психическо натоварване) се появяват допълнителни III и IV тонове (физиологични). Появата им е свързана с флуктуацията на стените на вентрикулите под въздействието на кръвта, движеща се от предсърдията към вентрикулите по време на камерна диастола.

III тон - протодиастолен, т.к появява се в началото на диастола веднага след II тон. Най-добре се чува при директна аускултация на върха на сърцето. Това е слаб, нисък, кратък звук. Това е признак за добро развитие на миокардавентрикули. С повишаване на вентрикуларния миокарден тон във фазата на бързо запълване на вентрикуларната диастола, миокардът започва да осцилира и вибрира. Аускултира се през 0,14 -0,20 след II тон.

IV тон - пресистоличен, т.к появява се в края на диастола, предшества I тон. Много тих, кратък звук. Чува се при лица с повишен камерен миокарден тонус и се дължи на флуктуации в камерния миокард при навлизане на кръв в тях във фазата на предсърдната систола. По-често се чува във вертикално положение при спортисти и след емоционален стрес. Това се дължи на факта, че предсърдията са чувствителни към симпатикови влияния, следователно, с повишаване на тона на симпатиковия NS, има известно олово в предсърдните контракции от вентрикулите и следователно четвъртият компонент на I тон започва да се чува отделно от I тон и се нарича IV тон.

Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: