Индивидуални защитни действия, Тактика на играта, Баскетбол
Ефективността на играта в защита зависи главно от умението да се позиционирате правилно на корта спрямо противника, който трябва да пазите. Играчът винаги трябва да е между своя щит и противника. Веднага след като това условие бъде нарушено, противникът ще има достъп до щита и възможността да хвърля в коша.
Защитаващият се играч има три задачи. Първо, дръжте топката далеч от играча, който държи. Това е много трудна задача, която може да бъде решена, при условие че играчът познава добре триковете на противника си, знае как точно да определи скоростта на топката, има време да следва другите противници, има скорост и т.н. За да може топката да не стигне до противника, човек трябва да е по-близо до него.
Физически обаче е много трудно да следвате безмилостно опонента си през цялата игра, така че когато държите играч, трябва да изхождате от следната позиция: докато опонентът е в своето задно поле, той не е опасен, дори и да овладее топката, затова се препоръчва да сте на не по-малко от 5-6 крачки от него.
В момента, в който играчът пресече средната линия, разстоянието намалява до 3-4 стъпки, когато противникът, след като получи топката, може да направи хвърляне в коша, човек не трябва да е по-далеч от 1-2 стъпки от него.
Може да има различно разстояние между играчите, което зависи основно от скоростта на движение на всеки от тях. Колкото по-голямо предимство в скоростта има задържаният играч, толкова по-близо може да бъде той до противника.
Втората задача на защитника е да попречи на противника с топката да стигне до таблото. Тези позиции се срещат много често в играта и ако играчите не знаят как да заемат правилната защитна позиция, тогава противникът винаги ще имапредимство. Защитникът винаги трябва да е на свити крака. Едната ръка, като правило, е изложена надолу, за да пречи на дрибъла, а другата е насочена напред или напред нагоре, за да се осигури възможност за хвърляне в коша (фиг. 53а).
Колкото по-мобилен е защитникът, толкова по-голяма е възможността да овладее топката. Движението трябва да се извършва с прикрепена (боксова) стъпка, която осигурява по-добра стабилност и баланс (фиг. 536, b, d). Посочената позиция за защитници е присъща на най-добрите баскетболни майстори. Трябва да се избягва кръстосването на краката. В никакъв случай защитникът не трябва да се втурва към паса, защото пасът може да бъде измамен и тогава, като направи ритник встрани, защитникът ще направи място на противника да премине от другата страна. Същото ще се случи, ако топката действително бъде подадена. След като направи опит да прихване топката, защитникът пропуска противника, който, използвайки този момент, се откъсва от защитника. Така, когато опонентът дриблира, трябва да го атакувате, за да отнемете топката или поне да спрете напредването. След приключване на дрибъла защитникът може да действа много по-смело, приближавайки се близо до противника, като последният е принуден да се освободи от топката в неизгодна за него позиция. Той е обвързан от правилата на играта, които забраняват повторно шофиране.
Най-трудните моменти за един защитник са моментите, когато е сам срещу двама съперници. Първото нещо, към което трябва да се стреми, е да забави движението им. След това, като прилага измамни действия към играча с топката, той може да го принуди да спре, след което трябва да се оттегли към втория противник, като осигури прехвърлянето на топката към него.
Много по-опасен е играчът, който получи топката. Той може да води ихвърляне в коша, така че защитникът трябва да бъде особено бдителен в тези случаи на игра. Ако нападателят е разположен с гръб към защитника, тогава най-добрата позиция е полуклекнала позиция с разтворени ръце (фиг. 54).
В допълнение към директното наблюдение на играча, който трябва да бъде държан, е необходимо също така да следите другите опоненти, за да избегнете пресяването, като отстъпите назад или настрани своевременно.
И накрая, третата задача на защитника е да контрира удари към коша. Защитаващият се трябва да бъде позициониран по такъв начин, че торсът и ръцете му да предотвратяват хвърлянето през цялото време. На фиг. 55 показва как защитникът, намиращ се в правилна позиция, плътно затвори противника, без да му даде възможност да направи хвърляне в коша. Скок за прихващане на топката е разрешен само в момента, когато топката е отделена от ръцете на противника.