История 9 За трактора, който не спал цяла нощ - И те построиха вълшебна къща (компилация)

За един трактор, който не е спал цяла нощ

Без съмнение колите, които се движеха по улиците на Москва, бяха много интересни. Тук има и камиони, и всякакви коли, и такива, които возят мляко или бензин. И с огромни кранове. Но можете ли да преброите какви са колите, които виждате в Москва? Но Саша ги харесваше всички преди, докато не дойдоха тук. И когато пристигнаха тук и за първи път видя трактор на полето, той просто спираше дъха!

Еха! Макар и четири колела, но какво! Две от тях са огромни, трябва да вдигнете глава, за да видите тези колела от самото дъно до самия връх. И най-важното, тракторът можеше всичко. И изора полето, което лежи зад оградата им. И посейте в това поле зърна, от които по-късно израснаха хлебни класове. И отрежете тези високи златни класове, когато зърната в тях са узрели.

Разбира се, тракторът не направи всичко това сам, той носеше различни селскостопански машини със себе си (както татко обясни на Саша). Но всички машини се подчиняваха на трактора и никога не му се караха. И си свършиха добре работата.

А в стъклената будка седеше един чичко, който караше трактор. И този чичо се казваше тракторист.

Веднъж - беше през пролетта - татко и Саша излязоха от портата и видяха: в края на полето, точно срещу оградата им, имаше трактор, а до трактора имаше тракторист.

„Добър ден“, каза шофьорът на трактора на татко.

„Здравей“, каза татко на шофьора на трактора.

- Имате ли съвпадения? – попита татко трактористът. - Изпуснах моя някъде, но все още искам да пуша ...

Татко потупа джобовете на панталона си по някаква причина.

„Знаеш ли“, каза той, „за съжаление, аз не пуша…

И Саша разбра, че татко много съжалява, че няма нито един кибрит в джобовете си.

„Баба има много“, каза той внезапно. — Убаби на същите тези мачове, може би цели хиляда ...

- Лети, момче, при баба си, донеси кутия ...

- Цяла? – попита Саша.

- Кажи ми, чичо тракторист има нужда от кибрит.

След минута Сашенка вече беше там, а в ръцете му имаше кутия кибрит.

— Ето — каза той. - Само непълни. Това е нищо?

„Ще стане“, каза чичото тракторист. - Благодаря ти.

Той извади пакет цигари от огромния джоб на гащеризона си, подаде го на татко и веднага запали цигара сам.

„Много ти благодаря“, каза татко. Но аз не пуша...

И тогава се случи нещо, което е трудно за вярване! Чичото на тракториста сложи ръка на рамото на Саша и попита:

„Хайде да се возим на трактора, синко, а?“

Саша онемя. Когато татко е наоколо, чудесата нямат край!

А чичото е тракторист, пита баща си - възможно ли е? - Той хвана Сашенка с две ръце, постави го в една кабина на трактора, седна до него и хвана волана.

И тракторът изръмжа, затрака с пълно гърло и те потеглиха. А гласът на трактора беше весел, дълбок бас и много трудолюбив. Той говореше неуморно:

Да работи, да работи, да работи

И когато се върнаха при татко, който ги чакаше в края на полето, чичото тракторист попита Саша:

- Искаш ли да се хванеш за агнето?

- Какво? — не разбра Сашенка.

- Е, зад волана? – попита пак чичото на тракториста.

- Искам - отговори Саша шепнешком.

И чичото тракторист позволи на Саша да сложи ръце на волана на трактора до големите си ръце.

„Моят е малко по-стар от твоя“, каза той и постави Саша до татко. Самият той заедно с трактора отиде да работи в далечния край на полето.

Ръцете на Сашенка миришеха на трактор дълго, дълго време. Нямаше как да иска да ги измие преди вечеря. Но баба ми каза. Баба разбира ли как еЧудесно ли е, когато ръцете ти миришат на трактор?

До есента той и татко не видяха познатия си чичо тракторист. Доста други работеха на трактор. И тракторът не беше този, който Саша имаше късмета да посети.

И изведнъж един ден, когато лятото почти свърши, те се срещнаха отново. Саша веднага го позна. И баща ми го позна веднага. И чичото на тракториста също разпозна татко и Саша.

„Здравейте“, каза той на татко и Саша, като се наведе от стъклената си сепаре към тях.

- Добро здраве! каза татко.

"Сега ще ви донеса кибрит!" — възкликна Сашенка и се канеше да се втурне при баба си за кибрит.

Но познат чичо тракторист го спря:

- Благодаря ти, синко! Днес съм с кибрит. Запасете се за през нощта. Трябва да работя до сутринта...

- А сън? – попита Сашенка.

„Е, по-късно...

Чичото на тракториста им махна с ръка и те изгърмяха цялата нива с трактора. А зад тях се издигаха високи пластове влажна черна пръст.

Тракторът сякаш имаше само едно наум: работа и работа. И запя весело:

Ще, ще, ще, ще

Работя до сутринта...

И през нощта Сашенка внезапно се събуди. Събудих се, защото чух гласа на познат трактор. Гласът дойде по-близо, после по-далеч, после по-силен, после по-тих. И всичко за едно нещо:

Ще, ще, ще, ще

Работя до сутринта...

Саша слушаше, слушаше и после не издържа.

„Татко…“ извика той тихо на баща си.

Добре, че татко спа в същата стая и веднага чу.

— Какъв си ти, Шушарик? Защо не спиш?

А гласът на баща ми беше тих и сънен.

— Значи все пак не е спал?

- За кого говориш? Татко не разбра.

„Трактор… искам да го видя“, каза Саша.

- Нощта е ... НиеЩе събудим всички. Забранено е.

- Татко... - каза отново Саша с толкова тъжен глас, че щеше да се разплаче.

Саша има добър баща, той е по-добър от него в целия свят. Той отиде до леглото на Саша, зави Саша в топло одеяло, взе го на ръце и двамата излязоха в градината.

Беше тъмно тъмно. Тъмно и студено. Не мога да видя нищо. Няма борове, няма ели. Само звездите блестяха високо в небето. И две, най-големите и най-ярките, блестяха на земята, на онова колхозно поле, което беше зад оградата им. И тези две огромни кръгли златни звезди се търкулнаха право към тях, право към тях...

„Не бих настинал за теб, Сашурик“, каза татко и зави Саша по-плътно в топлото си одеяло.

Приближиха портата. И Саша разбра, че към тях изобщо не се търкаляха звездите, а кръгли фарове на трактори. И тези фарове показват на трактора накъде да върви.

— Но той изобщо не иска да спи? – попита Саша и се прозя сладко.

- Може би искаш, но каква мечта е, когато трябва да работиш.

А тракторът наистина нямаше време за сън. Той изръмжа весело и бодро:

Ще, ще, ще, ще

Работя до сутринта...

В ръцете на татко, облегната на рамото на татко, Сашенка заспа. Изобщо не забелязах как татко го върна обратно в леглото, сложи го и го прибра с одеяло от всички страни.