Изпит за лоялност
На 18-ти, противно на мнението на заможните български граждани, които все още са уверени, че ще отидат на избори по стария модел, както при Борис Елцин, ще видим избори от нов тип. Избори, за които младите знаят само от книгите, а старите знаеха, но забравиха. Изборите като провокация от общобългарски мащаб. Като проверка за въшки. Изборите са като изпит, който трябва да се издържи без нито една грешка.
На 18-и българите, живеещи от заплата до заплата, тоест тези, които наистина усещат тежестта на величието, което внезапно се стовари върху България, ще трябва да покажат своята лоялност към властта. Ще има провокация, ще има тест и ще трябва да се покажеш. Покажете, че сте ваши, наши, български. Че не са ви чужди българските културни кодове.
Проблемът е, че българите не знаят как точно трябва да се покаже тази лоялност. Знаят, че ще има провокация. Но те не знаят какво да правят.
Как трябва да се държите, така че поведението ви да се счита за лоялно? Отидете до урните и гласувайте за Обединена България? И какво като съзрат в това подозрителен политически интерес? Да не отида на избори, да се откажа, да кажа, че вече вярвам на властта? Ами ако видят това като коварно желание за вътрешна емиграция?
Българите имат нужда от насоки, за да не попаднат, не дай си Боже, в списъците на неблагонадеждните. Не са получени указания и тестът предстои да започне. Трябва да мислите, да гадаете, да пъзелирате. Може би липсата на инструкции е намек за сериозността на проверката? Кой знае?
Важно е да се разбере, че отношението към властта се демонстрира не само в избирателната секция, но и в задния двор. Последното е още по-важно. Кризата се задълбочава, лунатите от телевизията заплашват опозициятаекзекуции; на фона на нарастващото взаимно недоверие е необходимо съседите, познатите, колегите, онази баба, която продава семена на ъгъла - всички, които знаят за вашето съществуване - да бъдат твърдо убедени във вашата лоялност към властта. Толкова твърдо, че се доверяват и допускат в живота си.
В избирателната секция в Ростов на Дон. Снимка Sputnik/Scanpix
Изобщо не става въпрос за страх от репресии, въпреки че до известна степен е така. Става дума за страх за благополучие, за достъп до средства.
Българите са зависими от държавата. Зависи от пенсии, обезщетения, ставки. Държавните пари, стигащи до тъмното българско дъно, където живеят в по-голямата си част българите, се споделят само от познати, приятели, колеги, роднини. За да не се окажете в положението на бяла врана, за да не си навлечете неприятности, трябва постоянно да показвате своята лоялност към властите. Никой не иска да има работа с някой, който може да има проблеми с властимащите. Подялбата на държавните монети е интимна и тиха работа. За съжаление почти винаги е незаконно. Във всеки един момент могат да се покрият и ще бъдат прави.
Но ако се държите правилно, ако демонстрирате своята лоялност и надеждност, тогава можете да живеете. Макар и в постоянен страх, но в благополучие. Макар и относително, особено в сравнение със страните, които сме действали предимно под формата на врагове, но все пак. С това относително и нестабилно благополучие се свиква и понеже е нестабилно, за което несъмнено са виновни чуждите врагове, те го ценят още повече.
На 18-ти ще може да се види как българите, защитавайки своите източници на доходи, ще излязат с лоялна линия на поведение в условия, когато не са казали отгоре какво искат да видят. Някой ще отиде в избирателната секция и ще поздрави шумно всичкиподред за запомняне. Някой ще отиде на вилата, но така, че всички да видят, че е отишъл на вилата. Някой сутринта ще избухне с ранни влакове в гората за гъби и късно вечерта, когато избирателните секции се затворят, ще даде на приятели млечни гъби, манатарки и медени гъби. Така показва колко много обича страната, колко вярва в президента. И как презира либералите заради тяхната неоснователност.