Извънземни работещи ръце

Андрей Мезенцев, сп. "Калкулация" № 3/2008 г.

Лизингът на персонал става все по-популярен в света. Световната организация на труда наскоро го призна за важен и съществен елемент в разширяването на глобалния пазар на труда през 21 век. В България обаче лизингът на персонал може да доведе не само до ползи за работодателя, но и до сериозни данъчни рискове. Те трябва да се вземат предвид при сключване на договор.

Законен ли е договорът?

Смята се, че договорът за лизинг на персонал като явление възниква в САЩ през 20-те години на миналия век. В България е широко разпространена от края на 90-те години на ХХ век. В същото време трябва да се помни, че в Гражданския кодекс на България няма директни препратки към възможността за сключване на договор за наем на персонал. Освен това самият термин е неправилен от правна гледна точка, тъй като във вътрешното законодателство обектите на граждански права включват вещи, произведения, услуги, информация, резултати от интелектуална дейност (член 128 от Гражданския кодекс). Съответно едно лице не може да бъде обект на гражданското право. Това обаче не означава, че тази услуга е забранена в България. Факт е, че съгласно параграф 2 и параграф 3 на чл. 421 от Гражданския кодекс на България страните могат да сключат договор както предвиден, така и неуреден в правни актове, включително такъв, който съчетава елементи от няколко договора.

Удобство и привлекателност

Предимствата на лизинг на персонал са очевидни. Това:

  • намаляване на данъчната тежест (UST, данък общ доход);
  • получаване на достъп до технологии и решения от по-високо ниво, с които организацията не разполага;
  • няма нужда от разширяване на персонала;
  • изключване на разходите за набиране на персонал;
  • без престой в случай, че служител се разболее или излезе на почивка (според договора той трябва да бъде заменен за това време);
  • възможността за прехвърляне на служителя, който харесвате, на държавата.

Данъчни минуси

Отрицателната страна на тази форма на отношения с персонала е, че организацията не може да отразява в данъчното счетоводство разходите за храна, настаняване, командировки, пътувания на служители, предоставени й от агенцията по силата на договор за лизинг на персонал. Съгласно чл. 264 от Данъчния кодекс на България изброените разходи намаляват облагаемата печалба само ако са свързани конкретно със служителите на организацията - т.е. лицата, с които тя има сключени трудови договори.

В капана за сирене

Има много атрактивна схема, свързана с използването на лизинг на персонал, което може значително да намали данъчната тежест. Компания, която прилага общата данъчна система, прехвърля част от служителите си в новосъздадена организация, контролирана от нея, която използва специален данъчен режим, например опростената данъчна система. Възнаграждението за него е равно на сумата от разходите на дъщерното дружество за изплащане на заплати, вноски за пенсионния фонд и плащане на един данък. Тоест последното работи без печалба. Както знаете, няма нужда да плащате UST от заплатите на служителите, които сега са регистрирани в „опростена“ компания. Всичко обаче е гладко само на хартия.

В момента най-голямо внимание на данъчните власти привличат договорите за лизинг на персонал.

Борба за данъци

Разбира се, подобни спестявания от UST и данък общ доход не останаха незабелязани от фискалите.Ако разделението спестява работнициместа, а длъжностните отговорности и действително извършената работа от персонала не се променят, новосформираната организация не предоставя подобни услуги на други данъкоплатци и нейният ръководител е номинален, тогава в нейната дейност не се вижда друга бизнес цел, освен намаляване на размера на данъчното задължение. Следователно, в случай на спор с данъчните власти, шансовете на данъкоплатеца да защити законността на своите действия се свеждат до нула.

Както показва арбитражната практика, данъчните власти постоянно намират нови факти, които свидетелстват за нечестността на данъкоплатците. Изглежда, че използването от страна на изпълнителя по договора за лизинг на персонал на общия данъчен режим веднага би премахнало всички подозрения на инспекторите за използване на каквато и да е схема за оптимизация.

Връзка към закона

В съответствие с действащото гражданско законодателство сделката може да бъде обявена за невалидна, ако:

  1. не спазва закона (член 168 от Гражданския кодекс на Руската федерация);
  2. извършено с цел, противоречаща на основите на закона, реда и морала (член 169 от Гражданския кодекс на Руската федерация);
  3. извършено само за показ (въображаемо, клауза 1, член 170 от Гражданския кодекс на Руската федерация);
  4. направено с цел прикриване на друга сделка (фиктивно, параграф 2 от член 170 от Гражданския кодекс на Руската федерация).