Какво обещава тринадесетата година
Преди сто години, както и сега, светът е бил цивилизован, щастлив и богат. Остава година и половина до началото на световната война, която отне живота на десетки милиони.
Магията на числата не работи за всички, въпреки че ако желаете, сравнявайки исторически епохи, разделени една от друга с кръгли интервали от време, винаги можете да намерите паралели. Особено ако е началото на века, период, когато светът обикновено е в несигурно състояние на преход. Тези, които откриха СССР, добре помнят, че 1913 г., чак до „развития социализъм“, фигурира като отправна точка, за да покаже докъде е стигнала страната под съветската власт. През 70-те години сравнението, разбира се, вече беше абсурдно, въпреки че самата дата не се появи случайно. 1913 г. е върхът на успешното развитие на Българската империя, прекъснато още на следващата година от Първата световна война. Последваха други сътресения, от които не сме се възстановили напълно и досега. Междувременно царският дом на Романови помпозно празнува 300-годишнината от възкачването им на престола...
Тази година обаче е на ръба на пропастта не само за България. На Балканите вече се бият активно, засега локално, без прякото участие на великите сили, но се е събрала огромна планина от храсти за голям конфликт, стига до искрата. Новосъздадената Китайска република е в треска: политически убийства, преврати, въстания. В Мексико властта се сменя няколко пъти в годината. В Съединените щати Удроу Уилсън полага клетва, президентът, който скоро ще изведе Америка на глобалната арена, след като е решил да се намеси във войната в Европа и след нея ще предложи да се установи либерален световен ред, който по това време не е бил необходим нито на света, нито на собствената му страна. В навечерието на откриването във Вашингтон се провежда грандиозен парад на суфражетките за еманципация, в навечерието на ожесточените битки на 20 век за равенство. Американски войски под командванетоГенерал Джон Першинг брутално потушава въстание във Филипините, убивайки повече от 2000 души. В Париж се провежда арабски конгрес, на който арабските националисти обсъждат перспективите на фона на разпадащата се Османска империя. Махатма Ганди, бъдещият гробар на Британската империя, а по това време адвокат в Южна Африка, се включва активно в борбата за граждански права, ръководейки движението на миньори от индийски произход.
В ретроспекция много събития изглеждат провиденчески, но тогава едва ли някой би могъл да предположи накъде отива всичко. Старият свят се опита да не забележи приближаването на катастрофата, въпреки че облаците се събираха от края на миналия век. И днес, на прага на 2013 г., ние предвиждаме нови промени, но, както винаги, не можем да предвидим кое от протичащите събития ще превърне историята.
2013 обещава продължение на арабското обновление, което придобива все по-плашещи форми. Ако преди сто години барутен склад се е намирал на Балканите, сега е в Близкия изток. Продължава ожесточен граждански конфликт в Сирия, под директния удар на Йордания, където смяната на правителството е все по-вероятна, палестинският проблем преминава в друга фаза, когато въпросът за истинската държавност е на практика затворен. Египет е консолидиран под управлението на Мюсюлманските братя. Всичко, което се случва, е боядисано в цветовете на конфронтацията между двата клона на исляма - сунити и шиити. И тук паралелът с Балканите е очевиден, там също националистическото и националноосвободителното движение винаги е било обилно подправено с религиозни мотиви.
В същото време Близкият изток днес няма да се превърне в детонатор на световна война, както Балканите преди сто години. Парадоксът е, че при цялата взривоопасност на ситуацията в Близкия изток основната линия на геополитическо напрежение не е тук, а вИзточна Азия и Тихоокеанския регион. Отношенията между САЩ и Китай, двете големи световни сили, намиращи се в състояние на странна симбиоза – политическо, а постепенно и военно съперничество с неразривна финансова и икономическа взаимозависимост – ще определят перспективите за стабилност в света. Световната война обаче е невъзможна и тук благодарение на ядрените оръжия, смъртоносно изобретение от миналия век, което обаче принуди политиците да мислят много по-сериозно за последствията, отколкото през 1913-1914 г. Следователно, въпреки че заплахите от 2013 г. са много по-разнообразни и неразбираеми, отколкото през 1913 г., светът е научил някои уроци от историята на ХХ век.