Катя - Гаси светлината
Тази забавна история се случи преди десет години. Тогава живеех с първата си жена - Катя. Защо се разведоха и коя е жена ми сега - ще ви кажа някой друг път, а след това приятелката на Катя ни покани на нейния рожден ден.
Нямаше много хора: всички млади двойки, а самото тържество се проведе в малко, но уютно кафене. В разгара на вечерта, между наздравиците, мъжката половина от гостите излязоха в коридора да пушат и да си побъбрят. И нивото на алкохол в кръвта на публиката вече е достигнало определени стойности, когато физическата активност се увеличава, но адекватното възприемане на реалността намалява.
И тогава един млад човек ни каза, че се занимава с таекуондо в свободното си време и в потвърждение на този факт започна усърдно да маха с крака във въздуха. Виждайки, че атлетичните му умения не правят силно впечатление на публиката, той прави следния трик: с ловък замах на крака удря доста високо разположен ключ, от който светлината в коридора угасва. И тогава дяволът ме дръпна да кажа:
- Да, всеки може! Даже и навън - жена ми например!
Гледайки жена ми, стояща в залата, висока 158 сантиметра, и ключа, окачен на стената, таекуондистът силно се усъмни в думите ми. Спореха, както обикновено, за бутилка коняк.
Ще ви кажа една тайна, тогава не рискувах много. Факт е, че моята Катя беше в миналото CCM в батут - добре, имаше разтягане, способност за скачане и координация, всичко беше на ниво, въпреки факта, че тя вече беше започнала да наддава. Основното не е това. Знаех какво публиката не знаеше: нейният бивш треньор беше голям фен на карате и дори провеждаше паралелни класове по това бойно изкуство и най-важното, той също доставяше ритници на момичетата - батути. Той каза - те казват, учете, момичета, ще ви бъде полезно в живота!За тях този бизнес вървеше лесно: засегнатата акробатична база. И аз знаех как тя може да люлее крака си, затова спорих.
Те удрят по ръцете. Обадих се на Катя:
- Казвам - загасете светлината с крак, иначе има хора, които не вярват - сочейки таекуондиста, - не вярват, че това е дребна работа за вас!
„Вие момчета луди ли сте, или какво?“ жена ми беше възмутена.
- Хайде, хайде, залагам на бутилка коняк! Подканих я аз.
Като чу за спора, моята Катя явно си представи каква дупка в семейния бюджет ще направи, като купи коняк на непознат човек, затова веднага събу обувките си и вдигна ръба на и без това късата си рокля почти до бикините. Не я спря дори фактът, че ще трябва да блести със същите тези бикини (дантелени, червени - моят подарък за Свети Валентин!) в чисто мъжка компания.
Това беше класически удар маваши гери. Едва сега грациозният крак на жена ми след красива дъга потъна не на превключвателя, а на челюстта на таекуондоист! Ударът беше толкова остър, че той дори нямаше време да вдигне ръце. Краката на момчето се счупиха като сухи клони и той падна на пода като парцалена кукла. Всички ахнаха.
След като бедният човек беше вдигнат и настанен на стол, а на главата му беше поставена мокра кърпа, той дойде на себе си. Тогава всички очи се обърнаха към уплашената ми жена:
- Как така? Защо си него?
— Да ти това! Те сами го помолиха да "изгаси лампата"! - почти плачейки се оправда тя.
Оказва се, че треньорът, когато ги е учил да ритат, не е навлязъл в японските имена на ударите, а ги е заменил с по-разбираеми и забавни аналози, като „Изгасете светлината“ и „Здравейте, лекари“. Е, понеже помолиха Катя да загаси лампата на човека, тя го направи, без изобщо да мисли за стенния ключ. Струва ли сида говоря за факта, че много познати след този инцидент се обадиха на жена ми така: „Катя - Гаси светлината.“