Книга за тъмното време
Онлайн книга „Време на мрака. Източник на мръсотия"
Нощната смяна беше отменена. Ако защитата на Винсънт се провали, те така или иначе няма да имат голям шанс да оцелеят. Защо да се притеснявате тогава?
Но нощта премина учудващо спокойно. Никой не се опита да щурмува бронираната кола, не искаше смъртта им и не наруши магическата защита. Последният път, когато това се случи, беше в Ковчега. Затова сутринта приятелите си позволиха няколко допълнителни часа сън, с право вярвайки, че могат да наваксат пропуснатото време. Изсъхналото дъно на езерото допринесе за добра скорост.
Тръгнахме на път около десет часа сутринта. Опитаха се да не се доближават до брега. Не от страх от непознати живи същества или Ръждивата гора, а единствено защото имаше по-малко криволичене. Бреговата линия често се отдръпваше встрани, обозначавайки вече несъществуващи заливи, пресъхнали канали на малки потоци или стърчащи скални образувания. Ако следваха извивките му, пътеката поне щеше да се удвои.
Четири часа по-късно трябваше леко да намалим скоростта, тъй като гладкото дъно изведнъж се оказа осеяно с дълги ивици набъбнала пръст. Подобно на подути вени, те се разпръснаха в различни посоки, пресичаха се една с друга, внезапно изчезнаха и също толкова внезапно се появиха.
- Какво е това? – попита заинтригуван Серж.
„Дявол го знае“, призна си честно Доган. - За първи път го виждам.
Той намали скоростта и внимателно пресече една от тези ленти, опасявайки се, че под набъбналата земя ще остане празнота. Бронираната кола се разклати малко и нищо повече.
Моран се обърна към Серж и попита:
- Седни при картечницата.
Откога стана ясновидец? Серж беше изненадан, но послушно поестрелка място.
„Ако знаете нещо, което ние не знаем, по-добре е да кажете веднага. Не обичам несигурността“, опита се да го натисне Доган.
„Да, не знам какво е“, поклати глава Моран. - Само.
„Хайде да поговорим“, насърчи го Серж.
- Преди около две години видях нещо подобно в Сияйните планини. На Жълтите езера. Вярно, там шахтите бяха по-малки.
- Какво от това? – заобикаляйки поредното препятствие, попита Доган.
„Казват, че под повърхността има някаква мръсотия, много жадна за свежа кръв“, отговори Серж. - Аз самият не съм бил на тези места, така че не нося отговорност за достоверността на информацията, но има слухове. И както знаете, няма дим без огън.
Да се надяваме, че слуховете са силно преувеличени.
Въпреки това, вслушвайки се в предупреждението, Доган отново се постара да не пресича земните укрепления, които се изпречиха по пътя. Въпреки че понякога просто нямаше друг начин.
Времето минаваше, слънцето постепенно се спускаше към хоризонта, но нищо необичайно не се случваше. Серж, уморен да се прицелва в някой неразбираем, откровено задрямал от картечницата. Моран също започна леко да се люлее.
„Ако някога е имало нещо живо тук, сега определено е мъртво“, извади го от полусънното състояние гласът на Доган. „За да живееш, трябва да ядеш нещо. И какво можете да ядете тук, освен земята?
— Никога не се знае — прозя се Моран. - Един друг, например.
По това време на далечния бряг се появиха останките от някои сгради. След като ги разгледа с бинокъл и отново се запозна с картата, Моран изсумтя доволно:
- Страхотен. С това темпо, максимум три дни - и сме на място. Утре трябва да отидем в пустошта.
Погледна към вечерното небе.
- Мисля, че е време да станем на шегата.
„Може би трябва да слезем на брега?
- Решете сами, -Моран махна с ръка. — Въпреки че не съм сигурен, че там ще е много по-безопасно.
След размисъл Доган се съгласи с аргументите на свой приятел. Отново предната нощ премина тихо и резонно преценил, че не търсят добро от добро, спря бронираната кола където трябва.
През нощта той се събуди от нечий мрачен вой. Той потърка сънените си очи и се огледа. Съдейки по факта, че купето беше осветено от слаба магическа светлина, беше далеч от сутринта.
В това време воят се повтори.
Доган се взря в тъмнината, но нищо не различи.
- Онарг. Глас отзад го накара да трепне от изненада. — Изглежда, че е ранен.
Обърна се и видя Серж да седи зад стола.
- Въпрос: от кого? Моран също не спеше.
Наистина, кой би могъл да нарани триметрово чудовище, което, освен човек, няма наистина сериозни врагове? Не всеки куршум можеше да пробие плътната му кожа и дори бронебойни заряди отскачаха от мощна черепна кост.
По това време в тъмнината имаше някакво движение. Сякаш от нищото се появи слабо светеща пунктирана линия и, увеличавайки скоростта си, се придвижи към мястото, където, съдейки по звука, беше онаргът. Да се види нещо друго, освен тези бледи светлини, тъмнината, която цареше наоколо, не позволяваше. Но фактът, че сиянието принадлежи на живо същество, беше извън съмнение.
Минута по-късно се появи друга поредица от странни светлини, движещи се към същата точка. Приближавайки се един към друг, те започнаха да кръжат на място, сякаш обикаляха някакво препятствие, разположено в центъра.
Отново се чу воят на онаргата, но сега наред с болката в гласа на звяра се чу и предизвикателство.
Внезапно силен удар разтърсва бронираната кола. Колата се поднесе и едва не се преобърна. Момчетата грабнаха каквото можаха.
- Какво по дяволите!? – хвърли ядосан Доган.
- Виж! – Серж протегна ръка, показа се зад стъклото.
Точно от дъното изпълзя нещо, което с такава лекота почти преобърна колата. Огромният лъскав черен гръб на неизвестен хищник стърчеше на около половин метър от земята, отразявайки разпръснатата лунна светлина. От двете страни на видимата част на тялото имаше светещи петна, ясно видими дори в тъмнината, която сега цареше зад борда.
Режейки земята като горещ нож в масло, чудовището се втурна към гласа на онарга, бързо набирайки скорост. То не обърна внимание на бронираната кола, дори когато закъснялото задействане на щита на Винсънт изпрати вълна от пламък по гърба му. Без да нанесе видими щети, магическият огън падна на земята и я превърна в камък.
Това създание изобщо уязвимо ли е? – промърмори Серж, наблюдавайки отдалечаващата се тъмна гърбица.
Приятелите мълчаха, очаровани да гледат как веригата от светлини се съединява с две еднакви, обикаляйки, сега нямаше съмнение, около ранения и яростен онарг.
Очевидно звярът, който не е свикнал да се чувства жертва, отвърна яростно, но какво можеше да направи с трима противника? Такива противници? Скоро мощният рев свърши, донасяйки мъртва тишина със себе си. Всичко беше свършило.
Светлините се стрелкаха диво около сцената на битката, отбелязвайки присъствието на създанията. Гърчеха се, преплитаха се една в друга, разпръскваха се. Явно ловът е бил успешен и сега празникът беше в разгара си.