Книгите на Сибилина - Най-известните пророчества и предсказания
Древният свят знаел, че сибилите са получили дарбата на гадаене от боговете и затова са били уважавани навсякъде. Обикновените хора обаче малко се страхуваха от гадателите, но той често се обръщаше към тях, носейки солидни дарове в храмовете им. Само младо невинно момиче можеше да стане Сибила, която след това трябваше да прекара целия си живот в храма. Тя не можеше да се омъжи. Е, ако все пак се поддаде на чувството на плътска любов, тогава тя загуби статуса на сибила и беше изгонена от храма: смяташе се, че когато загуби девствеността си, тя загуби небесната си връзка с боговете.
На предсказанията на сибилите се вярваше. Историците са цитирали техните пророчества. Например, самият велик Питагор говори за това как един от предсказателите е предсказал епидемия, която ще продължи точно 51 дни. Наистина на 52-ия ден епидемията започна рязко да намалява. Плутарх пише, че сибилата предупреждава за предстоящото изригване на Везувий и по този начин спасява много хора, които вярват на нейното предсказание.
Още древните римски владетели са почитали Сибилите и са подпомагали от хазната храмовете, в стените на които са живели пророчиците. Но властите и сибилите не винаги се разбираха. Историята разказва за трагичен епизод, случил се в началото на 6 век пр.н.е. Тогава най-известната от кумските сибили на име Демофила се явила на цар Тарквиний Гордия и предложила да купи от нея девет ръкописни книги, в които сибилите записали най-важните си пророчества за бъдещия живот. Вярно, Демофила поиска много пари за това тяло на мъдростта. И Тарквиний отказал - твърде висока цена. Тогава Демофила хвърли три книги в огъня.
„Една трета от мъдростта си отиде!“ тя каза. „Но цената за останалото е същата!“
„Няма да платя за шест книги, както правя за девет!“
Демофила хладнокръвно хвърли още три книги в огъня:
- Тогаватрябва да платиш за три книги като за девет!
И тогава вратите се отвориха, неговите съветници се втурнаха в краката на царя:
„Поне купете най-новите книги, господарю!“
Тарквиний се вслушва в молбите на съветниците и купува останалите три книги. Първият се състоеше от пророчествата на самата Сибила Кума, вторият - от предсказанията на Албуней, най-известната от тибуртинските сибили, третият - от мъдрите изказвания на различни сибили, които бяха записани от римските братя Марций. Тези три книги Тарквиний пренася в римския храм на Аполон, след което се озовават в храма на Капитолийския Юпитер. Свещениците на храмовете се отнасяха към свитъците благоговейно и уважително, изваждаха ги само в случай на спешност, когато беше необходимо да се провери съдбата на държавата с тях. Дори по време на империята към тях тайно са се обръщали за съвет.
Уви, през 4 век от н. е. владетелите решили да изгорят странни книги. И дори подпалиха храма на Юпитер, в чийто пламък изгоряха ръкописите. Но счетоводителите не се примириха със загубата. Те успяха да възпроизведат и запишат по памет няколкостотин изречения от древна мъдрост. Впоследствие от тях са съставени още няколко свитъка, които са използвани тайно до 5 век от н.е. Но през VI век свитъците изгарят напълно - отново в храма пожар.