Концепцията за авитаминоза, хиповитаминоза и хипервитаминоза
Концепцията за авитаминоза, хиповитаминоза и хипервитаминоза
Болестите, причинени от липса или продължителна и значителна липса на витамини в храната и имащи специфична клинична картина, се наричат бери-бери. При липса или тежък дефицит на няколко витамина в храната възникват заболявания, които се характеризират с клинични симптоми на дефицит на тези витамини и се наричат полиавитаминози.
В клиничната практика човек трябва да се срещне с хора, чиито заболявания са причинени от относителна липса на витамини в храната; такива заболявания се наричат хиповитаминоза. Тези заболявания нямат ясна клинична картина и обикновено се проявяват под формата на умора, обща слабост, намалена работоспособност, намалена устойчивост на инфекциозни заболявания, понякога безсъние, главоболие, раздразнителност и някои кожни и други симптоми. Най-често такива състояния възникват на базата на липса на витамини в храната и вследствие на това несъответствие между нуждата на организма от витамини и техния прием с храната.
Съдържанието на витамини в диетата може да варира по много причини: от разнообразието и вида на продуктите, от методите и условията на тяхното съхранение, от естеството на технологичната, по-специално кулинарна, обработка на храните, от избора на ястия до вкуса и хранителните навици и др.
Например ябълките Антоновка и Титовка са 4-5 пъти по-богати на витамин С от другите сортове ябълки. През есента има няколко пъти повече витамин С в картофите, отколкото в този, който е лежал в мазето през цялата зима. Много витамини се губят при готвене на сурови храни, когато храната се претопля. Когато избират ястия на вкус, понякога те съставят диета, в която редица важни витамини може практически да отсъстват. Така,например зърнени култури, риба, месо, млечни ястия не съдържат витамин С. Следователно в някои дни може да има достатъчно витамини в диетата, а в други дни някои витамини може да отсъстват. Такъв неравномерен прием на витамини значително намалява ефективността на витаминното хранене и увеличава нуждата на организма от тях.
Следователно, ако диетата не е правилно подготвена, доставката на витамини в организма може да бъде недостатъчна за дълго време и да доведе до развитие на хиповитаминоза.
Състоянието на хиповитаминоза може да се наблюдава и при достатъчно съдържание на витамини в храната, в случай на заболяване на червата. Например при ентероколит, поради възпалителния процес на чревната лигавица и бързото преминаване на хранителната маса, се наблюдава намалена абсорбция на хранителни вещества, а с тях и на витамини. Това явление може да възникне и при редица други заболявания на храносмилателната система, например при липса на зъби, в резултат на което храната се дъвче лошо, намален апетит и следователно недостатъчен прием на храна, заболяване на жлъчния мехур, което предотвратява потока на жлъчката в дванадесетопръстника и др. Злоупотребата с лаксативи и лаксативи също може да повлияе неблагоприятно на усвояването на витамини в тънките черва.
Продължителният престой на пациента на ограничителна диета може да допринесе за развитието на хиповитаминоза. При пациенти, претърпели операция на стомашно-чревния тракт, в резултат на променените условия на храносмилането често се появяват явления на хиповитаминоза. В тези случаи, за да се избегне развитието на хиповитаминоза, е препоръчително витамините да се прилагат парентерално.
Развитието на хиповитаминоза се насърчава от определени състояния на тялото, които изискват повишен прием на витамини, ако товануждата не е задоволена, например бременност и кърмене, повишен растеж в детството и юношеството, трескави състояния, тежък физически труд, работа в горещи магазини, водеща до загуба на витамини чрез потта, трудни климатични условия (студ, топлина). Продължителната употреба на антибиотици и някои химиотерапевтични лекарства, както и тиреотоксикоза и невропсихични разстройства могат да доведат до хиповитаминози.
Условия, които затрудняват тялото да използва витамини след абсорбирането им в червата, могат да причинят хиповитаминоза. Това се наблюдава при тежки чернодробни заболявания, които възпрепятстват отлагането на витамини в него, хипотиреоидизъм, захарен диабет, честа и значителна кръвозагуба, отрицателен азотен баланс и др. При такива състояния е показано и повишено приложение на витамини, което може да се постигне най-лесно чрез приемане на витаминни препарати (в таблетки, прах, таблетки, концентрати и други форми), а понякога и чрез парентерално приложение на витамини.
Дългосрочната прекомерна консумация на определени витамини може да причини токсично състояние, наречено хипервитаминоза. Витамин D има най-изразен токсичен ефект.
При експеримент с животни D-хипервитаминозата се проявява в загуба на тегло, хиперкалциемия и калцификация на кръвоносните съдове, предимно тези на сърцето и бъбреците. При аутопсията се откриват тежки склеротични промени в кръвоносните съдове, некротични процеси във вътрешните органи (черен дроб, далак, сърце, бели дробове и др.). Трябва да се подчертае, че тези явления могат да се развият при липса на първоначално очевидни клинични симптоми на заболяването.
Когато приемате големи дози витамин D, възрастните могат да развият обща слабост, анорексия, гадене, главоболиеболка, треска; в случай на нарушена бъбречна функция в урината се появяват белтък, хиалинни отливки и левкоцити. При деца хипервитаминоза D се проявява с анорексия, апатия, забавено наддаване на тегло, а понякога и загуба на тегло, редица диспептични явления (повръщане, диария) и нарушена бъбречна функция.
Въвеждането в организма на големи дози витамин А, надвишаващи стотици пъти дневната физиологична норма, води до тежко патологично състояние, което се нарича А-хипервитаминоза. Наблюдавани са остри и хронични форми на А-хипервитаминоза. В експеримента, след въвеждане на голяма доза от препарата на витамин А, след няколко часа животното развива конвулсии и парализа, водещи най-често до смърт. Хроничната интоксикация се проявява в спиране на растежа, развитие на кахексия, поява на кръвоизливи в лигавиците и подкожната тъкан, мускулите и други тъкани, очевидно поради хипопротромбинемия, загуба на коса (главно около устата и на шията), дисплазия и изтъняване на костите, повишена тяхната чупливост. Наблюдавани са дегенеративни промени в редица вътрешни органи, ретикулоендотелни клетки на черния дроб, мастна дегенерация на далака, бъбреците, понякога миокарда, промени в щитовидната жлеза, Лангерхансовите острови, хипофизната жлеза, нарушена ембриогенеза.
Острата хипервитаминоза А при възрастни е придружена от силно главоболие, сънливост, загуба на апетит, гадене, повръщане, промени в кожата (хиперемия, обрив, лющене на кожата) и лигавиците на устната кухина, назофаринкса, конюнктивата. Описани са тежки прояви на остра А-хипервитаминоза при кърмачета, наблюдавани са и хронични форми на А-хипервитаминоза.
Хипервитаминоза B1i при животни се проявява под формата на брадикардия, аритмия, хипотония, диария, пареза на долните крайници,нарушение на акта на преглъщане. Много големи дози действат като курареподобна отрова и животното бързо умира.
Така че витамините трябва да се предписват в предписани дози както за профилактични, така и за терапевтични цели, тъй като прекомерната им консумация в някои случаи може да предизвика токсична реакция в организма.