Краен срок за Лукашенко, или защо европейските посланици напуснаха - Нова Европа
Защо Гунар Виганд отиде в Минск, за да установи европейски диалог, но резултатът беше дипломатически конфликт?
Защо тогава Службата за външна дейност на ЕС сметна за необходимо да мълчи до последния момент за предстоящото увеличаване на визовите санкции, а когато се увеличи, тогава в много по-малка степен (21 души), отколкото беше обявено почти два месеца по-рано?
(Невключването на нови предприятия в черния списък може да се обясни с факта, че те не са съгласни с кандидатурата на бизнесменаЮрий Чиж.) И защо Минск реагира неочаквано остро? Трябва да се приеме, че "вина" за това са възможните споразумения на Виганд с служители на президентската администрация и неосъществените очаквания на двете страни. Повече за това по-долу.
Той не искаше да бъде първият, който прави крачка напред, но се надяваше Съветът на ЕС да се откаже от намерението си да разшири списъка.
В същото време, тъй като нямаше особена вяра в способността на Лукашенко да „успее“ преди края на крайния срок, успоредно с това представители на страните от ЕС спореха за границите на черния списък. В резултат на това, все пак имайки предвид обещанието на Лукашенко, спечели компромисният вариант, когато списъкът беше разширен, но без предприятия и по отношение на по-малък брой хора.
В резултат на това се получи като в детска притча за малко овчарче, което на шега два пъти напразно призова хората да викат „Вълци, вълци!“.
Заслужава внимание резервацията на прессекретаря на Министерството на външните работиАндрей Савинихв програмата на портала TUT.by. В един от епизодите на разгорещена дискусия с политологаАлександър Класковскисе случи любопитен момент. Между другото, не е в текстовата версия на сайта:
Александър Класковски:Наскоро от Брюксел пристигна върховният представител на ЕС г-н Виганд. Той каза, че е във вашияте обещаха или намекнаха по стените, че един от политическите затворници скоро ще бъде освободен. Така че защо официален Минск не предприе тази стъпка.
Андрей Савиных:Защо решихте, че той не отиде? Този път.
Александър Класковски(прекъсва): Значи не са ги пуснали!
Андрети Савиних:. Второ, това е процедура, която не е от компетентността на МВнР.
Историята с отзоваването на европейските посланици, но още по-напрегната, вече се е случила в историята на отношенията между Беларус и Европейския съюз.
Самият Лукашенко публично промени първоначалната причина за експулсирането на дипломатите. Той обяви, че комплексът в Дрозди е негова лична резиденция. От българското външно министерство също заявиха, че не му подхожда на президента да живее в съседство с чужди дипломати. Например, не комилфо. Стана много ясно, че ремонтът е само оправдание.
Така за първи път в историята на отношенията с Беларус Европейският съюз въведе визови санкции.
И те бяха мотивирани дори не от нарушения на човешките права, липса на демократични стандарти или изборни измами, а от нарушаване на разпоредбите на Виенската конвенция.
Първият визов списък от 1998 г. е доста любопитен. Той включваше, между другото,Михаил Мясникович, Николай Румас(тогава заместник-министър на финансите),Сергей Мартинов(тогава заместник-министър на външните работи). По волята на съдбата там се оказа дори бъдещият противник на ЛукашенкоМихаил Маринич, който тогава заемаше министерски пост.
Перспективи за развитие на дипломатически конфликт
Изглежда стратегически по-важно за Лукашенко е да балансира българския вектор, който все повече застрашава властта му, отколкото ЕС да предотврати по-голямо поглъщане на Беларус от България. Рационално, Лукашенко е по-печеливш възможно най-малкоминимално да подобри отношенията си с Европейския съюз, за да не лети "на едно крило" във външнополитическата ориентация, както самият той се изрази веднъж. След края на следизборния смут Владимир Путин ще има време да извие ръце, за да получи още по-големи отстъпки във всички области и да събере данъка, обещан от Беларус. Като за начало под формата на придобиването от българския бизнес на бело-българската държавна собственост срещу заем от ЕврАзИО. Заложени са, наред с други неща, Гродно Азот, Гродно Химволокно, Нафтан-Полимир и петролопроводът Дружба. Но да се предвидят често ирационалните действия на беларуския лидер е неблагодарна работа.