Личен сайт - Друг живот на Алън Рикман
Глава 1
Глава 2
*** Първата странност ме застигна точно на нощното шкафче до дивана, където се настаних удобно, докато Рима очевидно оправяше леглото ми. Беше снимка. Обикновена, на пръв поглед, снимка, която нямаше да привлече вниманието ми, ако не за едно нещо, но. Снимката беше на жена, облечена в светлосиня роба (да, да, дори доближих снимката до очите си, иначе не би я нарекъл роба), лицето й определено ми беше познато. - Това е Джоан. Рима стоеше на прага, държейки халат и кърпа в ръката си. - Видях я някъде!? - Напълно възможно. Днес беше на премиерата. - А, добре, тогава е разбираемо. - Хайде, ще ти покажа стаята. - Наистина се срамувам - започнах аз, изправяйки се. - Престани, Елиана. И да преминем към „ти“, усмихна се тя и осъзнах, че красотата в тази неразбираема жена все още трябва да се разглежда. Никога не съм виждал толкова искрена усмивка. Събуждайки се сутринта, в непознато легло и стая, изпитах искрен ужас, осъзнавайки, че не само съм се оставил да бъда убеден да прекарам нощта в непозната къща, но и съм провел много мил разговор с жена, чийто съпруг... Не. Не искам да мисля за това. Изстинах, когато погледнах часовника си. Голямата стрелка учтиво спря на девет часа. Това означаваше, че окончателно и безвъзвратно закъснях за интервю в университета. След като се облякох, слязох долу и вече в коридора се натъкнах на, о, ужас, Алън. - Добро утро, госпожице Бигърстаф, - той се ухили сладко, поздравявайки ме с чаша кафе. „Ние все пак не живеем заедно. » Замръзнах. Рима излезе от кухнята. - О, Елиана, вече си будна.Алън, обади ли се на брат й? - Разбира се, веднага щом се обади - минавайки покрай Рима, той я целуна сладко по слепоочието. Исках да потъна в земята. - Да вървим, скъпи. Искате ли чай или чаша... - Не, мис Хортън... - Рима. - Рим. Благодаря ти. Но вероятно ще се прибера веднага. - Елиана, Алън се обади на брат ти и го предупреди, че оставаш при мен. Дори снощи. Не се притеснявай, брат ти отмени срещите ти. Отворих уста от изненада. Изведнъж всичко случило се ми се стори повече от нереално. Стоях в средата на коридора в къщата на съпругата (добре спътница) на английски актьор, популярен от двете страни на океана. Самият той седеше наблизо в кухнята, пиеше кафе и четеше вестник, когато същият спътник ме убеди да остана за сутрешния чай. - Все още отивам - грабнах палтото си от закачалката и се опитах да сваля чантата си от куката. - Алън, - извика Рима, обръщайки се към кухнята. - Да, да - веднага отвърна той и излезе в коридора. Носеше семпъл домашен панталон, лека риза, която приличаше повече на пижама, косата му беше разрошена и носеше очила. Ето го - мечтата на момичешките мечти на половината свят. Сивокос, определено сънен след снощи, уморен, възрастен мъж, по домашни чехли. Сега знам, че точно тогава, в тези няколко секунди, се влюбих в Алън Рикман. Но в този момент колко го мразех. Срамувах се от всичко, което казах на Рима снощи. Преди нея. И засрамен пред него, той се втренчи в мен, сякаш специално ме караше да си спомня събитията от вчера. Целуни го. Изхвърчах от апартамента, грабнах чантата си и затръшнах силно вратата. По дяволите нерви - казах, опитвайки се да хвана такси. Когато напуснах къщата на Рима Хортън, искрено се надявах никога повече да не видя АлънРикман. Е, поне при тези обстоятелства. Колко грешах!
Глава 3
*** Рима стана за мен нещо като приятел, старши другар по оръжие. Нямах познати в Лондон. И въпреки че не беше толкова близко с нея в Хамърсмит, и с нея, следователно, също, общувахме доста тясно. Опитвайки се да заобиколим Рикман в нашите разговори, имахме доста поверителни разговори. Тя разказа как е учила в университета. О, между другото, не ти казах, Рима преподава икономика в университета, където пиша доклада си. Тя говореше за родителите си. За брат Том, който загина във Виетнам. Имаше толкова много неща. Сега не разбирам как можах да предам нашето приятелство. Да, това не беше приятелство в обичайния му смисъл, но беше доверие. И аз предадох това доверие, лудо влюбена. Въпреки че знам, че Рима не ме смяташе и не ме смята за p<!-->