Право на международната сигурност
Според много изследователи Уставът на ООН, като налага на членовете на световната общност задължението да „осигурят възприемането на принципи и установяването на методи, така че въоръжените сили да се използват само в общ интерес“, консолидира така наречения принцип на централизирано използване на въоръжените сили. Само като изключение от него е предвидено правото на държавите на индивидуална и колективна самоотбрана. Но в политическата реалност на следвоенния период именно изключението от законовия принцип се превърна в правило, а самият принцип в изключение. Именно правото на колективна самоотбрана послужи като основа за създаването на противопоставящите се военно-политически съюзи на НАТО и Организацията на Варшавския договор (СТО).
Важна стъпка към създаването на международни правни гаранции за всеобхватна сигурност беше приемането от Общото събрание на ООН на Декларацията от 1987 г. за укрепване на ефикасността на принципа на отказ от заплахата или използването на сила в международните отношения и Декларацията от 1988 г. за предотвратяване и премахване на спорове и ситуации, които могат да застрашат международния мир и сигурност, и за засилване на ролята на ООН в тази борба. л.д.
Основното направление в осигуряването на международната сигурност е намаляването на въоръженията, което може да се извърши само въз основа на международни договори.
В съответствие с Устава на ООН поддържането на международния мир и сигурност трябва да се изгражда на базата на общопризнати принципи и норми на международното право и да се осъществява от Общото събрание и Съвета за сигурност, чиято компетентност в тази област е ясно разграничена.
Общото събрание може да обсъжда всеки въпрос или въпрос, свързан с поддържането на международния мир и сигурност,включително разглеждане на общите принципи на сътрудничество в тази област и отправяне на препоръки по отношение на тях към държавите и Съвета преди или след обсъждане.
На Съвета за сигурност е поверена основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност (чл. 24). Това е единственият орган на ООН, който има право да предприема действия, превантивни и принудителни, от името на ООН, включително от съвместните въоръжени сили на държавите-членки на ООН.
Уставът на Обединените нации установява, че такива сили могат да бъдат използвани в случай на заплаха за мира, нарушения на мира и актове на агресия за поддържане или възстановяване на международния мир и сигурност „нищо освен в общ интерес“, в изключителни случаи, когато други мерки може да се окажат или вече са се оказали недостатъчни и не трябва да се използват за цели, противоречащи на Устава.
Член 43 определя процедурата за предоставяне на членовете на ООН с необходимите въоръжени сили, помощ и съоръжения на разположение на Съвета за сигурност: въз основа на специално споразумение или споразумения, сключени от Съвета с държавите-членки на ООН, с последващата им ратификация; по искане на Съвета за сигурност, тоест въз основа на негово решение.
Съветът за сигурност трябва да решава всички въпроси, свързани със създаването и използването на въоръжените сили, като разчита на помощта и съветите на Военнощабния комитет (MSC), състоящ се от началниците на щабовете на постоянните членове на Съвета или техни представители (чл. 47). Въпреки това нито чл. 43, няма чл. 47 така и не бяха въведени в експлоатация поради разногласия между постоянните членове на Съвета. Това довежда до фактическото прекратяване на дейността на HSC от 1947 г. и до импровизационната практика на ООН в областта на създаването и използването на въоръжените сили.
Отвъд цялостната система за международна сигурност, Хартата на ООНпредвижда възможност за създаване на регионални системи за поддържане на международния мир. Уставът, както е определен в чл. 52 не изключва съществуването на регионални договорености или органи, които да се занимават с такива въпроси в поддържането на международния мир и сигурност, които са подходящи за регионални действия, при условие че тези споразумения или органи и техните дейности са в съответствие с целите и принципите на Хартата на ООН. В рамките на ОССЕ, наред с по-нататъшната работа по въпросите на общата сигурност (преговори за контрол на въоръженията, разоръжаване и изграждане на доверие и сигурност, намаляване на риска от конфликти и т.н.), има известна преориентация към предотвратяване и уреждане на местни и регионални конфликти.
Личният състав за участие в мироопазващи операции на ОССЕ се осигурява от отделните държави-участнички.
Операции могат да се извършват в случай на конфликти както между участващите държави, така и вътре в тях. Техните основни задачи са наблюдение на прекратяването на огъня, наблюдение на изтеглянето на войските, осигуряване на подкрепа за поддържане на законността и реда, предоставяне на хуманитарна помощ и др. Те не включват принудителни действия и се извършват в дух на безпристрастност. Общият политически контрол и ръководството на мироопазващата операция се упражнява от Комитета на висшите служители. Както и в ОНД, се предвижда операциите на КССЕ да се провеждат при надлежно зачитане на ролята на ООН. По-специално решенията от Хелзинки предвиждат председателят на СССЕ да информира изцяло Съвета за сигурност на ООН за операциите на СССЕ,
Анализът на Северноатлантическия договор показва, че неговият текст е изготвен в съответствие с разпоредбите на Устава на ООН и е близък до неговата терминология.Целта на НАТО е да обедини усилията на своите членове за колективна отбрана и за опазване на мира и сигурността. Техните задължения за оказване на взаимна помощ, включително използването на въоръжени сили, са установени с договор. Въоръжено нападение срещу един или повече членове в Европа или Северна Америка се счита за нападение срещу всички договарящи страни. Същевременно те действат при упражняване на правото на индивидуална или колективна самоотбрана съгласно чл. 51 от Устава на ООН. Правата и задълженията на страните по Северноатлантическия договор по никакъв начин не засягат техните права и задължения съгласно Устава на ООН или основната отговорност на Съвета за сигурност за поддържането на международния мир и сигурност (чл. 7).
Страните по договора се ангажираха да се въздържат в международните си отношения от заплахата или използването на сила по какъвто и да е начин, несъвместим с целите на ООН, да разрешават всичките си спорове с мирни средства и да насърчават по-нататъшното развитие на мирни и приятелски международни отношения.
Създадена е сложна политическа и военна структура за изпълнение на целите на Северноатлантическия договор. Върховният орган на НАТО е Съветът, който функционира на различни нива: държавни и правителствени ръководители, външни министри, посланици, които са постоянни представители. В последния случай той се третира като Постоянен съвет. В рамките на Съвета се провеждат широки политически консултации по всички въпроси на външните отношения, разглеждат се въпроси на осигуряването на сигурността, поддържането на международния мир и военното сътрудничество. Решенията се вземат с единодушие. Създаден е постоянно действащ работен орган - Секретариат, ръководен от Главния секретар.
Разоръжаване и ограничаване на оръжията
Обмисля се разоръжаваненабор от мерки, насочени към спиране на натрупването на бойни средства, тяхното ограничаване, намаляване и премахване. Общата международна правна основа за разоръжаването се съдържа в Устава на ООН. Параграф 1 на чл. 11 изброява "принципите, управляващи разоръжаването и регулирането на въоръженията" като един от "общите принципи на сътрудничество в поддържането на мира и сигурността". Разглеждането на тези принципи е от компетентността на Общото събрание, което прави препоръки по тези въпроси до Съвета за сигурност и членовете на ООН. Съветът за сигурност е отговорен за формулирането на "планове за създаване на система за регулиране на оръжията" (член 26); той е подпомаган в тази задача от Военнощабния комитет, който съветва и подпомага по въпроси, свързани с "регулирането на въоръженията и възможното разоръжаване" (клауза 1, член 47).