Мохамед Али спокойно бих могъл да победя Тайсън, Архив, Аргументи и Факти
Въпреки че бившата звезда на световния бокс, най-известният боксьор на планетата Мохамед АЛИ все още е в центъра на вниманието на всички, е почти невъзможно да вземете интервю с него.
ВЪПРЕКИ, че бившата звезда на световния бокс, най-известният боксьор на планетата Мохамед АЛИ все още е в центъра на вниманието на всички, е почти невъзможно да вземете интервю с него. Повече от двадесет години Мохамед Али страда от болестта на Паркинсон, тежко заболяване на централната нервна система. Крайниците му треперят, трудно говори, произнася думите толкова тихо, че почти не се чуват, изморява се ужасно след десет минути разговор и може внезапно да заспи по средата на разговора.
НО ВЪПРЕКИ болестта си, Али (макар и от инвалидна количка) води удивително активен живот: той покровителства няколко благотворителни фондации едновременно. Обкръжението му обаче внимателно пази 62-годишната звезда от ненужни дразнители и в резултат на това успяхме да се договорим само за писмено интервю. Бях учтиво помолен предварително да не изпращам въпроси относно болестта на големия боксьор. Какво е правилното - и с Мохамед Али, и без него има за какво да се говори.
- Не сте се качвали на ринга от 23 години. Какво е отношението към бокса сега?
- Разбира се, че продължавам да следя отблизо всички шампионати. Понякога, когато гледам бокс по телевизията, имам неволна реакция, самата ръка се хвърля във въздуха, когато трябва да се направи решителен удар.
- Вярно ли е, че все още се смятате за най-великия боксьор?
- Точно. Ако бях здрав, нямаше да имам съперници.
- С кого би се качил сега на ринга?
- С боксьора Джо Фрейзър. Губил съм битка само три пъти в живота си и една от тях беше от него през 1971 г.година. Четири години по-късно предизвиках Фрейзър на реванш във Филипините, наречен Манилско клане. Джо издържа четиринадесет рунда и не можах да го нокаутирам. Оттогава непрекъснато сънувам точно тази битка и жена ми казва, че аз, спяйки, махам с ръце, опитвайки се да нанеса правилния удар на Фрейзър, викайки името му.
- Бихте ли искали да се запознаете с Майк Тайсън?
- Не се интересувам - лесно бих победил Тайсън. Той не би рискувал нито един рунд с мен - щях да го нокаутирам с първия удар. Има противници, на които може да отхапе ухото, но в същото време има противници, които могат да му отхапят главата.
- Между другото, преди няколко години вашата дъщеря Лейла Али, която направи кариера в женския бокс, спечели битка с дъщерята на същия Джо Фрейзър - Джаки. Ще се бият ли внуците ви следващия път?
- И аз имах тази мисъл, когато Лейла обяви решението си да излезе на ринга с Джаки. Затова веднага не ми хареса идеята й и не дойдох да гледам как се бие. Въпреки че използваше същите трикове като мен, тя също не успя да "положи" противника си на пода. Очевидно стабилността на семейство Фрейзър.
Боксът не трябва да се забранява
- БОКСЪТ в наше време има доста противници - наричат го най-кървавият спорт, съвременните гладиаторски битки. Тълпа от зяпачи наблюдава как двама мъже брутално се бият един друг до безсъзнание. Много боксьори имат ранни здравословни проблеми поради чести сътресения.
- Отдавна казах какво е бокс: това е, когато група бели залагат пари за това, че двама черни се ударят в лицето. Обаче ако се забрани боксът, хората пак ще го гледат, такава им е природата. Но само това вече ще бъдат подземни битки, водени смного повече насилие и кръв.
- Съжалявате ли за нещо в живота си?
- Да, определено. Ако ми беше даден шанс да живея живота си отново, щях да приема исляма на десетгодишна възраст. Също така съжалявам, че преди последните мачове обидих Джо Фрейзър и се нахъсах над него, като казах, че "изродите не са шампиони". Тридесет години по-късно му се извиних за поведението си и той прие извинението ми.
- Как се отнасяте към войната в Ирак?
- Отрицателно. Аз съм против всякаква война и затова отказах да служа във Виетнам, въпреки че ме заплашиха със затвор и ми отнеха шампионската титла. За мен това е двоен удар. Аз съм американец и ме боли, че американски войници биват убивани в Ирак. И като мюсюлманин и обикновен човек съжалявам, че мирни иракчани умират.
- През 1978 г. посетихте Москва. Споделете вашите впечатления?
- О, имаше много впечатления. Бях изненадан от хората - те ми се сториха напълно нещастни, по някаква причина не се усмихнаха. Но като цяло Москва ми хареса, навсякъде ме приеха много добре, а Червения площад е прекрасен.
Съпругата ограби Брежнев
- ИСТИНА ЛИ Е това, че тогавашната ви съпруга е носела в чантата си сребърни прибори от почти всеки прием в Кремъл?
- Беше предприемчива - ограби не само г-н Брежнев, но по-късно и мен. Всичките ми бивши жени обаче бяха предприемчиви. И все още смятам първия си развод за най-трудното събитие в живота си.
- А най-големият успех в живота?
- Фактът, че приех исляма. Отначало репортерите пренебрегнаха новото ми име и ме наричаха както преди – Касиус Клей, но аз започнах да викам в ушите на всички: „Името ми е друго!“. Но сега всички по света ме познават като Мохамед Али.
- Как прекарвате времето си сега?
-Какво е мнението ви за братя Кличко?
- Интересувам се от мачовете им и ги смятам за професионални боксьори.
- Загубихте битката само три пъти в кариерата си. Как реагираха на това?
- Не бях доволен от това, но разбрах - направих всичко възможно, дадох всичко от себе си. И ако в същото време се оказа, че съм загубил, тогава е толкова угодно на Бога.
- Последен въпрос. Какво според теб липсва на съвременния бокс?