Необходимо ли е сключването на писмен договор с контрагента (продажба
Освен това за консенсуални споразумения, които включват само договора за покупко-продажба и всички негови разновидности, включително договора за доставка, както и договора за предоставяне на услуги, е установено допълнително правило. Съгласно ал.2 на чл. 432 от Гражданския кодекс на България договор се сключва чрез отправяне на оферта (предложение за сключване на договор) от едната страна и приемането й (приемане на офертата) от другата страна. В този случай договорът се счита за сключен в момента, в който лицето, изпратило офертата, получи нейното приемане (клауза 1, член 433 от Гражданския кодекс на Руската федерация).
Фактура за плащане на стоки или услуги е пълноценна оферта, ако от нейното съдържание е възможно да се установят съществените условия на съответния договор. Плащането на тази фактура, като общо правило, е приемане (съгласие за сключване на споразумение), освен ако не е предвидено друго в самата фактура (клауза 3, член 438 от Гражданския кодекс на Руската федерация). Следователно, организацията може да извършва пълноценна договорна работа изцяло и изцяло само на базата на издадени и платени фактури. Тази форма на договорна работа може значително да опрости работата на персонала (особено когато договорите възлизат на стотици и хиляди на месец) и най-важното - да повиши ефективността на работата с контрагентите.
Между другото, много големи компании (по-специално тези, които преди това са били част от групата РАО "ЕЕС на България") практикуват много удобен начин за установяване на договорни отношения с контрагенти, който може да бъде възприет от всички икономически субекти. Местните документи на компанията установяват договорен лимит (например 10 хиляди рубли), снад които договорът трябва да бъде изготвен под формата на един документ, подписан от упълномощени представители на двете страни.
Основната положителна черта на този подход към дизайна на договорните отношения според мен е следната. Да предположим, че е платена фактура за сумата от 1 хил. Рубли. По някаква причина договорът, възникнал във връзка с плащането на тази фактура, не беше изпълнен. Има ли смисъл платецът (увреденото лице) да образува съдебно производство? Разбира се, че не. Прекараното време, отвличането на вниманието на адвокатите от основните им служебни задължения са несъизмерими с размера на исковете. Следователно първоначално няма смисъл да се задълбочаваме в хармонизирането на договорните условия, достатъчно е да се ограничим до предмета на договора, който ще бъде посочен във фактурата за плащане. Ако сумата на договора е повече или по-малко значителна и в случай на неизпълнение на условията му, например, различни неустойки ще представляват допълнителен интерес, има смисъл договорът да се сключи като отделен документ, включващ всички условия, от които и двете страни се интересуват.
Така договорната работа (продажба на стоки, предоставяне на услуги) може да се извършва въз основа на издадени и платени фактури. По отношение на посочения във въпроса договор за доставка, разбира се, не всички негови условия могат да бъдат уговорени във фактурата. Факт е, че основно условие на договора за доставка е неговият срок на валидност (клауза 1, член 508 от Гражданския кодекс на Руската федерация), който едва ли е възможно да се определи във фактурата. Ето защо доставката на стоки по платена фактура не следва да се квалифицира като аналог на договор за доставка, а като еднократна сделка за покупко-продажба.
В заключение отбелязваме няколко споразумения, чието съществуване под формата на платена фактура е невъзможно поради пряка законодателна забрана. речговорим за такива договори като договор за продажба на недвижими имоти (член 550 от Гражданския кодекс на Руската федерация), споразумение за продажба на предприятие (клауза 1 от член 560 от Гражданския кодекс на Руската федерация), договор за наем на сграда или конструкция (клауза 1 от член 651 от Гражданския кодекс на Руската федерация).