Панаевски" цикъл от лириката на Некрасов
Некрасов остави два цикъла с невероятно емоционално натоварване, това са тематични цикли, т.е. не обособени от самия поет в отделни сводове, а съществуващи като своеобразна художествена цялост. Цикъл на Панаевски, цикъл от стихове, посветени на Авдотия Яковлевна Панаева (Головачева), от края на 50-те години, гражданска съпруга на Некрасов. И в този лирически жанр Некрасов действа като дързък новатор, разрушаващ старите канони, предлага съвсем различна формула на любовта от възприетата в поезията. Това не е просто любов, а любовта е мъка, любовта е страдание, демон на раздора, съмненията, догадките и тревогите. Всичко е изтъкано от дисонанси, пълнотата на живота и спокойствието е заменена от болезнени прекъсвания на чувствата.
Изявлението на Некрасов е не толкова силата на чувството, колкото противоречията на чувството, неспокойните въпроси, съмнението в себе си, неочаквано парадоксална смес от първични идеи за любовта.
Формулата на любовта на Пушкин се оказва странно изкривена, превръщайки се в своята противоположност. „Ако страдаш и имаш сърдечна болка, за мен е по-лесно, защото те обичам толкова искрено, толкова нежно“, би прозвучал Некрасов. И всъщност това е ужасна любов - нейният сроден двубой - но изразен с най-дълбока сила на преживяване. Поезията на духовните и духовни прекъсвания е такова чувство в обичайния, ежедневен и още повече в поетичния смисъл, не можете да наречете любов. Но той обичаше така. Тя беше неговата болка и наслада, изразяваща се в лирически шедьоври. Стихотворения „Значи това е шега?“, „Да, животът ни течеше бунтовно“, „Не харесвам иронията ти“, „Горещи писма“
В любовната лирика на Некрасов любовта и страданието са тясно преплетени, а радостта и щастието са осеяни със сълзи, отчаяние и ревност. Тези чувства са разбираеми във всеки един момент, а стиховете вълнуват и правят съпричастен и днес. Опити за анализтехните чувства отекват в сърцата на читателите и дори болезнената ревност и болка от раздялата с любовта им, които изпитва лирическият герой, го карат да повярва в светлината на любовта.
След това е необходимо да се анализират основните мотиви на „цикъла на Панаев“ (припомнете си, че мотивът е стабилен, повтарящ се елемент от сюжета, характерен за няколко творби). Това са на първо място мотивите за кавга („Ако, измъчван от непокорна страст.“, „Ти и аз сме глупави хора.“); раздяла, раздяла („Значи това е шега? Скъпа моя.“, „Сбогом“) или техните предчувствия („Не ми харесва вашата ирония.“); спомени („Да, животът ни течеше непокорно.“, „Отдавна – отхвърлен от теб.“); писма („Изгорени писма“) и други стихотворения на „Панаевски“ се характеризират с някакво сдвояване (вж. Например „Тежка година - болест ме счупи.“ И „Получих тежък кръст.“, „Прости ми“ и „Сбогом“). Така стихотворенията от цикъла съчетават не само общо съдържание, но и художествени характеристики: чрез образи и детайли; "нервност" на интонацията, предаваща почти "Достоевски" страсти; разпокъсаност, обозначена писмено с точки, които завършват много стихотворения.