Петросян - Свекърва (2007)
Художник с миниатюра:Евгений Петросян - Tescha На латиница: Evgenii Petrosyan - Tescha Автор: A.Shcheglov Телевизионен канал: България Продължителност: 14 минути Наличност: безплатно за гледане онлайн и слушане на mp3. Показан в ефир: през 2007 г
Децата и родителите трябва да живеят отделно! В тесни условия на живот отношенията се влошават. Това е факт. Хората измислиха два героя Свекърва и зет! Всички казват свекърва, свекърва, смеят й се, колко можеш да се подиграваш на светло име? Разболяхме се и на сцената, стига с тези пошлости. Оставете свекървата на мира! Всичко, няма! Значи обичам свекърва си, дори в полицейския протокол съм написал - безумно обичам майка си. И тя падна от прозореца. Е, трябва да ме обвинят в жестоко отношение към свекървата. Бредятина с козе месо. Да, удрях майка си, да, но не нарочно. И вие преценете сами, на закуска свекървата се задави с палачинки, посочи гърба ми, удари кея. Ударих, мама не спря да кашля, попитах мама, добре ли си или да удариш по-силно? Свекървата поклати глава, помислих, че намеква: „Хайде, слабак, той наистина не може да удря ..” Взех дъска за рязане и тогава жена ми влезе и видях свекърва ми да хрипти, ударих я с дъска по гърба и казах „Бъди търпелив, мамо, всичко свърши веднага.” Жена ми грабна дъската от мен и дъската към мен Бам! Но аз не съм глупак, измъкнах се, но майка ми нямаше време. Но кашлицата й спря. Има прикрита благословия. Основното е, че жена ви вика - отнасяте се лошо с майка си. Изобщо не се свързвам с нея. Историята с горещото желязо е недоразумение. Тук преценете сами. Свекърва ми имаше болки в кръста. Тя ме помоли да погаля долната част на гърба си с ютия през кърпа. Е, след час ръката ми беше уморена, свекърва ми лежи копеле, махнах ръката си с желязо от кръста й, тя казва - върнете го обратно. Казвам - мамо, сигурна ли си в това? азказа да го върна! Е, сложих го, както тя поиска, отзад. Дупето на мама веднага започна да пуши. Такива избирателни псувни не съм чувал дори от съседския син. Защо тогава попита, може би искаше да изглади бръчките. След това беше необходимо да се постави ютията върху вълната. Нямаше да е толкова горещо. Но кръста й го нямаше. Така че, както каза веднъж Горбачов - Няма нужда от изостряне! А това, че аз я съборих с вратата, си е неин проблем. Закъснях за работа. Той припряно ритна вратата. Въпросът е какво правеше свекървата до нашата врата в 7 сутринта? А това, че от удара е тръгнала по коридора, аз не съм виновен. Кой толкова търка паркета въобще. Опитах се да спра майка ми, скочих на раменете й и продължихме заедно. Да, изкривих малко врата на майка ми. Но не нарочно. Когато го карах по коридора, синът ми излезе от банята и аз свикнах с това на моите жигули, ако детето изтича на пътя, веднага завъртете волана надясно. Обърнах се надясно и се завъртях, няма нужда от изостряне, стига с тези простотии вече! Обичам я! Гнили закачки, все едно съм хвърлил мъртва жаба на майка ми. Жабата беше жива. Исках да подаря на майка ми живи същества, обикалях пазара за птици два часа, докато не попаднах на една жаба. Гледам, свекърва излита, нацупила се, върти очи на всички посоки, търси нещо за ядене. Бузи като пумпи през цялото време на работа, когато я видях, дори избухнах "Здравей, мамо". Донесох жабата вкъщи, исках да я дам на свекърва ми и тази инфекция с очила, имам предвид жабата, препусна някъде в кухнята и се скри някъде там. На вечеря свекървата започна да налива борш. Изведнъж той вижда яко парче месо от тигана я гледа и мига. Мама боцна месото с вилица, месото изкряка, скочи върху мама, целуна я по носа, мама изсумтя и се свлече. След това свекървата не понася месо, яде само картофи. Но преди да ядете картофи, всички погледи към неявдига.
[край на монолога на Е. Петросян, за тъщата и нейния зет]