Представяне на ада в православието
Представяне на ада в православието - раздел Философия, Концепция за ада и рая Представяне на ада в православието. Иначе Представлява Ада Съвременно Православие.
Представяне на ада в православието. Иначе съвременното православие представлява ад. Според О. Кураев адът е съзнателно несъществуване, където всеки създава своя собствен ад. В ранното християнство адът недвусмислено е запазен за богатите По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат човек да влезе в Царството Божие Мат. 19:24, но рай за бедните Блажени са бедните духове, защото тяхно е царството небесно Мат. 5.3. Впоследствие християнството отказва тази отстъпка на бедните, заменяйки я с неясния принцип на греховността.
Развитието на теологичната мисъл за ада е преминало през няколко етапа 1 според ученията на Тертулиан, Лактанций и Амвросий, адът е преходно място за всички мъртви между смъртта и възкресението, с изключение на мъчениците, които директно се възнасят на небето 2 в Римокатолическата църква от времето на Григорий I доктрината за чистилището между рая и ада е изложена 3 в учението на протестантите идеята за отхвърля се средно място между рая и ада и т.н. Подробно развитие на доктрината за задгробния живот започва в епохата на феодализма.
Тогава се появяват жития, легенди за завръщането от онзи свят и др. литература. Хората от Средновековието са вярвали повече в ада, отколкото в рая. Според францисканеца Бертолд от Регенсбург, немски проповедник XIII, съотношението на осъдените на ада към спасените е равно на пропорцията от 100 000 1. Информацията за другия свят и неговата топография е още по-противоречива от представите за земната география, която смесва библейски и реални места. По принцип те се свеждат до следното: 1. Целият отвъден живот е и далечен, и близък едновременно.
Можете да влезете в подземния свят, като се скитате по сушата или по морето, като Св. БрендънИли самият Данте. Във филма Hellraiser 1987 подземният свят се отваря чрез сгъване на определена комбинация върху стара кутия - ключът към портите на ада. Този принцип е в основата на многобройни неземни описания и истории за слизането на смъртните в подземния свят на мъртвите, които са били широко разпространени през Средновековието и се обосновават днес във филми като Изгубеният полет на Крисчън Макинтайър, 2001 г., Полетът на дявола към ада е представен като различно измерение, нахлувайки при определени условия в земното и дърпайки със себе си енергия, която е смъртоносна за земляните. Ако в древния свят в царството на мъртвите са можели да попаднат само избрани по специален ред, които точно са били обозначени със сложен маршрут и ритуал за попадане в ада, то през Средновековието това се е правило случайно. Раят, който се намираше на небето, можеше да бъде достигнат и при посещение на далечни страни на изток и юг, докато адът беше локализиран в недрата на земята или на острови в края на света на север и на запад. Вулканичните кратери се смятали за входове към огнената геена.
Другият свят и земният свят изглеждаха изключително близки. 2 Отвъдният живот на виденията беше конгломерат от различни места, които бяха свързани само от пътя на скитащата душа на визионера, от една страна, мястото на блаженството на душите на избраните и мястото на мъчението на душите на грешниците са възможно най-далеч едно от друго, небето и подземният свят, от друга страна, те са в непосредствена близост, така че мъчението на жителите на подземието светът се усилва от съзерцанието на небесната светлина и миризмата на благоуханията на обиталището на останалите светии, а богоизбраните ники се радват при вида на мъките на онези, които са хвърлени в ада. 3 Смятало се, че задгробният живот е толкова материален, колкото и земният, освен това е нетленен и следователно по-реален.
Земното пътуване може да доведе до друг свят, в който Данте се озовапо дяволите, да се изгубиш в непознати места на земята.
Наистина, единна организирана структура и хармонична завършеност, които задгробният живот придобива в Божествената комедия на Данте, не съществува в по-ранния период на Средновековието.
Функциите на ада бяха смесени с тежки грешници, обречени на вечни мъки, в отделни отделения на ада има и душите на тези, които могат да бъдат очистени от греховете и след определен период от време да влязат в рая. Първоначално адът отчасти изпълнява и функциите на чистилище.
Едва през XII-XIII век. имаше по-определена идея за чистилището - третото царство в другия свят, за пречистване на душите на грешниците, а двоичната структура на света на мъртвите беше заменена от троица. Слизането на Христос в ада преди възкресението и отварянето му започват да заемат важно място в християнската система като концепция за изкупление на греховете. И така, древният ад все още не е място на мъчение, а по-скоро вид акумулатор на души, с течение на времето все повече и повече се превръщайки в топящи се сенки, което показва, че в древния ад тече същото земно време, а не царува вечността.
Идеята за ада като място за вечни мъки и наказание за греховете свидетелства, от една страна, за признаването на неизкоренимостта, вечността на злото, а от друга страна, за участието на дявола в наказателната функция, сякаш за възстановяване, макар и в подземния свят, на справедливостта. От трета страна, адът локализира седалището на силите на злото. Средновековният ад се характеризира със строга регулация, всеки грях е ясно обвързан с определен кръг, наказанието е определено предварително и всички механизми на Ада са фино настроени до съвършенство.
Адът е гигантски прецизен механизъм, машина за наказание. Логичното подреждане на представите за ада за средновековното съзнание породи някои трудности при съгласуването 1приписване на окончателната присъда на грешната душа на есхатологичния момент на Страшния съд с идеята, че душата отива в ада веднага след смъртта 2 безплътност на душата с материалното естество на мъчението 3 неизбежност праведни езичници и бебета да отидат в ада. 1.4.