Рискови индикатори при контрола на митническата стойност - Митническа система
2.1 Индикатори за риск при контрол на митническата стойност
Системата за управление на риска, интегрирана в технологията за контрол на митническата стойност под формата на прилагане на директни мерки за минимизиране на рисковете и ценови показатели, определени от съответните рискови профили, създаде принципно нова концепция за контрол на митническата стойност, основана на субективни оценки на надеждността. В този случай е необходимо да се дефинират следните понятия:
Рискова зона - отделни групирани обекти на анализ, по отношение на които е необходимо прилагането на отделни форми на митнически контрол или тяхната комбинация, както и повишаване на ефективността на качеството на митническата администрация.
Индикаторите за риск са определени критерии с предварително определени параметри, отклонението от които ви позволява да изберете обекта на контрол.
Оценката на риска е систематично определяне на вероятността от възникване на риск и последиците от нарушения на митническото законодателство в случай на неговото възникване.
Рисков профил - набор от информация за областите на риск, рискови индикатори, както и инструкции за прилагане на необходимите мерки за предотвратяване или минимизиране на риска. В зависимост от региона на приложение рисковият профил по вид се разделя на общобългарски, регионален и зонален[8].
Правната основа на тази концепция се основава на правото на митническия орган да вземе решение за несъгласие с избрания метод за определяне на митническата стойност на стоките, ако има признаци, че представените от декларатора документи и информация не са надеждни и достатъчни, и въз основа на това независимо извършва митническа оценка [9]. В същото време, като критерий за наличието или липсата на признаци на ненадеждност на информацията и необходимосттадопълнителната проверка използва субективни оценки, базирани на ценови показатели на рискови профили. В същото време процедурата за определяне и деклариране на митническата стойност, установена от Закона на България "За митническата тарифа", и по-специално процедурата за прилагане на метода на стойността на сделката.
Митниците предвиждат като условие за невъзможността за използване на първия метод наличието на признаци, показващи ненадеждността на информацията. Възниква въпросът за легитимността и необходимостта от идентифициране на признаци на ненадеждност, които не са установени от закона като условие, възпрепятстващо използването на метода за определяне на митническата стойност въз основа на стойността на сделка с вносни стоки.
Формите на митнически контрол, които съществуват днес, не позволяват достатъчна проверка на неговата надеждност на етапа на митническо оформяне, което означава, че съществува потенциален риск от неговото подценяване и в резултат на това възможността за недостиг на мито в процеса на митническо оформяне.
Крайният резултат от процедурата за контрол на митническата стойност е размерът на митото. От тази гледна точка няма значение как се определя тази стойност. Важно е тя да бъде определена на базата на информация, контролирана с достатъчна степен на сигурност.
За да се реши този проблем, е необходимо да се комбинират резултатите от функционирането на системата за управление на риска по отношение на формирането и използването на рискови ценови показатели и методите на митническо и тарифно регулиране, като се използват прогнозните ценови показатели, получени чрез анализ на източниците на RMS при изчисляване на специфичния компонент на комбинираното мито.
Математически предлагам да покажа този метод по следния начин: Комбинираната ставка има формата - P%, но непо-малко от X за 1 kg, където P е размерът на адвалорното мито върху оценяваните стоки, установено от митническата тарифа като процент от митническата стойност; X е стойността на специфичната митническа ставка, която трябва да се определи с помощта на формите и методите на RMS[10].
Стойността X се определя по следната формула:
(където N е стойността на индикатора за риск за единица от оценявания продукт, определена с помощта на формите и методите на RMS).
Горната формула позволява, като се използва системата за управление на риска във връзка с методите на митническо и тарифно регулиране, да се начисли мито в размер, подобен на този, който би бил изчислен при коригиране на митническата стойност, като се използват методи за определяне на митническата стойност, различни от метода на стойността на сделката.
По този начин тази методология, като алтернатива, ви позволява да контролирате нивото на митническо облагане на определени стоки от „рискови групи“ чрез методите на митническото и тарифно регулиране в случаи на ненадеждна декларация, без да променяте установените адвалорни мита. По този начин се елиминира рискът от възможен недостиг на митни сборове и митнически плащания при деклариране на неверни данни, свързани с определяне на митническата стойност, без коригиране на митническата стойност на оценяваните стоки, и по този начин се гарантира защитата на икономическите интереси на България.
За целта митническите органи трябва да извършат аналитична работа и да идентифицират определени критерии (индикатори на риска), за да определят случаите, когато е необходимо да се засили митническият контрол чрез проверка, допълнителна проверка на документи и др. Проблемът обаче е в това, че в момента на практика митническите органи често използват твърде опростени показатели.риск. Това от своя страна води до намаляване на икономическата ефективност от използването на системата за управление на риска, което по-специално се вижда много ясно в практиката на митническия контрол на митническата стойност от страна на митническите органи.
С цел подобряване на технологиите за разработване на рискови профили в рамките на системата за управление на риска, насочена към засилване на контрола върху митническата стойност, Федералната митническа служба на България, като взе предвид становищата на митниците и RTU, изготви разяснения по някои въпроси за прилагане в процеса на митническо оформяне и митнически контрол на рискови профили за контрол на митническата стойност[11].
Замяна с предложения проект на рисковия профил на разпоредбите на действащото митническо законодателство на България, включително съществуващите технологии за контрол на митническата стойност на стоките.
Пример за това е рискът от неправилно отчитане на транспортните разходи в структурата на митническата стойност на вносните стоки или рискът от влиянието на взаимозависимостта между продавача и купувача върху цената на сделката. В същото време като преки мерки за минимизиране на тези рискове бяха предложени нормите, предвидени в митническото законодателство на България, регламентиращи реда за уточняване на декларираната митническа стойност и извършване на допълнителни проверки на представените документи и информация.
По този начин понастоящем в по-голямата част от случаите причината, поради която проектите на рискови профили за контрол на митническата стойност, получени от митническите органи, се признават от GUFTAD за неподходящи, е липсата на уточнения при изготвянето на предложените нива на контрол на митническата стойност, както и потвърждение на тяхната валидност, предимно по отношение на търсене, обобщаване, анализиране на ценова информация и подаване на цялата информация на GUFTADматериали, използвани при изготвянето на проекти на рискови профили. Отделни проекти на рискови профили са разработени само въз основа на анализ на базата данни с електронни копия на CCD с установяване на бенчмарк за митническа стойност въз основа на средното ниво на митническа стойност в района на дейност на един митнически орган, което е недостатъчна обосновка от гледна точка на GUFTAD.
Рисковите профили за контрол на митническата стойност установяват набор от преки мерки за минимизиране на рисковете, които митническите служители трябва да поемат, ако митническата стойност на стоките, декларирани от декларатора, е под контролното ниво, определено от рисковия профил.
Прилагането на преки мерки за минимизиране на риска е насочено преди всичко към разкриване на фактите за възможно подценяване на митническата стойност на вносни стоки от недобросъвестни участници във външноикономическата дейност.
В същото време декларирането от декларатора на митническа стойност под контролното ниво не води автоматично до решение за коригиране на митническата стойност на вносните стоки. Не е основание за коригиране на митническата стойност и непредставянето от страна на декларатора при поискване от митническите органи на ценовата листа на производителя или друг изискван документ.
Считаме за незаконосъобразен и неприемлив формалния подход на длъжностните лица при упражняване на контрол върху митническата стойност на вносни стоки, които са обект на рискови профили, без да се вземат предвид принципите на митническата оценка, установени с нормативни правни актове.
Формалното отношение на митническите органи към процедурата за контрол на митническата стойност на стоките, което се свежда до просто прилагане на директни мерки за минимизиране на риска и вземане на решения относно митническата стойност, без да се взема предвид качествотохарактеристиките на внасяните стоки и условията за организиране на конкретна външнотърговска сделка, води до приемане на необосновани решения относно митническата стойност и нарушаване на правните норми, установени от законодателството на България.
Трябва да се има предвид, че фактът, че рисковият профил е задействан, показва възможното наличие на риск цената на сделката да зависи от спазването на условия, чието влияние не може да бъде отчетено. В тази връзка в случая се прилагат директни мерки, въпреки официалното представяне на съответните документи[12].
В случай, че са изпълнени всички условия, необходими за прилагане на метода за определяне на митническата стойност по цената на сделката на вносни стоки, установена, наред с другото, в резултат на прилагането на преки мерки за минимизиране на риска, действително платената или подлежаща на плащане цена на сделката следва да се приеме като митническа стойност, въпреки разликата й спрямо съответното контролно ниво на митническата стойност от рисковия профил.
Считаме за неприемливо да се контролира митническата стойност на стоките, без да се извършват всички основни и допълнителни мерки за проверка, предвидени от действащата нормативна уредба.
Има и случаи на подмяна на цената на сделката на вносни стоки с контролни нива на митническа стойност от съответните рискови профили.
Моля, имайте предвид, че референтните нива на митническата стойност от рисковите профили не могат да се използват като алтернатива на цената на сделката, посочена в договора и фактурата, и да се считат за основа за изчисляване на митата. Референтното ниво на разходите в рисковите профили се установява чрез партньорска проверка и е индикатор за риска. Контролни нива на себестойността на стоките, донесени до митническите органи от съответнитерискови профили, могат да се използват само като основа за изчисляване на митническата стойност в случай на вдигане на стоки, подлежащи на плащане на мита[13].
Използването на ценова информация от рискови профили като база за определяне на митническата стойност на вносни стоки по резервния метод за определяне на митническа стойност е недопустимо.
Обръщаме внимание и на факта, че нито един действащ регулаторен правен акт на ФТС на България (ВМК на България) не предвижда отразяването на хартиени носители на митнически документи на факта на използване на рискови профили и (или) препратки към рискови профили като основа за действията на длъжностните лица в процеса на митническо оформяне и митнически контрол.