Сблъсък - частица - Голямата енциклопедия на нефта и газа, статия, страница 1
Сблъсък - частица
Сблъсъците на частици с атоми във възлите на кристалната решетка изместват и възбуждат други атоми. Поради еластичния сблъсък на частица с атоми, тя губи част от своята кинетична енергия, която зависи от редица фактори на това взаимодействие. Ако по време на този сблъсък атомът придобие допълнителна енергия и тя стане по-голяма от енергията, необходима за неговото изместване, тогава атомът се премества от мястото на кристалната решетка към междинното пространство. [1]
Сблъсъците на частици с атоми във възлите на кристалната решетка изместват и възбуждат други атоми. [2]
Сблъсъкът на частици и удрянето им в стените води до голямо разнообразие от траектории на движение. Времето на престой на отделните частици в потока и тяхното разпределение на скоростта във всяка част на потока стават неопределени. Установено е, че скоростта на плъзгане нараства с увеличаване на скоростта на средата и скоростта на движение на частиците. За малки частици ( drO 4 mm) скоростта на плъзгане се различава малко от скоростта на реенето. [3]
Сблъсъците на частици помежду си и със стените на газопровода водят до факта, че траекториите на частиците се променят спрямо траекторията на газовия поток. По време на сблъсъци концентрацията на прах в напречното сечение на димоотвода се изравнява главно. [4]
Сблъсъкът на частици е необходимо, но далеч не достатъчно условие за възникване на елементарен акт на бимолекулна реакция - - cyag - За това също е необходимо частиците да имат достатъчно енергия, за да преодолеят енергийната бариера на реакцията. Освен това, дори по време на взаимодействието на доста прости частици, наличието на определена взаимна ориентация в момента на сблъсък става съществено. [5]

Сблъсъкът на частици е необходим, но далечне е достатъчно условие за протичане на елементарен акт на биомолекулярна реакция. Това също изисква частиците да имат достатъчно енергия, за да преодолеят енергийната бариера на реакцията. [7]
Сблъсъците на частици могат да бъдат еластични и нееластични. По време на еластичния сблъсък не настъпват промени в структурата на частиците. Частиците само обменят енергия и променят посоката и скоростта на движение в съответствие със законите на механиката. Еластичните сблъсъци повишават температурата на газа. При нееластичен сблъсък електронът, в който никога не настъпва промяна, остава непроменен; тежка частица, като газова молекула, в съответствие с количеството енергия, получена по време на сблъсъка, може да претърпи дисоциация, възбуждане и йонизация, а излишната енергия от сблъсъка може да се използва за промяна на посоката и скоростта на частиците. [8]
Сблъсъците на частици също повишават температурата на плазмата. В заваръчните дъги при газови налягания, близки до атмосферните, температурата на дъгата в различни случаи може да бъде 4500 - 50 000 С. При такива температури молекулите на химичните съединения се дисоциират, разлагайки се на отделни атоми, всички вещества се изпаряват и остават в газообразно състояние. Повишаването на температурата на газа означава увеличаване на скоростта и енергията на съставните му частици. При достатъчно високи температури енергията на частиците става толкова голяма, че те предизвикват нееластични сблъсъци, причинявайки възбуждане и йонизация на атомите. Йонизацията, която възниква поради високата температура на газа, се нарича термична йонизация. Вече нагряването при 1000 CC създава забележима йонизация, 6000 C значително йонизира всеки газ. [9]

Сблъсъкът на частици е необходимо, но далеч не достатъчно условие за възникване на елементарен акт на биомолекулярнореакции. Това също изисква частиците да имат достатъчно енергия, за да преодолеят енергийната бариера на реакцията. [единадесет]

Сблъсъкът на частици от транспортирания материал със стените и конструктивните елементи на тръбопроводите и устройствата на пневматичните системи може при определени условия да послужи като източник на запалването им. [13]

След сблъсъка частиците са в покой в рамката K, следователно се движат със скорост V спрямо рамката K. [15]