За одобряване на процедурата за извършване на аутопсии след смъртта - Проекти на документи - Банка

1. Утвърждава приложената процедура за извършване на патологоанатомични аутопсии.

3. Патологоанатомична аутопсия - патологоанатомично изследване след смъртта, включващо анализ на първичната медицинска документация, извършване на същинската патологоанатомична аутопсия, макроскопско и хистопатологично изследване на тялото, вътрешните органи и тъканите на трупа с цел установяване на причините за смъртта, патологоанатомична диагноза, идентифициране на дефекти в предоставянето на медицинска помощ и провеждане на клинико-анатомичен анализ.

4. Констатацията за смърт се прави от лекарски съвет на медицинска организация и се извършва под формата на отделен запис в медицинската карта, последван от извършване на аутопсихическа епикриза и окончателна клинична диагноза.

5. След констатиране на смъртта тялото на починалия се предава в патологоанатомичното отделение по определена от местните здравни органи териториална принадлежност за запазване или последваща патологоанатомична аутопсия.

6. Патологоанатомичните аутопсии се извършват с цел получаване на данни за причината за смъртта на човек и диагнозата на заболяването и се извършват от лекари с подходяща квалификация и специално обучение в областта на "патологичната анатомия" в съответствие с действащите нормативни документи.

8. Патологоанатомичната аутопсия се извършва до 3 дни след констатиране на биологичната смърт.

11. При подозрение или откриване на особено опасни инфекциозни и вирусни заболявания се извършва патологоанатомична аутопсия в съответствие с изискванията на санитарните правила и други нормативни документи, уреждащи организацията на противоепидемичния режим и осигуряващибезопасност при работа с микроорганизми от III-IV група на патогенност в медицински организации.

Ако в трупа се подозират или открият признаци на смърт от особено опасни инфекциозни и вирусни заболявания, патологът информира за това ръководителя на медицинската организация, който информира ръководителите на съответния орган за управление на здравеопазването и органа за държавен санитарен и епидемиологичен надзор по предписания начин.

При откриване на признаци на употреба на наркотици (прободни рани по кожата в проекцията на големи вени на лакътните гънки, особено множествена и атипична локализация, следи от турникет на рамото, възпалителни и цикатрициални промени в стените на вените и околните меки тъкани, уплътняване и деформация на малките бронхи, пневмонични огнища, локализирани перибронхиално в субплевралните части на белите дробове, данни за наличие на вторична белодробна туберкулоза, макроскопски и микроскопски признаци на токсична кардиомиопатия (ii, клапни промени във вида на бактериален ендокардит, фоликуларен глосит, ерозия на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника, макроскопска картина на "голям червен черен дроб", интерстициална фиброза и липоматоза на панкреаса, кръвоизлив , лимфаденопатия), диагнозата хронична лекарствена интоксикация се установява вероятно въз основа на съвкупността от описани симптоми, като се вземат предвид клиничните данни и анамнезата, последвано от изпращане на материала за химично изследване.

12. При установяване на признаци на насилствена смърт или съмнения за насилствена смърт при патологоанатомичната аутопсия аутопсията се прекратява до вземане на решение за извършване на съдебномедицинска експертиза на трупа по установения ред.

13. Патологоанатомичната аутопсия се извършва при спазване на приличенвръзка с тялото на починалия и запазване на неговите анатомични форми не се допуска обезобразяване на трупа.

14. При извършване на патологоанатомична аутопсия неразделна част от диагностичния процес са хистологични, биохимични, бактериологични, вирусологични и други необходими изследвания на отделни органи, тъкани на починалия или техни части с цел верифициране на диагнозата на основното заболяване, неговите усложнения и съпътстващи заболявания.

15. Вземането на органи и тъкани от труп за други цели, несвързани с предмета на патологоанатомичното изследване, се урежда от законодателството на Република България.

16. Етапи и срокове на патологоанатомичната аутопсия: 16.1. текстовата част на протокола за аутопсия се съставя в деня на аутопсията; 16.2 патологоанатомичната диагноза и медицинското свидетелство за смърт се издават в рамките на първия ден след аутопсията; 16.3 патологоанатомичното изследване на аутопсионните материали с помощта на необходимия набор от допълнителни изследвания (хистологични, хистохимични, имунохистохимични, бактериологични, вирусологични, електронномикроскопски, биохимични и др.) и окончателни ly Съставянето на протокола за аутопсия трябва да приключи не по-късно от 30 дни след съставянето му. 17. Преди да започне аутопсията, патологът разглежда представената медицинска документация, при необходимост изисква уточнение и пояснение от лекуващите лекари.

18. На аутопсия се канят лекари, участвали в прегледа и лечението на болния.

26. За да се оптимизира технологичният процес и да се осигури спазването на установените санитарни норми и правила, „Наредбата за времетосъхраняване, издаване и обезвреждане на аутопсионни материали” (Приложение No 2).

27. За подобряване на диагностичната и терапевтичната работа в медицинските организации се създават „Правилници за организацията на клиничната и експертна работа по време на патологоанатомични аутопсии“ (Приложение № 3).

28. С цел усъвършенстване на реда за водене на първична медицинска документация се установяват „Изисквания за съставяне на протокол за аутопсия” (Приложение № 4).