§ 6. Психологическа корекция на конфликти в общуването
ED. В. В. БОГОСЛОВСКОЙ
Противоречията в междуличностните отношения не винаги водят до конфликти: някои от тях се разрешават мирно, други предизвикват конфронтация и се разрешават в нея.
В конфликтна ситуация бизнес и личните взаимоотношения понякога са толкова объркващи, че може да бъде трудно да се подредят. Следователно изход от тази ситуация понякога се намира по пътищата на администрацията.
В личните отношения несъвместимостта рядко е причина за конфликт. По-скоро несъвместимостта изключва връзки на лична основа. Факт е, че лични отношения не са задължителни. Следователно, веднага щом несъвместимостта е посочена и стане очевидна, хората се разделят и връзката приключва 69 .
ED. А. В. ПЕТРОВСКИ И ДРУГИ
Междуличностен конфликт. Невъзможно е да си представим, че комуникационните процеси винаги и при всички обстоятелства протичат гладко и лишени от вътрешни противоречия. В някои ситуации се разкрива антагонизъм на позициите, отразяващ наличието на взаимно изключващи се ценности, задачи и цели, което понякога се превръща във взаимна враждебност -възниква междуличностен конфликт.Социалното значение на конфликта е различно и зависи от ценностите, които са в основата на междуличностните отношения. Понякога отношенията между две гимназистки, които се оказаха съперници, еднакво претендиращи за вниманието на млад мъж, стават противоречиви. Характерът на конфликта придобива сблъсък на двама другари, единият от които е извършил непочтено действие. Очевидно е, че обществената оценка за причините и характера на тези конфликти ще варира.
Това обстоятелство трябва да насочи вниманието към причините за междуличностния конфликт, към неговата детерминация.
В ходсъвместните дейности като причини за конфликти могат да бъдат два вида детерминанти:предметно-бизнес разногласияиразминаване на лични и прагматични интереси.
В случай, че предметно-бизнес противоречията преобладават във взаимодействието на хора, извършващи добре организирани, социално ценни съвместни дейности, възникналият конфликт по правило не води до прекъсване на междуличностните отношения и не е придружен от повишаване на емоционалното напрежение и враждебност.
В същото време противоречията в сферата на личните прагматични интереси лесно се превръщат във враждебност и вражда. Липсата на обща кауза поставя хората, преследващи своите тясно егоистични цели, в ситуация на конкуренция, където печалбата на единия означава загуба на другия. Това не може да не влоши междуличностните отношения.
Има и ситуации, когато различията в личните и прагматичните интереси се прикриват от предметни бизнес разногласия или когато дългосрочните предметно-бизнес разногласия постепенно водят до лична враждебност. В същото време се търсят и записват „ретроспекция“ и несъответствията в личните интереси.
Причината за възникването на конфликти са и ненадминатитесемантични бариери в комуникацията,възпрепятстващи установяването на взаимодействие между комуникиращите.Семантичната бариера в комуникацията-това е несъответствие между значенията на заявеното изискване, молба, заповед за партньорите в комуникацията, създавайки пречка за тяхното взаимно разбиране и взаимодействие.
Например, семантична бариера в отношенията между възрастни и дете възниква поради факта, че детето, разбирайки правилността на изискванията на възрастните, не приема тези изисквания, защото те са чужди на неговия опит, възгледи и нагласи. Семантичните бариери играят особено важна роляпридобити по време на общуването на възрастни - учители и родители - с деца и юноши, което се обяснява с възрастовата разлика, наличието на житейски опит за едни и липсата на други, несъответствието в интересите и, което е особено важно да се подчертае, често грешките при прилагането на образователни въздействия от страна на възрастните.
Основната задача, чието решение е необходимо за установяване на правилно разбирателство между деца и възрастни, може да се формулира по следния начин:да научим децата да използват езика на възрастните и да научим възрастните да разбират езика на децата.Това не означава задачата да се развива речта на детето, да не се развива неговия речник или да се овладяват нормите на произношение и правопис. Използването и развитието на езика не се ограничава до формирането на значения. В допълнение към общоприетата система от значения, думите, както и други факти на човешкото съзнание, имат някакволично значение, някакво специално значение, индивидуално за всеки. Лично значение, т.е. от особено значение за човек, придобива това, което свързва целите на дейността с мотивите за нейното изпълнение,това, в което са въплътени неговите нужди. Неспособността и нежеланието на учителя да проникне в системата от личностни смисли на ученика е възможна основа за междуличностни конфликти в сферата на педагогическото общуване 70 .
В. И. Слободчиков, Е. И. Исаев