Ако умра утре, какво бих избрал да правя днес?
Имате ли много неща за вършене? И всичко изглежда има значение, трудно е да се даде приоритет. Препоръчвам в този момент да си зададете един-единствен въпрос и да си отговорите честно„Ако умра утре, какво ще е важно за мен да направя днес?“
В суматохата на живота забравяме за най-важното и понякога придаваме значение не на радостните моменти от живота си, а на обидите и кавгите. Забравяме, че нашата цел е да бъдем щастливи, да се развиваме. Нашият мозък е устроен по такъв начин, че трябва постоянно да се учи, а ние не му даваме тази възможност. Правим много неща автоматично, не учим нови неща, не четем и в същото време се получава деградация. Така изневеряваме на природата си.
Задачата на родителите е да обичат децата си, а ние постоянно им предявяваме претенции и се обиждаме, че не отговарят на нашите очаквания. Така забравяме за важното – за любовта, за приемането, за това, че децата са дошли на този свят чрез нас, а не наша собственост.
Намираме грешки във външния си вид, способностите, характера. Ние не ценим това, което ни е дадено по рождение. Оказва се, че отхвърляме себе си. Така зачеркваме всичко, което е предадено от нашите предци, нашия род. Отхвърляме себе си, живота си и в същото време предявяваме претенции към тези, които не ни уважават, обиждат ни.
Постоянно предявяваме претенции към себе си, към нашите деца, съпрузи, съпруги, родители, към живота. Ние се стремим към нещо идеално, понякога сами не разбираме какво е то конкретно и защо ни е необходимо. В това бързане забравяме, че трябва да сме щастливи днес, сега, защото утре понякога не идва за всички.
И така, какво избирате да правите днес, ако умрете утре? Какво е това? В този момент от живота ви интересува ли ви мнението на другите или избирате нещо друго?
P/S Когато си задавам този въпрос, разбирам, че в този момент искам да съм близо до децата си, да говоря с тях, да се шегувам и просто да ги обичам и виждам.