Основи на теорията на потребителския избор - Студопедия

Основният фактор, определящ избора на потребителите, е полезността на даден продукт. Потребителят се стреми да максимизира полезността. Въпреки това, ако продуктът има полезност за потребителя, тогава има фактори, които ограничават възможността за придобиване на този продукт: това е цената на продукта и доходите на потребителя (бюджетно ограничение). Тъй като доходът и цените са дадени, потребителят не може да купи всички стоки, които би искал да купи. Бюджетното ограничение и следователно невъзможността за задоволяване на всички нужди принуждава потребителя да разпределя доходите си в съответствие с представите си за полезността и рентабилността (предпочитанието) на стоките, които избира.

Такатеорията за рационалното потребителско поведение включва анализ на три проблема: полезност, доход и цена, докато теорията изхожда от факта, че потребителят се държи рационално, т.е. той се стреми да получи максимални резултати с минимални разходи (да постигне най-голяма обща полезност, като изразходва най-малко пари).

Съществуват две версии на теорията за потребителското поведение – кардинална и ординална (от математически понятия: кардинално (количествено) число – едно, две, три и т.н. и ординално (поредно) число – първо, второ, трето и т.н.).

Кардиналистичната теорияза потребителското поведение се основава директно на концепцията за полезност и изхожда от факта, че полезността е измерима. За теоретични измервания на полезността дори беше въведена единица полезност - "скрап" (от англ.utility -полезност). Според тази теория рационалният потребител максимизира общата полезност, ако съотношението на пределната полезност на дадена стока към нейната цена за всичкистоките, закупени от потребителя, са равни. В този случай потребителят достига състояние на равновесие.Потребителско равновесие -е ситуация, при която потребителят не може да увеличи общата полезност, получена при дадено бюджетно ограничение, като увеличи или намали покупката на една или друга стока.

Алгебрично правилото за максимизиране на полезността или условието за потребителско равновесие може да се изрази по следния начин:

pa = pb = pc = … = pn
MUaMUbMUcMUn

MU –пределна полезност на стокиa, b, c, n;

p –цена на стокиa, b, c, n.

Разгледайте следния пример (Таблица 4.1): да предположим, че потребител купува три стокиA,BиC, цените и пределната полезност на всяка от които са дадени от лявата страна на таблицата. 4.1.

Таблица 4.1

ПървоначалноСлед преразпределение
ПродуктЦена, ден. единици (p)Пределна полезност, util. (MU)Съотношение на пределната полезност към цената (MU/p)Съотношение на пределната полезност към цената (MU/p)Пределна полезност, util. (MU)
A
B
S

От горните данни следва, че първоначално доходът е бил разпределен нерационално, тъй като на парична единица най-голяма пределна полезност носят стокитеB(20), а най-малките стокиA(10). Общата полезност от придобиването на три стоки е 225 полезности (100+80+45). Ако потребителят откаже единица стокаA,, той ще спести 10 парични единици, които могат да бъдатзакупете 2,5 единици стокиB.Тогава, тъй катонамаляванена количеството стокиA,тяхната пределна полезност щесе увеличи,иувеличаванетона количеството стокиBще доведе донамаляванена тяхната пределна полезност (законът за намаляващата пределна полезност). Преразпределяйки дохода по този начин, потребителят постепенно ще достигне състояние, при което пределната полезност на всички стоки спрямо техните цени е равна. Да предположим, че това съотношение е 15. При това разпределение на доходите общата полезност ще достигне 255 полезности (150 + 60 + 45), т.е. ще нарастне.

Способността за количествено определяне на полезността, чиято оценка е субективна, е подложена на множество критики. Като противовес на кардиналната теория, редица икономисти представятординалистичната(ординална) теория за полезността.

Според тази теория субективната полезност се измерва с помощта на относителна скала, показващапредпочитаниетона един или друг набор от стоки за потребителя.

Да приемем, че потребителят консумира месечно определено количество стокиX(дрехи) и стокиY(храна) (Таблица 4.2). Потребителят може да задоволи нуждите си за сметка на различни комплекти, състоящи се от различни количества стокиXиY.

Таблица 4.2

Комплект стокиКоличествоX,единициКоличествоY, единици
A
B
S
D
E
F
G

Поставяйки продуктаY,върху вертикалната ос и продуктаXвърху хоризонталната ос и намирайки координатите на различни набори от тези два продукта,по-горе, можем да изградим крива, наречена крива на безразличие (фиг. 4.1).Кривата на безразличие (U) е набор от потребителски пакети, всеки от които имаедна и същаполезност за потребителя.

потребителския

Кривата на безразличие(U)показва, че потребителят е безразличен към първите пет комплекта(A, B, C, DиE).КомплектътFе за предпочитане пред първите пет комплекта, тъй като съдържа повече стокиX,и стокиY.

КомплектGе по-малко предпочитан, защото съдържа по-малко от всеки от първите пет комплекта стокиXиY.

Можете да опишете предпочитанията завсички набориот различни стоки (XиY), като използвате карта на кривата на безразличие (вижте Фиг. 4.2).

избор

Всяка крива на безразличие, включена в картата на кривите на безразличие, характеризира набор от стоки, към които потребителят има същото отношение, но самите криви на безразличие се класират според нивото на задоволяване на потребностите. Колкото по-далече е кривата на безразличието от началото, толкова по-висока е степента на задоволяване на потребностите и следователно полезността на набор от стоки. Кривата на безразличиеU3 характеризира най-високата степен на задоволяване на потребностите, кривитеU1 иU2 съответстват на по-ниско ниво на задоволяване на потребностите и следователно групите на безразличие, описани от тези криви, са по-малко полезни за потребителя.

По този начин картата на безразличието разкривапредпочитанията на потребителите,но не отговаря на въпроса кой набор ще избере потребителят. За да се отговори на този въпрос, трябваанализирайте покупателната способност на потребителя, т.е. вземете предвид доходите на потребителя и цената на стоките.

Да приемем, че доходът на потребителя е Rs. и той се нуждае от две стокиX и Y.Цената на стокитеX =е 100 рубли, цената на стокитеY= 200 рубли. При тези условия потребителят може да закупи следните комплекти стоки (Таблица 4.3).

Таблица 4.3

Продуктови комплектиСтокиX, единициПродуктY,единициОбщи разходи, руб.
A
B
S
D
E

Алгебрично бюджетното ограничение може да бъде представено по следния начин:

XиY –количеството стокиXиY,, които могат да бъдат закупени с дохода на потребителя;

I –доход на потребителя.

Наборът от възможности за избор, който се отваря пред потребителя, въз основа на неговото бюджетно ограничение, може да бъде представен като графика на бюджетната линия. След като поставим стокитеYна вертикалната ос и стокитеXна хоризонталната ос и намерим координатите на всеки от комплектите, ще изградим бюджетна линия (фиг. 4.3).

избор

Всяка точка, разположенанаот бюджетната линия, е достъпна за потребителя, т.е. неговият доход му позволява да закупи произволен набор от стокиXиY.разположеннад и вдясноот бюджетната линия, тъй като такъв комплект, съдържащ 35 единици стокиXи 9 единици стокиX,, ще изисква 5300 рубли. Точка, която евътребюджетна линия (G),е достъпна за потребителя, но закупувайки такъв комплект (25 единициXи 4 единициY), който изисква 3300 рубли, той не използва напълно доходите си, т.е. пакети, съдържащи повече от продуктаX,и продуктYса му достъпни.

Чрез изследване на предпочитанията на потребителите и бюджетните ограничения е възможно да се покаже как потребителят прави определен избор, т.е. решава колко стоки от всеки вид да закупите. Правейки своя избор, припомняме, че потребителят се стреми да постигне максимално задоволяване на своите потребности при дадено бюджетно ограничение.

Оптималният пакет, избран от потребителя, трябва да отговаря на две изисквания: трябва да бъденабюджетната линия и трябва да бъде предпочитан пред други пакети.

Тези условия съответстват на допирната точка на кривата на безразличието на бюджетната линия. На фиг. 4.4 е точкатаe.

избор

0 Количество стокиX,единици.

Фиг. 4.4. График за максимално задоволяване на потребностите.

Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:

Деактивирайте adBlock! и обновете страницата (F5)наистина е необходимо