Твърде придирчив съм
Често ме обвиняват в това. Това, казват те, все още не сте имали време да разберете човек, но вече го отблъсквате, заклеймявайки го като скучен (гаден ... и т.н., има много опции). Че не ми е угодил с това или онова. Но основното обвинение е точно това, че отблъсквам човек веднага, без да му давам шанс.
Ами да, има. Когато имах период на лутане из сайтове за запознанства, се срещах и рядко се съгласявах на втора среща. Първият ми беше достатъчен. Защото още след първия видях, че този човек не ми отива. Между нас не пламна заветната искра. От друга страна, все още не съм стигнал до това да култивирам изкуствено любовта в себе си. И така не мога да се насиля да се срещна отново с него, така че "ами ако нещо мине?"
Под игото на роднини се срещнах. Излизах с един три пъти - загуба на време. Срещам се с други от време на време. Той е добър човек, но… не е мой. Всеки път, когато се насилвам да се срещам с него, за да разубедя всички и себе си, че изобщо не съм придирчива, наистина не харесвам този човек. Като мъж.
Не разбирам какво може да не е наред с факта, че знам какъв трябва да бъде мъжът ми? Дали защото веднага виждам недостатъци, които са несъвместими с мен? Тези, с които нямам желание да се боря. Да и защо? Кой си ти всъщност, че да се боря с недостатъците ти? Ако беше мой, тогава щяхме да измислим как да се справим с тях, да ги приемем, с твоите недостатъци. И така... довиждане!
Ама пак ми викат - заяждаш се. Ти с твоята четливост ще останеш сам до края на дните си! И аз самата започвам да си вярвам. И не знам какво да правя. От една страна, не мога да се променя драстично и да спя/срещам с всички, за да проверя дали този човек е мой или не. СЪСот друга страна наистина се страхувам, че ще стане така и ще остана сама.
Или може би в един прекрасен момент ще дойде принц на бял кон, човек, обикновен човек, когото веднага ще приема с всичките му недостатъци и няма да искам да се боря с тях? Ами ако не го видя? Тук е проблемът.
Днес ми изпратиха есемес, че съм специален за някого. Но аз не вярвам. Благодаря, но не вярвам. Мамка му.