19. И.С. Тургенев е поет. Цикъл "Стихове в проза". Историята на създаването на цикъла. Анализ на текст (6-8 за избор).
В последните години от живота си И. С. Тургенев създава цикъл от „Стихотворения в проза“, който пише от 1877 г. Стиховете се появяват в печат през 1882 г. в дванадесетия брой на Вестник Европы ...
Но все пак, защо точно стихотворения в проза?А не само философски разкази?Може би защото звуците са твърде хармонично съчетани,преливат се мелодично в думи и фрази..."това е сливане на поезия и проза,мелодия и ритъм,белязани с необикновена стилистична елегантност."
„Стихове в проза“ е колекция от оригинални философски изказвания, житейски изводи ... Това е вид резултат, линия, точка, която Тургенев поставя в края на всички свои творби в края на живота си
основни и преобладаващи теми:
- спомени за стара любов
-мисли за неизбежността на смъртта
- размисли за незначителността на човешкия живот пред вечността на природата
всички произведения на Тургенев са обединени от разглеждането на вечни проблеми, които по принцип засягат обществото в този момент. Л. Озеров: „Колекцията съдържа много така наречените вечни теми и мотиви, пред които са изправени всички поколения и обединява хора от различни времена“
Този цикъл от лирически миниатюри беше своеобразно сбогуване с живота, родината и изкуството на Тургенев. Последната книга на Тургенев събра основните теми и мотиви на неговото творчество. Книгата е открита от стихотворението в проза „Селото” и завършена от „Български език”, лирически химн, изпълнен с вярата на Тургенев във великата съдба на родината: „В дни на съмнение, в дни на мъчителни размишления за съдбата на моето отечество – ти си моята единствена опора и опора, о, велик, могъщ, правдив и свободен български език! Без вас - как да не изпаднете в отчаяние при вида на всичко, което се случва у дома? Но човек не може да повярва, че такиваезик не е даден на велик народ!“
20. Героят на Тургенев и момичето на Тургенев в творчеството на Тургенев (Бележник)
Произведенията на И. С. Тургенев са сред най-лиричните и поетични творби в българската литература. Особен чар им придават женски образи. „Жената на Тургенев“ е някакво специално измерение, някакъв идеал, който въплъщава красотата, външна и вътрешна. "Жените на Тургенев" са присъщи както на поезията, така и на целостта на природата и невероятната сила на духа. И. С. Тургенев по отношение на жените разкрива всичко добро или лошо, което е в неговите герои.
Често героините в творбите му са принудени да вземат решения, да правят морален избор, да определят собствената си съдба.
Романът "Бащи и синове" представя цяла галерия от женски образи - от простата селянка Фенечка до дамата от висшето общество Анна Сергеевна Одинцова.
Още първата поява на Фенечка оставя в душата усещане за нещо меко, топло и много естествено: „Тя беше млада жена на около двадесет и три години, цялата бяла и мека, с тъмна коса и очи, с червени, по детски пухкави устни и нежни ръце. Беше облечена в кокетна памучна рокля, нов син шал лежеше леко на кръглите й рамене.
Трябва да се отбележи, че Фенечка се появи пред Аркадий и Базаров не в първия ден от пристигането им. В този ден тя каза, че е болна, въпреки че, разбира се, беше здрава. Причината е много проста: тя беше ужасно срамежлива. Базаров, живеещ с Кирсанови, беше щастлив да общува само с Фенечка: „Дори лицето му се промени, когато разговаряше с нея. То придоби ясно, почти любезно изражение и някаква закачлива внимателност беше примесена с обичайното му безгрижие. Мисля, че въпросът тук е не само в красотата на Фенечка, но и в нейната естественост, липсата на такаванямаше афекти и опити да изгради дама от себе си.
Образът на Baubles е като нежно цвете, което обаче има необичайно силни корени. Струва ми се, че от всички героини на романа тя е най-близо до „тургеневските жени“.
Пряката противоположност на Фенечка е Евдокия, или по-скоро Авдотя Никитична Кукшина. Образът е доста интересен и доста карикатурен, но неслучаен. Вероятно в средата на 19 век еманципираните жени се появяват все по-често и това явление не само дразни Тургенев, но и предизвиква у него изгаряща омраза.
Това се потвърждава от описанието на живота на Кукшина: „На прашни маси лежаха хартия, писма, дебели броеве на български списания, повечето неразкроени. Навсякъде бяха разпръснати цигарени угарки, както и външният й вид и маниери: „Нямаше нищо грозно в дребната и семпла фигура на една еманципирана жена, но изражението й имаше неприятен ефект върху зрителя“, тя ходи „някак разчорлена, в копринена, не съвсем спретната рокля, кадифеното си палто върху пожълтяла хермелинова кожа“. В същото време той чете нещо от физиката и химията, чете статии за жени, макар и с грях наполовина, но все пак говори за физиология, ембриология, брак и други неща. Всичките й мисли са насочени към теми, по-сериозни от вратовръзки, яки, отвари и бани. Абонира се за списания, общува със студенти в чужбина. И за да подчертая пълната й противоположност на Фенечка, ще цитирам следното: „. каквото и да правеше, винаги ти се струваше, че точно това не иска да прави. Всичко излезе от нея, както казват децата - нарочно, тоест не просто, не естествено.
В образа на Кукшина виждаме женското младо поколение от онова време, еманципирано, с прогресивни стремежи. Макар чеТургенев осмива нейните стремежи, които биха заслужили насърчение и одобрение от всеки добронамерен човек.
Одинцова има силен характер и дори потисна по-малката си сестра Катя по някакъв начин.
Катя е хубаво момиче и въпреки че първоначално се възприема като бледа сянка на Одинцова, тя все още има характер. Тъмна брюнетка с едри черти и малки замислени очи. Като дете тя изглеждаше много зле, до 16-годишна възраст започна да се възстановява и стана интересна. Кротък, тих, поетичен и свенлив. Мило се изчервява и въздиша, страхува се да говори, забелязва всичко наоколо. Музикант. Обича цветята и прави букети от тях. Стаята й е удивително организирана. Търпелив, невзискателен, но в същото време упорит. Постепенно нейната индивидуалност се разкрива и става ясно, че в съюз с Аркадий тя ще бъде основната.
Образът на Одинцова е интересен само със своята неяснота. Тя не може да бъде наречена нито положителна, нито отрицателна героиня, без да съгреши срещу истината. Анна Сергеевна е жизнен и ярък човек, със своите силни и слаби страни.
„Жените на Тургенев“ са силни жени. Може би те са много по-силни духом от мъжете около тях. Може би заслугата на Одинцова се крие във факта, че несъзнателно тя помогна на Базаров да хвърли маската, която му пречеше толкова много и допринесе за формирането на личността на този изключителен човек. Коя от тези жени е по-мила и по-близка до сърцето на писателя? Разбира се, Фенечка. Именно нея Тургенев дарява с щастието на любовта и майчинството. А еманципираните жени, в най-лошия си случай, са дълбоко несимпатични към него. Одинцова отблъсква със своята студенина и егоизъм. Идеалът за жена на Тургенев се крие в способността да обича и да се жертва в името на любимия. Всички тезигероините, разбира се, са много различни, всяка от тях има свой собствен живот, свои собствени преживявания, но всички те са обединени от любовта и желанието да бъдат щастливи.
Ася е един от най-поетичните женски образи на Тургенев. Героинята на историята е открито, амбициозно, пламенно момиче, поразително на пръв поглед с необичайния си външен вид, спонтанност и благородство. Трагизмът на живота на Ася е в нейния произход: тя е дъщеря на крепостна селянка и земевладелец. Това обяснява нейното поведение: тя е срамежлива, не знае как да се държи в обществото. След смъртта на баща си момичето е оставено на себе си, рано започва да мисли за противоречията на живота, за всичко, което я заобикаля. Ася е близка до други женски образи в произведенията на Тургенев. С тях тя е свързана с морална чистота, искреност, способност за силни страсти, мечта за подвиг.
Ася е дадена в разказа през възприятието на г-н Н.Н., от чието име се води повествованието. Н.Н. среща я по време на пътуване в Германия, където Ася живее с брат си. Нейният особен чар събужда любовта в него. Самата Ася за първи път в живота си се сблъсква с подобно усещане. Н.Н. изглежда й необикновен човек, истински герой. Любовта вдъхновява героинята, дава й нови сили, вдъхва вяра в живота, но нейният избраник се оказва слабохарактерен и нерешителен човек, той не може да отговори адекватно на нейните пламенни чувства. Решителността на Ася го плаши и Н.Н. напуска я. Първата любов на героинята е нещастна.
21.Типология на героите J.S. Тургенев (на материал от разкази и романи) в светлината на концепциятаза типове герои, изложени в статията „Хамлет и Дон Кихот“. (В тетрадка + читателски дневник)