Наемът е разделен на две
Награда фенфикшън „Наемът се дели на две“
И какво? Глупости, глупости, глупости, глупости. Не знам как веднага да премина към действието и затова ще има много ненужни действия, предистории и много други ненужни неща за вас :DDD
Надя: http://s1.radikale.ru/uploads/2014/4/1/1396365206-full.jpg http://s1.radikale.ru/uploads/2014/4/1/1396365222-full.jpg
Денис (е, почти): http://s1.radikale.ru/uploads/2014/4/1/1396365242-full.jpg
- Изтегляне в txt
- Изтегляне в ePub
- Изтегляне в pdf
- Изтегляне в fb2
Глава 3, за съвместното пазаруване
- Можеш ли да търсиш някъде другаде? Тук вече сте събрали целия прах - предложи Надя.
Денис погледна укорително момичето и, без да отговори нищо, влезе в стаята. Човекът извади чантата от гардероба, отвори я и, колкото и да е странно, намери маратонките си там. Веднага забърза към коридора, където внимателно ги завърза пет минути под тежкия поглед на Надя.
- Най-накрая! - момичето се зарадва, когато човекът се изправи в изправено положение.
- Да тръгваме? Денис се усмихна с ослепителна усмивка.
– Да вървим, да вървим – потвърди Надя и отвори заключената врата, но спря. Не съм взел парите...
- Взех го - каза Денис.
- Е, поне нещо - усмихна се Прохорова и излезе на площадката. - Дръж ключовете - тя извади ключовете от джоба си и ги даде на Юдин.
Денис веднага намери правилния ключ в доста голяма връзка и го пъхна в ключалката.
- Заглушаване - предупреди Надя.
Но човекът лесно завъртя ключа на две обороти и след това последва момичето, което вече слизаше по стълбите, защото асансьорът, както знаете, не работеше. надеждатя излезе на улицата, където обедното слънце вече напичаше, Денис се появи зад нея.
- Е, къде е магазинът? - попита човекът Прохоров.
„Аз самият току-що се нанесох вчера… Но по пътя за тук видях магазин зад ъгъла на тази къща“, каза Денис, сочейки подобна девететажна къща в далечния край.
- Сега да проверим твоето "харесване" - ухили се момичето.
Двойката тръгна в избраната посока и Денис заговори:
- Какво? Надя се изненада.
- Как стигнахме дотук?
- За това ли говориш, че дори не знаеше, че трябва да наемем апартамент за двама? – гледайки момчето и усмихвайки се, каза момичето. Денис кимна. - Няма да отговоря напълно на този въпрос, но веднага ме предупредиха, че няма да съм сам, дори казаха кой ще бъде с мен... За разлика от вас. Баща ти ме назначи на работа, заплатата е нормална - двадесет хиляди. Но апартаментът е осемнадесет, така че не бях особено възмутен. Разбира се, в началото не ми хареса особено фактът, че ще трябва да живея с човек, но те ми обещаха отделна стая и дори ми дадоха болт “, каза Надя и погледна събеседника си, за да оцени реакцията му на последното изказване.
- Разбирам - въздъхна тежко Денис, претегляйки съдбата си да живее на дивана в хола. „Но все още не разбирам защо не ми казаха за това?
— Не знам — вдигна рамене момичето. Сигурно си искал да живееш сам.
„Всъщност, да, но изглежда трябва да го търпя…“
„Хм, този път дори няма да спориш, докато не получиш своето?“ - изненада се Надя, спомняйки си как в детството човекът доведе родителите си до нервен тик.
- Не - засмя се Денис. Не си единственият, който се е променил.
- Уай, вай, вай, просто невероятно -— театрално се учуди момичето.
- Освен това баща ми също ме намери на работа, а с майка ми също намериха апартамент. Така че не бих искал да се карам с тях и да загубя всичко, което сега имам ... отново - обясни Денис.
— Ммм — каза Надя. „Надявам се да се разберем с теб“, каза с надежда момичето.
Защо не можем да се разберем?
„Ако се държиш както преди три години, разглезено момче, определено ще те изхвърля от деветия етаж.“ И, разбира се, вашите искания може да надвишават заплатата ви, но нямам търпение да плащам вместо вас и да живея с две хиляди цял месец “, изплака Надя.
- И все още хленчиш и играеш умно - недоволно каза Денис.
„Всичко е по-добро от теб“, присмя се момичето.
Човекът ускори крачка, но Прохорова не изостана от него и скоро те все пак намериха магазина. Беше доста голям супермаркет. Двойката мина през магазина, където климатиците работеха много, много добре. Надя потръпна неволно, а Денис се ухили: „Сиси“.
Съквартирантите не си казаха нито дума, докато се разхождаха из супермаркета. Момичето сложи всичко, което смяташе за необходимо в кошницата, която Юдин щедро носеше. Тя вече беше сложила два различни хляба там, но Денис все пак сложи още един; слънчогледово масло, но Денис го смени с друго, по-скъпо; Надя не се ограничи към спагети и тестени изделия и тук човекът се съгласи с нея. И когато Прохорова бързо изчезна някъде, Денис реши да събере картофи.
- И защо го вдигаш? Родителите ми скоро ще донесат нормален картоф - каза Надя с лош тон.
- Моите също, но засега имаме нужда от нещо за ядене. Освен това, ако решите да готвите, картофите няма да навредят - без да вдига поглед от урока, човекът й обясни.
Междувременно момичето сложи личните си покупки в кошница и когато Денис претегли неубедителен килограм картофи и побърза да ги добави към останалите покупки, той погледна укорително Прохорова, която незнайно защо взе две кутии кондензирано мляко и пет различни блокчета шоколад.
- Не ме гледай така, ще ти върна парите - остро отговори Надя.
Вземайки още няколко продукта, двойката отиде до касата, където Денис трябваше да плати прилична сума. Слагайки всичко в чанта, Юдин взе чека и внимателно започна да преглежда списъка с покупките.
- Не изхвърляйте чека, в противен случай няма да мога да ви върна правилната сума от вашите трудно спечелени пари - каза момичето.
— Разбира се — съгласи се Денис. — Дължите ми — погледна той чека, пресмятайки сумата — триста шестдесет и шест рубли и тридесет копейки.
- Не се дави, скъперник - каза Надя ядосано.
Съжителите напуснаха магазина и мълчаливо стигнаха до апартамента, където изненадите за днес не свършиха ...